Безразличието би могло да бъде 1. логическо (теоретично), 2. естетическо и 3. морално. Разбира се, най-опустошително е последното безразличие - това, по отношение на разликата между добро и зло. Злото се е превърнало в такава тривиалност, че то вече не допуска представата за доброто като своя противоположност в съзнанието на повечето хора.
Моралното безразличие обаче е подкрепено вътрешно от другите два вида безразличие.
В света на информацията, истината се оказва доста тромаво понятие. Теоретическото ѝ разграничение от лъжата за много хора се явява безполезно и скучно занимание. Цененето на експертизата за сметка на истината се е превърнало в повече от симптом.
Естетическото разграничение между красиво и грозно също се е психологизирало. Досадата от своя страна се е превърнала в тривиалност, която не допуска събитието на красивото в нашия свят.
Ето защо най-ценното нещо в нашия свят би могло да бъде отново у-див-лението.
Не го опитомявайте. Нека то си остане диво, каквото е.
