08 декември 2015

Пасторално - Маркс и разделението на труда


"Щом разделението на труда влезе в сила, тогава всеки има своята особена, изключителна сфера на дейсност, към която той е принуден и от която не може да избяга. Той е ловец, рибар, пастир или пък критик и трябва да остане такъв, докато не иска да загуби средствата за собственото си препитание. - Докато в комунистическото общество, където никой няма своя изключителна сфера на активност, а всеки може да се развива, в която ниша пожелае, обществото регулира общото производство и чрез това ми дава възможността да правя едно нещо днес и друго утре, да ловувам сутрин, да ходя на риба следобед, да съм пастир вечер, да критикувам след вечеря, според това какво бих желал, без да имам нужда да ставам ловец, рибар, пастир или критик."
 Карл Маркс, "Немската идеология"
MEW Bd.3, 33


Какво можем да разберем от този текст на Маркс?
1. Че оптималните дейности в комунистическото общество ще бъдат изцяло пасторални – лов, риболов и козодой, подправени с леко критикарство след вечеря.
2. Че човек няма да има нужда да става експерт в нищо, стига социалната машинария предварително да се е профилирала във всичко.
3. Че в комунистическото общество човек ще може да превърне работата си в по пасторалному практикувано хоби.

4. Че твърде често големите мислители са далеч по-наивни, отколкото би им се искало да си признаят.

27 ноември 2015

За източниците на живота


За европееца става все по-невъзможно да инвестира смисъл в нещо, което трансцендира живота. Религията (там където все още я има) се е превърнала в навик, науката и изкуството - в кариера.

Източниците на живот пресъхват защото няма нищо, което да го надхвърля.

23 ноември 2015

По повод на атентатите


Елементарна истина е, че човек рано или късно ще умре. От гледна точка, хайде, не на вечността, а на един малко по-дълъг период от време, да речем 1000000 години, няма голямо значение дали това ще се случи петдесет години по-рано или по-късно.

Естествено, тогава следва въпросът, а какво все пак има значение?!? Струва ми се, че най-адекватният отговор би бил: да си съхраним достойнството. Кант би казал: достойността да бъдем щастливи.
Не на последно място: и чувството за хумор.

09 ноември 2015

За посредствеността


Посредствеността е невинност, дълбоко и упорито вкоренена невинност, която е в определен смисъл необратима. Вероятно тъкмо през юношеството е пропусната възможността за формиране на широк хоризонт, която загуба, впоследствие, в хода на цял живот не подлежи на компенсиране.

Посредствените хора могат да придобият вина единствено чрез глупостта си.
Това, струва ми се, е свързано с тезата на Хана Арент за тривиалността на злото.

28 октомври 2015

За "зависимостта от нещата" и културата


Русо твърди, че нашата "зависимост от нещата" (храна, подслон, дрехи) е природна, поради което тя не вреди на свободата. (Тук, струва ми се, си личи елемент от кинизма у него). Ако обаче зависимостта от нещата се вкара в социални отношения (както и става в хода на историята), от нея следват всички възможни пороци. Тя редуцира всички естествено-общностни отношения до силови отношения, които от своя страна правят зависимостта от нещата противоестествена.

Така се получава, че културата покварява природата, а от своя страна природата си го връща - тя покварява културата.

11 октомври 2015

За безразличието


В твърдението, че безразличието е бедата на нашето време има много истина. Но безразличието има много лица. Ще използвам аналогично едно деление на Кант за видовете егоизъм.

Безразличието би могло да бъде 1. логическо (теоретично), 2. естетическо и 3. морално. Разбира се, най-опустошително е последното безразличие - това, по отношение на разликата между добро и зло. Злото се е превърнало в такава тривиалност, че то вече не допуска представата за доброто като своя противоположност в съзнанието на повечето хора.

Моралното безразличие обаче е подкрепено вътрешно от другите два вида безразличие.
В света на информацията, истината се оказва доста тромаво понятие. Теоретическото ѝ разграничение от лъжата за много хора се явява безполезно и скучно занимание. Цененето на експертизата за сметка на истината се е превърнало в повече от симптом.

Естетическото разграничение между красиво и грозно също се е психологизирало. Досадата от своя страна се е превърнала в тривиалност, която не допуска събитието на красивото в нашия свят.

Ето защо най-ценното нещо в нашия свят би могло да бъде отново у-див-лението.
Не го опитомявайте. Нека то си остане диво, каквото е.

