20 юли 2017

За живота, горчиво-иронично


Животът е иронично нещо. И то не поради това, което ни се случва или правим от него, а поради това, че той е също толкова и онова, което очакваме, или, обръщайки се назад, разбираме от него.

Така например, сантиметално-вцепенено ми е да се сетя, как преди 15-тина години, една жена, в която очаквах и от която глуповато и твърдоглаво изисквах образа на разкаялата се Мария-Магдалена, ми се представи като завършена еснафка,  Или както тогава обичах да се изразявам - като "лелка". И трябва да си призная - "лелка" с чувство за гордост, което съвсем не привиждах в тази ѝ роля.

Аз дотолкова не можех и не исках да приема случващото се, че въпреки че рационално осъзнавах, че вторият образ е далеч по-консистентен с опита който имах за нея, по детински истерично се опитвах да я върна обратно в литературно-библейската проекция, която, бях убеден, единствено е пригодна за нея.

Така че - нека внимаваме какво четем и най-вече как го четем, от книгите и от живота.

19 юли 2017

За свободата и сферата на политическото


Ако политическата свобода не бива схващана като идеал, при това такъв идеал, чието преследване си дължим един на друг, то тогава опитът за простичкия факт, че упражняването на свободата на един неминуемо ограничава свободата на другиго, може да сведе идеята за самата свобода до празна ценност, непримирима с реалността на социалната кохезия.

Именно що се отнася до свободата, политическото, във възвишения му смисъл, има примат над социалното.

И при това свободата тук не трябва да се схваща чисто негативно,  защото това от своя страна би свело сферата на политическото до механика на не-принудата, или което е неминуемо далеч по-пошлото следствие - механика на минимум-принудата. Това е грозната страна на либертарианството.

Свободата в позитивен план остава да бъде мислена по линия на спонтанността и инициацията. Проблемът е обаче, че жизненият опит за творчеството, било то естетическо или образователно, съвсем не би могъл да бъде политически опит. Стремежът към изключителност, в качеството му на изконна политическа мотивация по Хана Аренд, не може да изтърпи брака със социалното.

11 юли 2017

Безосновност и филистерство


Животът е безосновен, доколкото ние винаги вече се заварваме в него и винаги вече се чувстваме принудени (доколкото сме разумни) да вземем отношение към него.

При неизбежното взимане на отношение към живота, рутината и установеният навик могат да бъдат наречени филистерство.

Най-нечистоплътно и морално укоримо е филистерството на интелектуалеца (или на онзи, който претендира да е такъв).

20 юни 2017

Фундаментално и мета


От трансцендентална гледна точка мета-изследванията са и най-фундаментални, защото касаят условията на възможност на изследваното (в неговото битие или предметност на опит).

10 май 2017

Втора участ най-добра


Най-добре - да не се родиш,
Втора участ [най-добра] - щом си роден -
там отде си дошъл час по-скоро да се върнеш.

Софокъл, Стазим на хора от
Едип в Колон


Първото най-добро определено не зависи от нас.
Второто най-добро - особено с оглед на бремето на старостта (една от централните теми на Едип в Колон), предполага спешни действия от наша страна.

Но всъщност думите на хора не се предназначени да предизвикат действия, а да предизвикат съзерцание.
А животът, съзерцаван отстрани, определено губи смисъл. Така че истината на въпросните думи всъщност предполага неангажиране. Неангажиране, включително и в самоубийство.

09 май 2017

"Неразбираемият аргумент" и бихевиоризмът


На бихевиористите често им се случва да казват, че даден аргумент насочен срещу техните теоретични възгледи е "неразбираем".

Какво обаче означава един аргумент да е "неразбирем", преведено на бихевиористки език? - Че бихевиористът изправен срещу един такъв аргумент реагира със съответно "поведение" - почесва се по главата, сумти, повдига вежди и подгъва долната си устна.

Любопитно е - има ли други критерии за неразбираемост, и те предпоставят ли се или биват постигани експирементално?

25 април 2017

Аз и себе си


Продумвайки "себе си" препращам към онова, което заварвам в себе си, продумвайки "аз" - към онова, което върша или възнамерявам да съм.

Демаркация между двете е невъзможна.

20 април 2017

Историята и теория на коспирацията


Явно към опита на този, който е вътре в историята, 
принадлежи това, че тя го изненадва.

Ханс-Георг Гадамер


Онзи, който гледа на случващото се през матрицата на една теория на конспирацията, определено стои извън историята.
Стоящите извън историята, политически погледнато, са способни на най-големите престъпления.

