Миналото е странно нещо. Като че ли в него можеш да се видиш такъв, какъвто си бил - от дистанцията на днешния ден - в трето лице. И все пак оптиката към онова
себе си, представено в трето лице, е определена от онази старата - от първо лице. Нещата са представени в същата емоционална светлина и чрез същата тълкувателна перспектива, през която си ги гледал и преди. Ти разбираш себе си и обстоятелствата по същия начин, по който си ги разбирал и преди - когато си ги преживявал от първо лице.
Всъщност смислово не можеш да се видиш отстрани.
Погледът отстрани към самия себе си става възможен едва чрез
екзегеза - разравяне на пластове и задълбочена тълкувателска дейност. Тогава неочаквани детайли от миналото, иначе фонови, излизат наяве и започват да носят смисъл. И ти започваш да разбираш себе си по един по-цялостен начин - с поглед за присъщата случайност на обстоятелствата и нелепата частична оправданост на действията ти.
