27 април 2009

Автобиографична бележка*


Казвам се Маурицио де Агостини. Роден съм в малко градче в Лукания, по настоящем област Кампания.
Нещо, от което никога не съм могъл да се отърся, е моят меланхоличен темперамент. Елементът на земята, както твърди Хипократ. Ето защо вече от десетина години насам съм все на тридесет и две. Това всъщност не е никак лоша възраст. Но тъкмо тя е и моят черен лебед. Защото тя винаги насочва острието на моя интелект срещу самия мен. Настоява да съм честен единствено със себе си, но не и с другите. За жалост, аз никога не бих могъл да бъда повърхностен сатирик.
_____________________
* Публикува се със съгласие на автора.

19 април 2009

Спонтанният характер на мисленето


Мисленето е автономно по отношение на своя предмет и то не може да бъде предизвикано или емотивирано*. Провокирана може да бъде само нашата рецептивност, докато мисленето представлява едно спонтанно самоначеване. Собствено мисленето може да бъде провокирано единствено от самото себе си, чрез способността да положи пред себе си проблем. Проблем може да бъде положен, само доколкото мисленето изисква от предмета да се съобразява с условията на своята мислимост. В случай, че мисленето би било рецептивно, то просто би копирало (възпроизвеждало) предмета и никога не би се изправило пред свой проблем.

Както отбелязва Кант, мисленето не е способността да получаваме (empfangen) представите, а да ги създаваме (hervorbringen)**.

________________________________________
* Емотивирани по дефиниция са емоциите.
** Критика на чистия разум, с. 130

18 април 2009

Дискурсивният характер на мисленето


Кант определя понятието като представа, която може да се съдържа в различни представи. Съдържайки се в множество други представи, понятието съставлява аналитично общ признак (Merkmal) от съдържанието им. В този смисъл понятието (като признак) е винаги част от други представи и Кант откровено го дефинира като "частична представа"*.

Ето защо мисленето като дискурсивна дейност чрез понятия е винаги познание на части, чието цяло присъства само в качеството си на идеал (проективно цяло).
Цялото на тези частични представи, понятията, е винаги зададено (aufgegeben), но никога дадено (gegeben).

_______________________________________
* Имануел Кант, Логика. Наръчник за лекции

17 април 2009

Аперцептивният характер на мисленето


Мисленето притежава рефлексивен (аперцептивен) характер. Аз не бих могъл да мисля нещо, без да осъзнавам, че го правя. Т.е. мисленето е постоянно придружено от самосъзнание или дори то е самото това самосъзнание, което може да се срещне във всяко емпирично съзнание. Самосъзнанието има функцията да обединява множество съзнания за различни обекти (аспекти) в съзнанието на един и същи субект (Аз), чрез което прави възможно формата на познанието изобщо. Това единство на самосъзнанието (мисленето) е фиксирано именно в положението „Аз мисля”*, доколкото каквито и да са обектите на това „мисля”, те всичките са отнесени към едно и също Аз. В противен случай, както Кант остроумно се изразява, „бих имал толкова пъстри и различни Аз, колкото са представите, които съзнавам”.

_______________
* Cogito'то на Декарт, аперцепцията на Кант.

08 април 2009

За съвременния човек и костенурката


Съвременният тип човек живее с усещането, че винаги изпуска нещо, т.е. че изостава и че поради това постоянно има какво да наваксва. Да наваксва в "активния" си начин на "живот", в покупателна си способност, в професионалния си статус, в имиджа си пред околните.
Наваксването обаче в днешно време е досущ като феномена от парадокса на Зенон от Елея за Ахил и костенурката. Ахил с каквато и скорост да тича, ще пристига все на място, което костенурката малко преди това вече е напуснала.

Наваксването е всъщност психологическият симптом за загубата на смисъл в настоящето и за търсенето на смисъл в едно постоянно отложено бъдеще.

03 април 2009

За кариерата


Сещам се как Маурицио де Агостини отбелязваше с типичния му флегматичен жест:

В преследването на една кариера същински трудното е да пречупиш себе си, нежели другите. Ето защо най-удобното предусловие за успешна кариера е да си лишен напълно от себе си.