29 юни 2009

Загуба и печалба


Животът има едно фино ниво - отвъд дългосрочните проекти; фино и очарователно. Да забравя какво съм (т.е. професионална реализация, конюнктурно финансово положение, социална репутация, очаквания за в бъдещето) и да си припомня кой съм. Това кой съм, разбира се, не е дефинируемо; в противен случай то би се превърнало в какво; но пък е откриваемо в детайлите, в които аз се явявам пред самия себе си.

Къде се чувствам себе си, колкото и да ми е трудно да го призная? Това всъщност е въпросът - къде се чувствам непринуден? Непринуден от другите, но и непринуден от себе си. Защото да си принуден от себе си е най-тежката принуда - да се изживяваш различен от себе си. Шизиодна е тази принуда, skhizein на гръцки е да се разцепиш.

Та въпросът е да се попитам: къде съм себе си - без да имам какво да връщам и без да имам какво да печеля. Липсата на печалба тук е най-голямата възможна печалба - печеля не нещо, а само някой, именно ... себе си.

23 юни 2009

Диагноза


Парите, които притежаваме, са средство за свобода. Парите, които се мъчим да придобием, са средство за заробване.
Жан-Жак Русо, Изповеди


Русо, както винаги, улавя фините граници. Също и фините идентичности.
Но за бъдем по един далеч по-тенденциозен начин ясни, аз бих желал да доуточня горното твърдение по следния начин:

Парите, които притежаваме, са средство за индивидуална свобода. Парите, които се мъчим да придобием, са средство за социално (само)заробване.

Така става ясно защо втората фраза, за разлика от първата, може да е диагноза на цяло едно общество. Нашето.

21 юни 2009

В памет на Хю Хопър



Хю Хопър е починал наскоро (на 7 юни).

Басист и композитор в Soft Machine, той е един от най-емблематичните, а и най-своеобразни музиканти на Кентърбърийската сцена. Остави огромна следа в джаз и арт-рок музиката, със стил, белязан с особена дълбочина, интимност, изящество и ... категоричност.

В личен план, щастлив съм, че имах шанса да го слушам на живо и да се запозная с него на джаз-фестивала във Варна, 2007. В живота, мисля, той бе такъв, какъвто е и в музиката си - вглъбен и искрен.

Хю Хопър е музикант с невероятно широк хоризонт, открит към множество нови идеи, способен да се сработи с множество различни индивидуалности, участвал през годините в над 40 различни групи и музикални проекти. Не съм слушал негов запис, и убеден съм няма такъв, в който той да е изневерил на себе си и да е направил компромис (от комерсиално или друго естество) с музиката, която живее.

Ето само част от групите и проектите, в които Хю Хопър е участвал (в хронологичен ред):

Daevid Allen Trio (1963), Wilde Flowers (1964-67), Soft Machine (1969-73), Stomu Yamash'ta (1973), Isotope (1973-74), Carla Bley Band (1976-77), Hopper Dean Tippett Gallivan (1976-77), Gilgamesh (1977), Soft Head (1978), Soft Heap (1978-99), Hugh Hopper & Allan Gowen (1978-80), In Cahoots (1984-88), Hugh Hopper FrangloDutch Band (1985-86), Patrice Meyer Trio/Quartet (1985-86), Anaïd (1988-90), Pip Pyle's Equip'Out (1984-88), Short Wave (1991-96), Hugh Hopper Trio (1993), Hopper & Kramer (1994-96), Mashu (1994-98), Hugh Hopper & Mark Hewins (1994), Gizmo (1996), Hughscore (1996-98), Hopper/S. Klossner (1997), Brainville (1998-99), PolySoft (1998-2003), Bone (2001-02), Hopper Picard Franklin Hayward (2001), Softworks (2002-03), Hugh Hopper Franglo Band (2003-04), Soft Mountain (2003), Hugh Hopper & Matt Howarth (2003-04), Soft Machine Legacy (2004-08), NDIO (2004-06), Soft Bounds (2004-05), Clear Frame (2004-05), Colorphone (2006-07), Brainville 3 (2007-08).

Свързани теми: Soft Machine, Hopperation

20 юни 2009

За злободневното писане


Не ми понася писането по злободневни теми.
Още не съм имал време да изпия и дузина бири, а текстът е вече остарял, пожълтял като стар вестник на слънце. Няма дори и автобиографична стойност, защото всичко лично се е разтворило в ораторската поза на Сен-Жюст или суетните опити за остроумничене. И като награда - гъделът, че си актуален. Ех, този гъдел - най-добрият адвокат на глупостта и лекомислието.


Из дневника на Mаурицио де Агостини

15 юни 2009

Хипнос и Танатос



Родството* между Хипнос и Танатос винаги изглежда да е било преувеличавано от страна на самия Хипнос. Удоволствието да заспиваш винаги би се блазнило да се сравни с удоволствието да умираш, но [не]удоволствието да умреш никога не би погледнало тъй снизходително на себе си, че да се сравни с [не]удоволствието да заспиш.

_________________
* Съгласно митологията Хипнос и Танатос са братя-близнаци. Картината: Хипнос и Танатос (1874) от Джон Уилям Уотърхаус.

12 юни 2009

Русо и изповедите му


Русо е изключителен автор. В своите изповеди той е себеразголващо искрен, до шокираща степен, а същевременно го прави с неподражаема деликатност, чувствителност и вроден финес.
Това е предизвикателството - да устоиш истината за себе си без вулгарност, но и без евфемизми.

Из-умително е. Умът тук действително не е на себе си - в автентично човешкото и в собствената му рефлексия върху себе си.

06 юни 2009

Стойност, цена, ценност

Българският език има това философско предимство пред голяма част от чуждите езици, че притежава две различни думи за стойност и ценност. Например на английски, на немски и на френски двете реалности се предават чрез една и съща дума, value на английски, das Wert на немски и valeur на френски. Ето защо value/Wert/valeur може да означава както разменна стойност в икономическата философия, така и ценност в моралната философия. 

Разменната стойност на дадено нещо винаги може да се преизчисли в цена. Ценността не може. Иначе казано, ценността няма цена, тя е безценна

Кант изразява въпросната разлика чрез опозицията цена (Preis) – достойнство (Würde) въз основа на неутрално-общия термин стойност (Wert). Ето неговата прекрасна формулировка: 

 "В царството на целите всичко има или цена или достойнство. Това, което има цена, на неговото място може да бъде положен еквивалент. Онова обаче, което е издигнато над всяка цена, и следователно не може да бъде заместено с еквивалент, не притежава просто релативна стойност, т. е. цена, а притежава вътрешна стойност, т. е. достойнство."

И. Кант, Основи на метафизика на нравите

03 юни 2009

Платанът


Платанът е чудесно дърво. Здраво, силно, уравновесено, открито. Устоява характер, заедно с това указвайки колко трудно е това. Листата му са кленовидно нарязани, но то не е клен. Кората му стои гладка, но се бели на различни петна, които варират от кафеникаво през сиво до бяло. Плодовете му са топчести и мъхести, но не лепливи, стоят сухи и резервирани. И въпреки това в платана има нещо чистосърдечно открито – той не се свени да се заяви такъв какъвто е, само петната по кората му издават за някаква неподозирана вътрешна борба. Нейният външен израз обаче е удържан с достойнство и – удивително – със светлия жест на една ведрост.
____________________________________________
На снимката - platanus orientalis, разпостраненият на Балканите. Познат е също от турски като чинар.