30 септември 2015

За местоименията и местоописанията


Всяко местоимение идва на мястото на име. Това е толкова естествено с местоименията аз  и ти.
Аз, който заговорвам, имам име, което оправдава заговорването ми, и на Ти, което заговорвам, със самия акт на заговорване, признавам правото да носи име.

Не е така с местоименията "той", "тя", "то". Защото те могат да бъдат и местоописания. Твърде често те просто заместват описания. Защото с "той" мога да реферирам към "антициклона над източна Европа", а с тя - към "сградата отсреща". Например: "Той ще определя времето у нас през идната седмица", "Тя е построена през 1937". И двете нямат нужда от имена.

Същинските местоимения са само аз и ти. В същината все още няма множественост, има уникалност.

13 септември 2015

Мислене срещу процес


Мисленето винаги е починено от проблем (проблемът се явява почин, а не причина на мисленето). И като такова винаги е ориентирано към разбиране.

Мисленето вирее в напрежение - между проблема и разбирането.

И като такова винаги има телеологически характеристики. Поради това и мисленето никога не може да бъде процес по обработка на информация.
Процесирането на информация никога не е в състояние да има иманентна цел, каквато има мисленето.

09 септември 2015

Страстта - дело или страдание?


Афектът е като опиянение, което отминава като си отспиш, страстта е като лудост, вкопчена в една представа, която се загнездва все по-дълбоко.

Имануел Кант


Има проблем със "страстите" в наше време. Те са дотолкова загрижени да прикрият своето коренно родство със страданието*, че вече се маскират като действия.
Феноменът, че в страстта си принуден да търпиш самия себе си и да страдаш от това, което сам си причиняваш, в съвременната етика на деловия човек е представен като заслуга.

Например, страстта да се реализираш в живота е вторично корумпирана страст поради това, че се вменява като задължение, а нейното задълбочаване - като постижение.

––––––––––
* На български и английски в религиозен контекст думата страст помни своето родство със страданието в израза "страстите Христови" (Passion of the Christ). На немски също така - leiden е страдам, Leidenschaft - страст.

30 август 2015

За Поликратид и Левски


Открих у Плутарх, в животописа на спартанския законодател Ликург, думи, които поразително напомнят известните думи на Левски от негово писмо до Панайот Хитов: "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си".

Плутарх разправя следната история: когато попитали спартански пратеници на посещение при персите дали идват в публично естество, т.е. като държавни пратеници или пък в качеството си на частни лица, спартанецът Поликратид отговорил: "Ако успеем, значи сме държавни пратеници, ако не успеем, сме частни лица". (Lycurgus 25.4).

Естествено в думите на Левски на пръв план изпъква саможертвата, докато в думите на Поликратид това, че всеки успех отива за общото дело и не следва да се вписва като лична заслуга. Предполагам, че би могло само да се спекулира, дали Левски е попадал на парафраза на тези думи у Плутарх, но вероятно по-скоро - не. И все пак поразителното сходство остава.

Бих искал още само да подчертая думите, които са използвани в гръцкия текст. За държавен, което на латински се превежда като публичен, е използван термина demosios, който означава също обществен, народен и препраща към думата demos, народ, която стои в корена на термина демокрация. За личен или частен е използвана думата idios, която означава също така собствен, свой, особен, и може да се чуе и в използваните и на български думи - идиосинкратичен или пък идиот.

Етимологията, която в крайна сметка стои в основата на последното, е, че идиотът е непоправимо частен и обособен от общото дело.

29 август 2015

За търсещите споделеност


Има определена категория хора, които болезнено търсят споделеност. Това е техният жизнен приоритет. Тези хора, са обременени с това, че често натоварват общуването с друг човек чрез свръх-очаквания, именно поради това, че всяко общуване потенциално би могло да доведе до споделеност.
Тези хора са по принцип много уязвими, въпреки че те често се представят пред другите чрез защитната маска на една саможивост и дори самодостатъчност.

При все това, този тип хора не са особено застрашени от разочарование в контактите си, именно защото смятат, че дори минималната удовлетвореност, която могат да получат от едно искрено общение, си струва максимума на всички съпътстващи болки.

20 август 2015

Евдемонии или демонът на щастието


Част от един блог се превърна в книга. Сигурен съм, че книгата не ще страда от това, за блога не съм убеден. Отделните миниатюри в книжното тяло намериха повече себе си - спечелиха и откъм баланс, острота, убедителност и завършеност. И заговориха по-добре помежду си. И образуваха цяло.

