27 април 2021

За ценността на интимността

 

Къде точно се крие ценността на интимността? Някои 'тролове', опитвайки се пропагандно да ни вкарат в идеята за конспирация по отношение на нашия традиционен европейски свят, крещят относно перверзията да бъдем наблюдавани и следени от страна на властите. Твърдейки, че Оруеловият свят е вече факт в Западните демокрации, тях обаче не ги е грижа да обяснят, защо това действително е нещо лошо.

Защо наистина е лошо да бъдем наблюдавани, когато ние не го осъзнаваме или пък дори когато го осъзнаваме? (И кой е по-лошият от двата варианта?) Какво зло може да ни причини чуждият поглед през камера или устройство за следене, още повече когато този поглед е институционален или чиновнически? Защо един "паноптикум" е принципиално нежелан? (Впрочем един почитател на Путин или на Китайския "комунизъм" не би трябвало да има проблем с това - едно подобно универсално наблюдение само ще усили нормализиращата сила на анонимната власт, което е едно напълно желано следствие според него.)

И все пак, ако ние не сме почитатели на Путин и на Китайския нео-тоталитаризъм би трябвало да се запитаме какво лошо има в един универсален "паноптикум"?

1. Дали той е нещо зло поради това, че чуждият поглед ще ни познае по-добре отколкото ние сами се познаваме и това ще ни направи лесно манупулируеми? - Като цяло това е съмнителна теза.

2. Или пък той е нещо зло поради това, че е чуждият поглед е потенциално злепоставящ ни и ще ни направи възможен обект на наказание? - А какво, ако все пак не правим нищо злепоставящо ни?

3. Дали защото е морално отблъскваща самата идея за институционално воайорство или пък е отблъсваща най-вече мисълта, че чиновникът (или агентът) може да изпитва удоволствие наблюдавайки ни?

 Ако все пак проблемът е морален, както предполага последната линия на мисли, кое точно прави така, че интимността е неприкосновена? Интимността е модерна ценност или другояче казано западна ценност и съответно множество културни антрополози подчертават, тя не присъства в традиционните или в архаичните общества.

Отговорът на въпроса защо интимността е неприкосновена предполага умението да различаваме между частно и интимно.

Интимното свършва там, където частното не е започнало. Частното е сферата на социално проектираните лични интереси. Пространството на интимността сама по себе си не представлява inter-esse; то бележи модус на съществуване, определен от ценност, която конституира самодостатъчен свят.

Частна е банковата ми сметка, интимно е онова, което изпитвам свян да споделя.



19 април 2021

Има...


Странна е безличната форма на глагола "имам" като обозначаваща съществуване. Например:  

Има няколко бутилки в ъгъла. 

или:  

Има съмнение, че нещата са били предрешени.

 

Онова, което го има, не е подлог на изречението, а е в акузатив (винителен падеж). Съществуващото е набедено, че го има.

Възможно ли е "чисто съществуване", без подобно набеждаване?