27 май 2014

За бъдещето в миналото


Дали обстоятелството, че времето е необратимо, може да бъде аргумент в полза на това, че не бива да съжаляваме за свои минали действия или бездействия? Така или иначе нищо от тях не би могло да бъде върнато и поправено…

Не. Самата възможност за ретроспекция, т.е. за отнасяне към миналото, предполага и възможността за проспекция вътре в това минало. Във всеки момент на миналото също са мислими разклоняващи се пътеки, и това, че вече сме поели по една от тях неотменно би могло да бъде обект на съжаление или на упование.

Бъдеще в миналото е време, без което не бихме могли да се съзнаваме и да живеем.

17 май 2014

За Хайдегер, бележка върху онтологическата разлика


За Хайдегер битието е по-фундаментално от съществуващото, но за сметка на това не е възможно да има битие (Es gibt Sein) без човека / Dasein и без откритостта, която бива в неговото разбиране. Това последното за разлика от съществуващото.

'Съществуващото е независимо от опита, узнаването, схващането, чрез които то бива откривано, разкривано и определяно. Битието обаче "е" само в разбирането на съществуващото, към чието битие принадлежи нещо като разбиране на битието. Битието  поради това би могло да не бъде понятийно схванато, но е никога напълно неразбрано.'

Хайдегер, Битие и време, §39

16 май 2014

Комплимент и допълнение


Думите compliment (комплимент) и complement (допълнение) в миналото са били една и съща дума*.
И наистина какво друго е комплиментът освен допълване чрез думи на онова, което предполагаемо липсва в реалност?

Да, комплиментът не е просто преструвка, той е една често колкото приятна, толкова и лицемерна игра на пълнота и недостиг, която поне двама са се ангажирали да играят.

* Произходът е от латинския глагол complere - 'допълвам'.