10 април 2017

Рационализиране, идеализиране, обективиране


Рационализиране = идеализиране = обективиране.

"Обективност" е възможна само тогава, когато аналитично са изчерпани всички възможни опции за развитие на една ситуация и те са представени идеално дискретни една от друга, т.е. направени са експлицитни. Както например са идеално дискретни един от друг възможните ходове, т.е. начини за отиграване на една ситуация при партия шах.

Оттук е ясно защо човешкото не подлежи на обективация. Човешкото е невъзможно без идеята за едно отворено бъдеще (новото, т.е. невъзможния ход) и саморазбирането с оглед на едно отворено бъдеще.

Обективиране = дехуманизиране. Ето защо практиките на инструмантализиране на човешкото минават през едно преднамерено оскотяване.
Оскотяването превръща човека не в звяр (който по Ницше би могъл да е и благороден), а в скот.

07 април 2017

"С думи"


Един детайл от Едип цар на Софокъл.
Едип заявява, че е изпратил Креон до Делфийския Оракул за да запита как би могъл да съхрани града "било с дела, било с думи " (Едип цар, 72).

Т.е. спасението би могло да дойде "с думи" (φωνῶν).
Хана Аренд не случайно настоява на словесната, речева определеност на действието (action) в античен политически контекст.

18 март 2017

Все още...


Днес, все още съм жив...

Но това не е нито необходимост, нито случайност - просто тривиалност...

15 март 2017

Смърт, необходимост и случайност


Възможно ли е да умра?
Не просто възможно, но и необходимо.

Възможно ли е утре да умра?
Възможно, но по-скоро би било случайно.

Как един времеви индикатор променя необходимостта в случайност?
Sub specie aeternitatis няма значение дали съм жив. 

А има ли връзка между последните две изречения?

08 март 2017

Ориентири


"Така предметите служат ако не за друго, то поне да установят границите на правдоподобието."

Сартр, Погнусата


Предметите биха били ориентири (белези) дори и в един свят, в който няма предмети. Този свят без съмнение не би бил правдоподобен, но напълно възможен.

Дали тази неправдоподобност е продукт на наглед, навик или е резултат от езикова употреба?
Възможно ли е да мислим ситуираност, която не е пространствена?
Докато те обичам, аз не съм нито вляво, нито вдясно, нито връз теб.

04 март 2017

Пол и диференциация


Възможността да кажа ти различава аза като обособена личност от Аза като самосъзнание. 

Азът като самосъзнание няма пол. - Половата, а и изобщо всяка между-човешка диференциация, идва в света, едва когато се науча да казвам Ти

И все пак полът се заварва, аз не го избирам. Колко други неща заварваме в живота! Най-вече себе си.

27 февруари 2017

Отвъд интимното и социалното


Феноменологията прониква през един зев между интимното и социалното, до основата на целия наш съзнателен и емоционален живот.
Тази основа обаче съвсем не е на онтично (предметно) ниво; и съответно тя не е условието за възможност на битието, а на неговия смисъл.

07 февруари 2017

Горгоната и нейният поглед


Вкаменяващият поглед на Горгоната идва от това, че ти виждаш отражението си в нейните очи. Дори потенциалното зло у теб е обективирано в нейния поглед. 

Да погледнеш Горгоната в очите означава да си откажеш възможността за промяна.
Да продължиш живота си като камък.

Вкаменяването започва обаче не от очите, а от сърцето. Едва post factum откриваш, че макар все още да си в състояние да движиш очите си, да премигваш, ти вече не си в състояние да виждаш красивото.

Да живееш като Персей е трудно.

01 февруари 2017

Отсъственост


Умът присъства в света посредством отсъствие.
Бидейки само тук и сега, ние не сме с всичкия си.

***

'Единствената външна изява на ума (mind) е неговата отсъственост (absent-mindedness), откровената му неангажираност с околния свят.'

Хана Арент

27 януари 2017

Първо и трето лице


 Аз живея живота си от първо лице. Дори и да си представя опцията да го изживея от трето лице, наблюдавайки действията си отстрани и вживявайки се в тях като на филм, това предполага пак действителността на перспективата от първо лице.

Тази феноменологична истина е толкова простичка, че минава с лекота през едрата мрежа на повечето обективисти.

11 януари 2017

"Откъм Хусерловата критика на натурализма"


Наскоро online излезе статията ми "Откъм Хусерловата критика на натурализма". Предвид че работих върху нея близо половин година, считам за удовлетворяващо да споделя.

Статията може да се прочете и/или изтегли: ТУК