31 март 2016

За вътрешността на предметите и крайността на познаващия


Какво има предвид Кант чрез непознаваемостта на нещата сами по себе си? - Не че не е възможно потенциращо се навлизане все по-дълбоко и по-дълбоко в света на явленията, а че нещата, които не са подчинени на формите на нашата способност за нагледно представяне, следва да се мислят тъкмо като непредставими, а съответно също не и непременно като концептуабилни.

Както отбелязва Кант: "Всичко в едно явление е самото то отново явление, колкото и разсъдъкът да го разгражда на съставните му части" (AA VIII).
Т.е. чрез никаква аналитична, теоретична или пък емпирична процедура не сме в състояние да заобиколим факта на нашата крайност.

30 март 2016

Епистемологическо


Ориентир:

Истинността е необходимо, но не достатъчно условие за наличие на познание, докато наличието на познание е достатъчно, но не необходимо условие за истинност.

28 март 2016

Още за Холивуд и бихевиоризма


Има един тип холивудски филми, чиято фабула се основава единствено върху това - да се избяга от предвидимостта, която се обуславя от непоклатимото шизоидно клише, че персонажите по принцип се делят на добри и на лоши. Едничката цел на тези филми е зрителят да бъде изненадан поне на няколко пъти и той да не напусне с блудкавото чувство, че е знаел какво ще се случи от самото начало. Единствената „хватка” на такива филми се състои в това повествованието да води зрителя през цялото време по лъжливи следи и след няколкократна механична промяна на „подозренията” или по-точно на знаците, които ги обуславят, накрая ex machina да разбули кой всъщност бил лошият и кой добрият. Лошият, разбира се, си остава също толкова лош, колкото би бил и ако беше обявен като такъв още в началото на филма. Психологическият му образ през целия филм не е бил развит ни на минимум, а единственото, което се случва, е да му бъде сменен етикетът.

Това, естествено, е възможно единствено чрез факта, че персонажът още поначало, съвсем по бихевиористки, е бил кух откъм всякакво съдържание. Чрез подобни филми просто се продава доза фиктивно преживяна изненада, естествено за сметка на всяка автентика и дълбинен психологизъм.

27 март 2016

Тази чужда ми вакханалия


Дърветата се отричат от себе си - разлистват се, зеленеят. И аз подобно на мъртва обвивка ще се разпукна и ще пропусна през мен да избуи живота - тази чужда ми вакханалия.

Из "Книгата на Р."

26 март 2016

За публичните истерии


Терминът истeрия идва от гръцката дума за "утроба" или "матка" - hystera. И наистина истеричният тип нагласа предполага всъщност утробен тип съзнание, което особено в публичен контекст реагира сигнално. Истерията, провокирана често от външен стимул, продължава истерично да настоява на продължението на стимула, като неговото отказване или отслабване имат за резултат единствено интензифицирането на самия пристъп. Истерията, по-нататък, неистово настоява за отклик на собственото емоционално състояние, а тъй като всеки отклик по дефиниция е приеман за недостатъчен, това само задълбочава фрустрацията ѝ.

И така в момента публичното говорене изисква "бежанци", "джихадисти" и "терор" и всяко страховито говорене за "бежанци", "джихадисти" и "терор" в неспособността да донесе удовлетворение, само усилва истеричния пристъп към още и още.

И разбира се, истеричният тип, тъй като е утробен, след отшумяването на симптомите не намира в себе си достатъчно саморефлексия дори да се почувства глупаво. 

21 март 2016

Откритието на интенционалността


Откритието на интенционалността от страна на феноменологията (а именно обстоятелството че всяко съзнание, модус на съзнание или негов компонент представляват съзнание за нещо), снема традиционния философски въпрос: "Как съзнанието в себе си достига до познание на външни неща?" - Снема го и го отхвърля в качеството му на метафизически въпрос, който търси да постулира някакво свое решение.

Феноменологията в този смисъл се явява отказ от метафизически постулати, който се задоволява с безпредпоставъчността на дадения в съзнанието опит.

02 март 2016

... съм тук?


Коя въпросителна дума следва да стои на мястото на многоточието за да получи екзистенциалният въпрос изконен смисъл? – Най-естествено би било да вмъкнем защо? и да получим – Защо съм тук?
Но на въпросите със "защо?" се отговаря със "заради това и това" или с "поради това и това". И двата типа подход тук не биха дали перспектива към смислен екзистенциален отговор. Ако кажа: "Тук съм, роден съм и живея заради това и това", това би ме свело до звено или брънка от някакъв по-голям замисъл, което и без друго би загърбило моята индивидуалност. Ако пък понеча да отговоря с "Тук съм, роден съм и живея поради това и това", това би свело моето присъствие на бял свят до резултат от някаква действаща (ефициентна) причина.

Затова и мястото на въпросителната дума по-скоро трябва да остане неопределено: Тук подхождат всички въпроси единствено и само в своята неразличимост един от друг: Защо съм тук?, Кой съм тук?, Как съм тук?Къде съм тук? или Откъде и накъде съм тук?...

Към неопределеността на ексистенциалния въпрос ме накара да се замисля синът ми Петър. Една вечер той се почувства мисловно неловко да изкаже въпроса Защо съм тук? или Защо съм се родил? и въпреки това чувстваше, че тук се пита за смисъл, чрез което по някакъв начин въпросът Защо? получава някаква, макар и бегла релевантност.