28 май 2020

Късност по време и априорност


Късно появила се по време [идея] не означава, че тя не е априорна.

Идеята за каузалността като ефициентна каузалност се появява в изчистен вид едва през Новото време (Декарт и сл.), но това съвсем не означава, че тя не е априорна по отношение на разбирането ни за природата.

19 май 2020

Най-новото


По отношение на схващането за време в един по-дългосрочен план има нещо твърде досадно: привилегироването на последното, на актуалното, на най-новото. По-какво то има своите свръхпретенции? По това, че то е последното или по това, че то е окончателното? Явно не по второто - ами моля Ви се, тогава по-скромно! След вас ще се изредят толкова много, дори безброй други претенции.

Както казва Рикерт:  Последното е бременно със своята пред-последност.

Възприятието за време


Възприятието за време е нещо чудно. Не просто всеки момент от възприятието следхожда един момент и предхожда друг момент, но и всеки един момент носи своята раница от минало в самия себе си. Т.е. цялата безкрайна редица на времето присъства проектирана вътрешно в един единствен момент.

11 май 2020

Има ли нужда от нещо трето?


Между две неща функцията на третото е да свързва или да разделя. Възможна ли е непосредствена връзка - без нещо трето?

Това е онтологически въпрос. Хегел отговаря утвърдително. Непосредственото е първото, но то в определен смисъл е и примитивно първото. В непосредственото все още нямаме различие между две, а още по-малко - нещо трето.

Означава ли това, че всяко опосредстване е развитие, надграждане? Или пък то в оптиката на Русо е поквара, упадък?

А кой казваше, че онтологията не била актуална?