27 декември 2011

Мрачна нощ


В наши дни едни от най-търсените книги са онези, които убеждават, че изкуството да бъдеш успешен се състои в това да се преструваш на самодостатъчен до такава степен, че сам да си повярваш, че си такъв. Оставяйки настрана ефективността от подобен трик, добре е да напомним, че самодостатъчността е привилегия на боговете.
Какво ще можем да кажем тогава за такъв един свят като нашия, който така повсеместно [чете и] се стреми към божественост? Просветлен ли е той или помрачен?

Вероятно по-скоро второто:

"Нощем всички котки са сиви - и ако да бъдеш бог означава да изглеждаш като всички останали, изцяло и съвсем като всички останали - тогава мрачна нощ е и всички ние сме ..."*

Котки или богове?

__________
* Из Сьорен Киркегор, Въдворение в християнството

17 декември 2011

Свят на колизии (след Хегел)


Колизия – това е сблъсък на противоположности, при което противоположностите остават несвойствени една на друга.

Колизията не може да се разреши, тя може единствено да се отстрани, в случай, че се изолират противостоящите си елементи.

Колизията се снема чрез изолация, при което противоположностите остават в себе.
Няма никакво за себе си, няма никакво опосредстване в другостта.

Погледнато строго, това не е свят на противоположности, това е чисто и просто свят от отделности.

14 декември 2011

Белязан (из "Книгата на Р.")


Винаги съм мислил, че вътрешните ми терзания са сериозни и искрени. Затова и често съм се възмущавал на несправедливостта, че аз съм единственият им свидетел.

С течение на времето на лицето под дясното ми око се появи и оформи пигментно петно, което постепенно доби форма и плътност – и към днешен ден изглежда досущ като изрисувана сълза. Струва ми се, че вече знам как да тълкувам този шутовски белег – целият ми вътрешен свят е едно съкровено и много лично представление.

09 декември 2011

Меланхолията


Меланхолията е може би единственото преживяване, което е възможно да имаме и в което битието се дава в цялост, т.е. така, че да не сме в състояние на фиксираност или ангажираност с едно или друго съществуващо. В меланхолията ние пребиваваме в безразличие по отношение на отделните биващи, в едно характерно чувство на безтегловност спрямо тях. Безразличието спрямо всяко „това-тук” обаче ни води до това да преживеем незначителността на разликата между битие и небитие в него. Така меланхолията става в определен смисъл повик на Нищото, повик, в който животът сякаш снема сам себе си.
Става дума за такова преживяване, каквото по никакъв начин не би могло да ни бъде дадено в състоянието на ангажирана загриженост. Меланхолията е също толкава малко състояние на потиснатост, все състояния, които са ни дадени, бидейки изцяло потопени в жизнения си свят.
Меланхолията поражда дистанция както спрямо живота, така и спрямо смъртта, разбрана като негово противоположно.

____________________
Въпросната меланхолия е тема на филма на Ларс фон Триер – Меланхолия (2011). Впрочем самият Ларс признава, че с него той плаща дан на немския романтизъм.
Филмът е разделен строго на две части, които наред с техните условни имена – Джъстин и Клер (двете сестри от филма), в които той третира на първо място социалните аспекти на меланхолията и на второ място - онтологическите.
Филм на голям майстор.

06 декември 2011

Кантовото понятие за "опит" и феноменологията


Една от основните отлики между Кант и феноменологическото направление може да се открие в това, че Кант не разграничава ясно предтеоретичния от теоретичния опит, казано другояче – не разграничава ясно жизнения опит от понятийно-артикулирания опит на научното познание. У Кант понятийно-артикулираният опит съвсем не стои като нещо вторично, производно или дори отчуждено от синкретичното единство на един първоначален жизнен опит.

Податки за горното разграничение обаче могат да се открият дори и у самия Кант. А именно - в синтетичната дейност на способността за въображение в отлика от категориалната синтеза на разсъдъка. Първата може да бъде интерпретирана като даваща непосредствения жив опит, т.е. феноменологически разбрания жизнен свят, докато втората – като задаваща „обективния свят” в качеството му на предмет на научното познание.