Късност по време и априорност

Късно появила се по време [идея] не означава, че тя не е априорна.

Идеята за каузалността като ефициентна каузалност се появява в изчистен вид едва през Новото време (Декарт и сл.), но това съвсем не означава, че тя не е априорна по отношение на разбирането ни за природата.

Най-новото

По отношение на схващането за време в един по-дългосрочен план има нещо твърде досадно: фетишизирането на онова, което е последно, актуално, на най-ново. По-какво най-новото то има своите свръхпретенции? По това, че то е последното или по това, че то е окончателното? Явно не по второто - ами моля Ви се, тогава по-скромно! След нас ще се изредят толкова много, дори безброй други претенции.

Както казва Рикерт:  Погледнато исторически последното е бременно със своята пред-последност.

Възприятието за време

Възприятието за време е нещо чудно. Не просто всеки момент от възприятието следхожда един момент и предхожда друг момент, но и всеки един момент носи своята раница от минало в самия себе си. Т.е. цялата безкрайна редица на времето присъства проектирана вътрешно в един единствен момент.

Има ли нужда от нещо трето?

Между две неща функцията на третото е да свързва или да разделя. Възможна ли е непосредствена връзка - без нещо трето?

Това е онтологически въпрос. Хегел отговаря утвърдително. Непосредственото е първото, но то в определен смисъл е и примитивно първото. В непосредственото все още нямаме различие между две, а още по-малко - нещо трето.

Означава ли това, че всяко опосредстване е развитие, надграждане? Или пък то в оптиката на Русо е поквара, упадък?

А кой казваше, че онтологията не била актуална?