За маниерността в хуманитаристиката

В хуманитаристиката едно от нещата, които не понасям е маниерността на писане и говорене. Маниерността е резултат от защитна реакция - нещо като персоната на Юнг в между-човешките отношения. Тя е маската, която "ученият" си слага, за да изглежда учен.

Струва ми се, подобна маска може да има оправданост единствено ако носи 1. остра социално-критична функция или пък 2. функция, релативизираща наратива от първо лице (както при Киркегор).

Във всички останали случаи, маската на маниерността е суета и инстинктивен опит за защита от критика.