29 март 2021

За разликата между факт и мнение

 

Хана Арент говори за непрозрачността (opacity) на фактическите истини - за това, че те в крайна сметка нямат финално основание да са така, а не иначе. В този смисъл е трудно да се каже, че ние живеем в някаква вече уникално пост-истинностна ситуация, в която границата между факт и мнение (или между факт и така удачната формулировка на Тръмповата администрация: "алтернативен факт") се е размила. Просто нещата са утежнени от това, че хората (поради иманентното им и перманентно безпокойство от бързо променящия се свят) вече подбират само такива източници на мнение, от които знаят, че ще чуят това, което вече искат да чуят. Хората не желаят да чуят факти, а само мнения, които ще затвърдят техните мнения.

Тук проблемът произтича както от пролиферацията на източниците на информация (всъщност това са източници на мнения, които често съдържателно са преднамерено унифицирани), а също и от умишленото дискредитиране на експертите (всички от които потенциално са "корумпирани"). В света на мненията няма нищо стабилно - земята се клати под краката ти, сякаш се намираш на кораб, и това замайване продължава, дори когато се случи да излезеш на суша.

Какво би могло да е спасението? - Повече critical thinking и по-малко wishful thinking, нещо което трябва да е задача на образованието. Ако днес по-голямата част от хората са грамотни в способността си да пишат и четат, те със сигурност не са грамотни в способността си да мислят. Грамотността според буквите не е достатъчна - и това е така, защото светът вече е неимоверно по-комплексен, най-вече поради това, че е неимоверно по-взаимосвързан.

 

23 март 2021

Невъзможността на припокриване между интенционалност и рефлексия

 

Но княжната никога не виждаше хубавия израз на очите си, оня израз, който те добиваха, когато тя не мислеше за себе си.

Толстой, Война и мир, т.I, с. 142

 

Това е страхотно наблюдение от страна на Толстой, тук има хванати толкова много концептуални моменти.

1. Когато гледаме, ние забравяме да виждаме себе си.

2. За да погледнем себе си отстрани сме принудени да изоставим искреността на погледа си.

3. Невъзможността на съвпадение на интенционалност и рефлексия може да бъде оценена само от поглед отстрани (в случая - от авторовия поглед).

4. Емпатията в крайна сметка е възможна, както теоретична, така и симпатетична.

... 

Трансценденталното у Хайдегер - заемка от Кант

 

Ранният Хайдегер: Битието на биващите не е нещо биващо.

Късният Хайдегер: Същността на техниката не е нещо техническо.

 

Хайдегер използва едни и същи интелектуални ходове през целия си живот. Този специално е директно зает от един от аспектите на трансценденталното, така както то е положено от Кант. В основата на тази идея за трансценденталното стои принцип, който може да бъде обобщен по следния начин:

Овъзможностяващото не бива да се схваща в термините на самото овъзможностено.


20 март 2021

За видовете перспектива от трето лице

 

Погледът от трето лице имплицира неутралност / партикуларност. Това е така, защото дори когато съм загрижен за някого от дистанция, аз влизам в отношение с него от второ лице, той става ти за мен.

Има обаче разлика в перспективите от трето лице:

1. когато наблюдавам отстрани от позицията на някой, собствено на мене си (партикуларност)

2. когато наблюдавам отстрани от позицията на някой друг (из-играна или в-играна партикуларност)

3. когато наблюдавам отстрани от позицията сякаш на никой (неутралност)

4. когато наблюдавам sub specie aeternitatis (трансцендентен коректив)

 

Партикуларността и неутралността са вредни за етическата перспектива (към-то ти). Позицията sub specie aeternitatis просто я неглижира.


15 март 2021

Неща, идеи, посредственост и темперамент

  

Бях момче, което обича самотата и което предпочита компанията на нещата пред тази на хората.

Джузепе ди Лампедуза


Нещата и идеите - те имат това преимущество по отношение на хорската компания - че не се натрапват. Нещата и идеите стават досадни едва когато са обсебени от масата, от посредствеността (das Man).

И все пак какво значение има темпераментът! - Човек не може да избяга от него дори на възраст. Най-много старчески да го изопачи.

 

08 март 2021

Освобождаване от патологичната любов

 

Любовта ми с течение на времето отслабна от само себе си дотолкова, че сега да изпитвам само приятното чувство, което тя предлага на онези, които не се впускат в дълбоките ѝ води.

Бокачо, Декамерон

 

Тук има интересна ирония от страна на Бокачо по отношение на "дълбоките води" на любовта. Те може да са дълбоки като интензивност, но твърде плитки като съдържание.

Патологична любов е определение на Кант. Тя се характеризира с висока степен на афективност, но е безогледна за достойнството на нейния обект.