28 февруари 2013

Статистически и екзистенциални модалии


Статистическата представа за 'необходимостта'  -  това, което се случва всеки път.
Статистическата представа за 'възможността'  -  това, което се е случило поне веднъж.

Екзистенциална представа за 'възможността'  -  отвореност към бъдещето.
Екзистенциална представа за 'необходимостта'  -  затуленост чрез миналото.

Забележителното е, че ако статистиката може да схване възможността само откъм миналото, човек личностно може да я мисли най-вече откъм бъдещето.

18 февруари 2013

Зад психологическата нагласа: "Нямам какво да губя"


В определени моменти човек осъзнава, че последното нещо, което му остава да загуби, е всъщност самия себе си. Въпросът обаче е, какво в този момент той разбира под „самия себе си”.

Често под „самия себе си” той разбира физическото си съществуване. Обаче тук има и нещо повече - човек винаги се озлобява, ако му се струва, че е външно принуден под „самия себе си” да разбира „собственото си съществуване”. Т.е. човек инстинктивно отхвърля това тъждество, особено ако то е наложено отвън.

Показателно е обаче, че такива мисли (за отъждествяване на съществуването си със сетното) съвсем не идват по време на война, и то най-вече ако войната е превърната в собствена кауза. В такива моменти собственият живот съвсем не е ултимативното, последното, което може да бъде загубено.
Ултимното, крайното всъщност е смисълът.
По време на война човек освирепява, когато му се струва, че губи смисъл.
По време на война човек се бие достойно и е готов да умре, ако осъзнава, че обладава смисъл.

***
Ако смисълът обаче ултимативно е положен в мен самия, тогава последното което мога да загубя е всъщност собственото ми достойнство. Около тази точка се гради стоическата етика – единственото неотчуждимо, единственото, което не може да ми бъде отнето, е собственото ми достойнство. Единственият начин да се разделя със собственото си достойнство е, всъщност, ако аз сам, доброволно, се откажа от него.
Стоицизмът всъщност се основава върху това - никога и под никакви условия да не се отказвам от собственото ми достойнство.

Освен стоицизма е възможна само още една радикална етика – християнството - според която сетното, което мога да загубя, е Бог.

* Прекрасно би било, ако нямам сили да съм християнин, най-малкото да съм стоик.

15 февруари 2013

Каузалност откъм минало и каузалност откъм бъдеще


Causa на латински означава най-общо причина. Ето защо 'каузалност' съответно ще означава причинност или вид причиняване.

Универсално погледнато има само два вида каузалност, природна и културна. Първата има място в природния свят, втората - в човешкия свят. Първата е каузалност откъм минало, втората - каузалност откъм бъдеще.

В природния свят всяко едно предхождащо състояние на нещата обуславя (причинява) следхождащите го положения на нещата. Казано простичко, това, което е било, обуславя това, което е и съответно това, което ще бъде. Един лесен пример: билярдна топка се движи и удря втора, привеждайки я в движение, втората удря трета и т.н.. Детерминистите не могат да си представят разрив в тази неумолима верига на причиняване от минало към бъдеще.

В човешкия свят е обратното – представата за едно желано бъдеще обуславя настоящите действия. Казано простичко, онова, което все още не е, обуславя това, което е. Един много лесен пример: проектът за една все още несъществуваща сграда обуславя настоящите действия по строежа на тази сграда. В света на културата това е принцип - настоящето е обусловено откъм бъдещето.

В личностния човешки свят каузалността откъм бъдеще се нарича каузалност от свобода. И всъщност точно този вид причиняване е дошла да обозначи в нашия език латинската дума за причина, causa. Защото да имаш кауза означава това: свободно създадената идея за едно желано бъдеще да причинява твоите действия тук и сега.

 А всъщност каузите подлежат на критика – това вече е една метасвобода, свободата на разума.

13 февруари 2013

Истина или смисъл


Античната дума sophia (мъдрост) олицетворява убеждението, че не може да има истина без смисъл и не може да има смисъл без истина. Всяка истина произвежда смисъл и всеки смисъл носи своята иманентна истинност.

В днешния ден тези двете са се разпаднали едно от друго. Науката е приютила бездушната истина, философията се грижи за безпризорния смисъл.