Благодарен съм на Мартин Христов от издателство "Ерго", че допринесе книгата максимално да се доближи до онази представа, която имах в главата си. И на Иво Рафаилов, че направи така хубава корица.





Надявам се, че сега книгата, вече свободна, ще тръгне по собствен път и ще открие онези читатели, които тя би заслужила.



12 август 2015

Що е човекът? (феноменологическа дефиниция)


Човекът е единственото открило се нам същество, чиято култура се превръща в естество и чието естество е възможно само като култура.

или пък изразено по различен начин:

Човекът е единственото разкрило се в себеотношение същество, чиято изкустност се реализира като естественост и чиято естественост е в това, да бъде изкусно.

08 август 2015

За автоматоните и автономоните


Думата автомат идва от гръцки и означава [действащ] самопроизволно или по собствено желание от auto (сам) + matos (желаещ). Думата е изкована още през Античността и не е резултат от ново словообразуване.
В горното обяснение обаче трябва да се добави израза привидно: автоматът представлява механизъм, който привидно действа по свой собствен почин или свое собствено желание.

Автоматите първоначално са били замислени по модела на живото, като имитация на живото. В този смисъл същинската противоположност на автоматичността е автономността.
Автономно е онова, което притежава принципа на живот и мислене в самото себе си, а не като вложено отвън.

23 юни 2015

За маниерността в хуманитаристиката


В хуманитаристиката едно от нещата, които не понасям е маниерността на писане и говорене. Маниерността е резултат от защитна реакция - нещо като персоната на Юнг в между-човешките отношения. Тя е маската, която "ученият" си слага, за да изглежда учен.

Струва ми се, подобна маска може да има оправданост единствено ако носи 1. остра социално-критична функция или пък 2. функция, релативизираща наратива от първо лице (както при Киркегор).

Във всички останали случаи, маската на маниерността е суета и инстинктивен опит за защита от критика.

02 юни 2015

За свръхпозициите


Човекът е единственото познато живо същество, което е способно да гледа на себе си от нормативна позиция, от позицията: Трябва!
Но ако човек гледа от свръхпозиция към самия себе си, той е склонен да се тотализира в някаква определена своя едностранчивост.

Единствената безопасна свръхпозиция ми се струва тази на самоиронията.
Но напоследък тъкмо тя не ни се удава. Човек е загубил способността да се надсмива над самия себе си.

28 май 2015

За самосъжалението като лукс на старостта


Спомням си как, когато като юноша четях Homo Faber на Макс Фриш, недоумявах от сантиментално-идиличния тон, с който г-н Фабер гледаше на белезите си на остаряване в огледалото.

Може би защото се бях самозакърмил с вълшебни приказки, в които героите никога не остаряват, дори и след 12-годишни странствания през гори и планини.

Та странстването из приказки е в състояние да ни държи винаги млади, самосъжалението е първата бръчка, която може да се появи на лицата ни.

Не си позволявайте този лукс на старостта!

27 май 2015

Чувстването като функция у Юнг


Разбирането на Юнг за чувстването като психологическа функция изглежда доста странно от обичайната (тривиална) гледна точка.

На първо място чувстването (feeling) наред с мисленето спада към рационалните или отсъждащи (judging) функции в противовес на възприемащите функции - усещане и интуиция. Т.е. чувстването има родство с мисленето с оглед на неговия преценяващ характер. - В частност чувстването съди за нещата в ценностен план - то ги оценява като приятни или неприятни, подобаващи или неподобаващи, добри или лоши.
От друга страна обаче чувстването се характеризира с противоположност спрямо аналитичната и ориентирана към познание природа на мисленето, и то до такава степен, че когато чувстването е развито, мисленето страда, превръщайки се в низша функция, и обратното - когато мисленето е свръх-развито, чувстването страда като примитивна и недиференцирана функция.

В този смисъл ако водещата функция е екстравертно чувстване, то е компенсирано от примитивно и архаично интровертно мислене и съответно, ако водещата функция е интровертно чувстване, то е компенсирано от примитивно и архаично естравертно мислене.

Така се получава, че екстравертното чувстване е в плен на стандартизирани и конвенционални оценки относно това какво е подобаващо и какво не, какво е добро и какво не. - Доколкото това предполага неразвито интровертно мислене, екстравертно чувстващият човек (в обичайния случай това е жена) е лишен от всякакво разбиране за собствената си личност. Такъв човек е склонен да раздава външни оценки и да е напълно убеден в правотата си, доколкото следва общоприети стандарти. Съответно такъв човек е напълно непригоден за задълбочено познаване на самия себе си, но за сметка на това той е най-добрият медиатор за разпространение на модни тенденции и възхвалявани като правилни социални практики.

