23 април 2008

Допълнение за половете


Диалектиката всъщност e далеч по-сложна. Ако ми е позволено да използвам терминологията на Шелинг: смъртта в потенцията на живота е жена, докато животът в потенцията на смъртта е мъж. Предното касаеше живота и смъртта в собствените им потенции.

За бащата и майката


Съгласно принципа на реалността животът е едно непрекъснато отлагане на пълно удоволствие, спокойствие, удовлетвореност. Съгласно същия принцип всички тези блага би трябвало да ни чакат едва в края - т.е. в смъртта.

Ако животът всеки един миг майчински ни уверява: Не сега!, то смъртта бащински ни повелява: Тъкмо сега!

16 април 2008

Mythes et legendes


Излезе четвъртата част на Mythes et Legendes на Magma. Вече съм в достояние на това издание. Очиствам се ритуално и се подготвям за инициацията.
И както послушник следва да се въздържа от слово, затова ще цитирам само мотото на албума:

Les mots ne disent pas tout. Ils semblent.
Ainsi, muets devant l'inconnu, ils demeurent..

A vie, a mort et apres...

Christian Vander
____________________________________________
Думите не казват всичко. Те уподобяват.
И ето как, неми пред непознатото, те замират.
На живот, на смърт и на след това...

Кристиан Вандер

10 април 2008

Рилке и музиката


Позволявам си да публикувам тук един мой превод на стих на Райнер Мария Рилке, за мен персонификация на музиката (като тема и в качеството си на текст).

Из Сонети към Орфей, сонет 2


Почти момиче тя се появи
из това едничко щастие на песен и на лира,
светлееща през пролетни воали,
положи си постеля в моето ухо.

Заспа във мен. И всичко бе сън неин.
- Дървета, на които се възторгвах
и тези осезаеми далечини, изпълнени ливади,
и всеки захлас мой, засегнал ме извътре.

И тя просъни този свят. О пеещ боже,
как я ти завърши, тъй що да не копнее
да е будна? Виж, тя възкръсна и заспа.

Смъртта й, где е тя? Дали ще преоткриеш тоз мотив
преди да се разсипе песента ти?
Къде потъва тя из мен? – Почти момиче...


Und fast ein Mädchen wars und ging hervor
aus diesem einigen Glück von Sang und Leier
und glänzte klar durch ihre Frühlingsschleier
und machte sich ein Bett in meinem Ohr.

Und schlief in mir. Und alles war ihr Schlaf.
Die Bäume, die ich je bewundert, diese
fühlbare Ferne, die gefühlte Wiese
und jedes Staunen, das mich selbst betraf.

Sie schlief die Welt. Singender Gott, wie hast
du sie vollendet, daß sie nicht begehrte,
erst wach zu sein? Sieh, sie erstand und schlief.

Wo ist ihr Tod? O, wirst du dies Motiv
erfinden noch, eh sich dein Lied verzehrte? -
Wo sinkt sie hin aus mir? ... Ein Mädchen fast ...

07 април 2008

Защо не съм писал толкова време?


Защо ли не съм писал толкова време? Ами човек е най-човек в ситуациите придружени със съзнание (Cogito), а същевременно се намира най-голям покой в ситуациите лишени от съзнание (Hypnos). Първите изискват активност, вторите пасивност. Та търсенето на покой изтласква човешкото в човека. Отдаването на ежедневието (труда)* – новият ерзац на смъртта.

______________________________________________

* Труд, производство и действие са радикално различни- виж Хана Арендт, Човешката ситуация

За вперилите поглед в "бъдещето"



Забележете, от горното заглавие само бъдещето е в кавички.

Знаете ли как са наказани "ясновидците" в Дантевия Ад? Ами много просто: наказани са да ходят с лице обърнато назад (лице на мястото на тила). Нима това наказание не е валидно и в тукашния живот?

Що прави един "предвиждащ" бъдещето, освен да съгласува своето предсказание с миналото, а именно - със станалото привично до втръсване минало? Нищо повече. Ето защо "ясно-видците" са най-консервативните и ограничени хора в тукашния живот, защото те се опитват да сведат всяко бъдеще до повтаряемите събития от миналото. Това, което най-много им липсва е именно визия, визия за новото, визия за неповторимото. Всичко за тях е плесен, смърт и поквара.

Ето защо люде, ако ми позволите да застана в позата на Ницше, нека ви продумам: "Не лелейте за онова време, което се отлага в миналото, а за онова време, което никога няма да се умори да бъде и да пребъдва".