За историите, онтологиите и речниците

По-малкият ми син Антон е на 8 години и определено обича да измисля истории. Истории с особен привкус. Неговите истории провокират тривиалното разбиране за нещата и разколебават тяхната обичайната класификация, а наедно с това - също и думите, които използваме за тях. 

Небостъргач, който може да се яви като клечка за зъби или пуканка, която може да замести стъкълце!?! В определен смисъл Антон предлага в текстовете си една нова онтология; или може би един нов речник?

А ето го и блогът на Антон!

Рационалност и контекстуалност на човешкото мислене

Мисленето е абстрактен процес, който имплицитно изисква деконтекстуализация - дистанциране от конкретната жизнената ситуация. Още като студент бях достигнал до следната превъзходна дефиниция за мисленето, изхождайки от неговата обезоръжаваща рефлексивност:
Мисленето е единствената дейност, която може да се превърне в обект на самата себе си (именно в способността ни да мислим самото мислене).

И все пак, въпреки тази потенциално отиваща до безкрайност саморефлексивност и деконтектуализация на рационалното мислене по принцип, то (мисленето) при човека остава фундирано в контекстни ситуации. Например когато четем абстрактен текст, ние често не се сещаме на момента за възможни възражения и евентуални проблеми в неговата аргументация. В по-нататъшен момент обаче ситуацията (или жизнения опит като цяло или пък абсорбирането ни в друг текст) може да ни предостави специфичен контрапример, който да разколебае убедителността на първоначалния текст.

Така че самата критичност на човешкото мислене се корени в това, че то е способно да откликва на потенциално безкрайни на брой и по вид специфични контексти.

Не всички демони вървят към Рим

- Изглежда, че и аз имам вътре в себе си пет-шест демона! 
- Всички имаме, Зорбас, не се плаши. И колкото повече имаме, толкова по-добре. Стига само всичките да вървят към една и съща цел по различни пътища.

Казандзакис, Алексис Зорба

Една подобна пандемонична предустановена хармония изглежда много съмнителна.

Няма как всички демони да вървят към Рим.

Музика и белези

Музиката като че ли отминава без да белязва. Музиката започва в определен момент и след това свършва. Колко пъти си слушал нещо? - Два, три, десетки, стотици...?

И все пак музиката става нещо от теб самия, нещо, в което се разпознаваш без грешка. Сигурен белег, че си ти.

Душата ми е цялата белязана!