Напротив, хората с интровертно чувстване са в плен на собствената си преценка за нещата. Те не търсят да блестят или да се изтъкват. Отвън те изглеждат доста резервирани, не се стремят да се налагат, нито да въздействат, сами притежавайки устойчиви възгледи относно нещата. Заедно с това те могат да бъдат много откликващи, съчувстващи и подкрепящи, стига сам човек да не им се натрапва. В противен случай те могат да отвърнат със студенина. Всъщност за един външен поглед подобни хора могат да изглеждат безчувствени и лишени от емоции. В действителност обаче чувствата им се развиват интензивно, а не екстензивно. И тъй като слабата им функция е екстравертното мислене, те са под опасност да изпаднат в заблуда относно света, в който живеят. Интровертно чувстващият е отново предимно женски тип.

25 май 2015

Няколко значения на термина "нихилизъм"


1. Нихилизмът като натюрел - жизнената позиция на егоистичната ограниченост.

2. Нихилизмът като култура - неморалният интерес фундиращ всеки морал.

3. Нихилизмът като научен проект - претенцията за обективност и интелектуална чистота на всяка цена.

4. Нихилизмът като състояние - въплъщението на нищетата, кулминирала в самообвинение в нищета.

5. Нихилизмът като екзистиране - равнодушието, при което няма нищо, за което да си струва да живеем или да умрем.

25 април 2015

За наивните въпроси


В контраст спрямо днешния ден едно от своеобразието на Платоновите диалози е, че никой въпрос не е дотолкова наивен, че да не си струва да бъде зададен. Именно това, а не нещо друго, е симптом за това, че философията е била близо до началата си през онези дни.

Днес въпросите вече съвсем не са наивни, напротив, те трябва или да демонстрират наличието или да прикриват отсъствието на експертиза у питащия.

Но доколкото непосредствените предмети на хуманитаристиката са не вещи, а смисли, то човекът ангажиран с хуманитаристика, и най-вече философът, трябва да е в състояние да отговоря ясно и по възможност недвусмислено дори и на най-наивните въпроси.

Това означава, че философът, с оглед на идеала на Хусерл, трябва да е в състояние да заеме онази позиция на безпредпоставъчност, която да му помага да хвърли светлина и върху най-нелепите, що се отнася до евентуалната му позицията на учен или ерудит, въпроси.

23 април 2015

За онова, що е честно, с помощ откъм езика


Английското прилагателно честен (fair), например във fair play, идва от староанглийското fæger, което и до днес означава също красив, или съответно ако е наречие - по красив начин. И предвид че британците са изкушени да схващат красотата като пропорция, честно в същината си е онова, за което англо-саксонците са склонни да твърдят, че е пропорционално разпределено.

Българската дума за честно обаче произтича от онова качество на личността - чест - чрез което се смята, че човек заслужава уважението на околните и собственото си самоуважение. Може би поради това, ако не е употребена в шеговит контекст, на моменти българската дума звучи леко архаично или поне извън времето си.

Ако обаче се откажем да използваме думата честно и съответно честен с напълно сериозен тон в ежедневен контекст, с това застрашаваме да захвърлим честния й събрат - справедливо - за употреба в един изцяло сух и нормативен контекст.

22 април 2015

За разликата между практическо и прагматическо у Кант


Практическо е онова, което се основава върху свободата (автономията).

Прагматическо е онова, което се основава върху инструменталната употреба на свободата с оглед на външни (хетерономни) спрямо разума цели.

24 март 2015

Пейоративните определения за вкуса


Направих се труда да изнамеря негативните (пейоративни) определения за естетическия вкус у Кант (Критика на способността за съждение) и се получи наистина интересен резултат.
Вкусът може да бъде:

1. Суров и неупражнен (roh und ungeübt).
В такъв случай на вкуса му липсва отличителна способност да открива разлики и нюанси в красивия предмет. Способността за въображение определено не е гъвкава в рефлексията си и така да се каже е сляпа за финото многообразие от определения, които един упражнен вкус би могъл да открие в предмета.

2. Варварски (barbarisch).
Варварският вкус е естествено следствие от суровия и неупражнения. Той, подобно на неупражнения вкус, е ригиден (втвърден),  но освен това е самонадеян и безогледен в собствената си ограниченост. Варварският вкус се предоверява на собствения си инстинкт, поради което той може да бъде и сантиментален. Варварска сантименталност и сълзливост - това е честа проява на един вулгарен вкус.

3. Пристрастен (parteilich).
Пристрастният вкус в преценката си е подвластен на извън-естетически съображения. Примери: колекционерски интерес, хоби, навик, моди, тщеславно желание да демонстрираш вкус, снобизъм. Всичко това са неща, които замърсяват и тровят естетическата преценка.

4. Подкупен (bestochen)
Горните три определения кулминират в подкупния вкус. Подкупният вкус е подкупен било от интереса на собствената ни наивна сантименталност, било от страстта ни да консумираме, било от суетата да се самодокажем. Резултатът е отблъскващ.
Често не само естетически отблъскващ.

11 март 2015

Уважение, самоуважение и отсъствието им (жестокост)


Кант в Критика на практическия разум изрязява един много важен принцип, а именно - че самоуважението е конститутивно за уважението към другите и обратното.
Т.е. няма как да уважаваш другите без да уважаваш себе си и обратното - няма как да уважаваш себе си без да уважаваш другите.
Основанието за това е, че в моралния закон, уважението се основава върху принципа на личността (разума), а не върху индивидуалните характеристики на човека срещу теб или в теб.

Ето защо от човек отказал си правото да се самоуважава, могат да се очакват и най-големите жестокости. Жестокостта е безогледност към личността.
Често жестокостта е симптом именно на отчаяние.

18 февруари 2015

Нивелацията на публичната сфера


Следеното на новините и коментарите върху актуалните събития може да идва от похвалното чувство за ангажираност в общото благо (на местната общност, на нацията, на гражданството или на човечеството) или от загриженост за съдбините на общия ни свят, който обитаваме. И въпреки това тъкмо публичната сфера до такава степен размива дискурса и нивелира всяко експертно различие и превъзходство, че резултатът е един посредствен общ интелект/рецепиент, за когото всяко мнение върви (anything goes), именно защото се е усреднила аналитичната способност и се е загубило чувството за всякаква релевантност и адекватност спрямо ситуацията.

Съвременният публичен феномен е, че вече всеки може да има мнение върху всичко.  

Посредствеността (нивелацията) като резултат се явява на две нива. На нивото на всеки цари тотална умствена уравниловка, а на нивото на всичко – се размива всяка дадена проблемна ситуация и се губят нейните конкретни смисло-носещи специфики.

В личен план следенето на новини и публични коментари естествено води до 1. привикване към общото безразличие, 2. леност на интелекта и 3. постепенна умствена хибернация.

05 февруари 2015

Миналото и "себе си" от трето лице


Миналото е странно нещо. Като че ли в него можеш да се видиш такъв, какъвто си бил - от дистанцията на днешния ден - в трето лице. И все пак оптиката към онова себе си, представено в трето лице, е определена от онази старата - от първо лице. Нещата са представени в същата емоционална светлина и чрез същата тълкувателна перспектива, през която си ги гледал и преди. Ти разбираш себе си и обстоятелствата по същия начин, по който си ги разбирал и преди - когато си ги преживявал от първо лице.
Всъщност смислово не можеш да се видиш отстрани.

Погледът отстрани към самия себе си става възможен едва чрез екзегеза - разравяне на пластове и задълбочена тълкувателска дейност. Тогава неочаквани детайли от миналото, иначе фонови, излизат наяве и започват да носят смисъл. И ти започваш да разбираш себе си по един по-цялостен начин - с поглед за присъщата случайност на обстоятелствата и нелепата частична оправданост на действията ти.

30 януари 2015

Какво е да имаш "понятие за..."?


В това да имаш понятие за нещо не е достатъчно да знаеш в екстензиите на чии предикати нещото се включва.

В българския израз понятие все още звучи съдържанието на една пред-концептуална понятност, която търси и изисква смисъл.

За да имаме понятие за нещо е нужно да можем да направим смисъл от него. Смисълът винаги включва имплицитно и нашето място в света.

23 януари 2015

Познание и разбиране


Познанието винаги се отнася към някакъв обект, разбирането винаги се отнася към някакъв смисъл. Те обичайно са отделени едно от друго.

Задача на образованието е да ги обедини.

21 януари 2015

За възможността да бъдеш сам


На фона на самотата всички случайни идентификации избледняват.
Остават само същинските.

Само онзи може да бъде истински заедно, който отстоява възможността да бъде сам.