24 ноември 2016

"Добавена реалност" и феноменология


Всяка теория или най-общо казано всеки теоретичен обяснителен конструкт представлява "добавена реалност" към света, който непосредствено имаме/живеем.

В този смисъл феноменологическия призив: Към самите неща! изисква тъкмо отмахване или неутрализиране на въпросната 'добавена реалност'.

Пояснение:
По принцип чрез добавяне на "реалност" светът съвсем не става по-реален отколкото е. Процесът е противопосочен: "добавената реалност" дереализира света.

P.S.
За дереализирането на света в един по-раличен смисъл виж съответно следния текст: Реалност и риалити.

19 ноември 2016

Миг


Тази вечер, когато се прибирах след свечеряване, светът премигна, за момент потъна в тъмнина и едва не угасна напълно.
Всъщност нямаше нищо мистично, просто токов удар.

Но това ме накара да се замисля върху евристичната мощ на идеята, че светът, в който се срещаме, всеки миг е пресътворяван отново и отново, в противен случай би рухнал в нищото.

Кой е гарантът на границата между битие и нищо? Опитът ни, познанието ни?
Не.

10 ноември 2016

За Европа, щерка на Агенор


Самият произход на Европа е неевропейски. Тя е финикийска принцеса, щерка на Агенор, царят на град Тир.
Отвлечена е от Зевс, приел формата бял бик, и заведена на остров Крит. Там тя става майка на Минос, основоположник на първата европейска цивилизация - минойската цивилизация (преплитане на митология и история, което дължим още на сър Артър Еванс).

Европа намира себе си отчуждавайки се от Азия. Кои са формите на това отчуждение? - Античната драма, хоплитският строй, гражданството, демокрацията и виното.

Изображението: Европа води бика за рогата (гръцка ваза 480г. пр.Н.е.). 

08 ноември 2016

За Европа


Трябва да се отиде твърде далеч,
за да стане ясно колко далеч може да се отиде.

Хайнрих Бьол


Тези думи са по страшен начин двусмислени и по страшен начин двояко истинни. Казани в контекста на Втората световна война или дори в контекста на един съвременен нивелиращ либерализъм, тези думи изискват умение, разбиране и усилие да се върнем обратно към един свят, който да можем и да искаме да живеем заедно.

И същевременно е вярно, че Европа трябва да бъде търсеща, да умее да прекрачва самата себе си, да отива далеч от себе си, за да продължи да бъде ... Европа.

07 ноември 2016

Без утеха


Животът е тежък, но посредством съзнанието бихме могли да го направим и далеч по-тежък.


Къде е онази ведрост на елинското мислене, което не прилепва връз онова, което бива мислено, а удържа дистанция спрямо него?











* Част от триптих на Й. Бош.

05 ноември 2016

Мислене и съзнание


Мисленето е онова, което може да стане предмет на самото себе си.
За съзнанието важи същото.
Оттук и тъй устойчивата философска традиция да се отъждествяват мислене и съзнание.
Картезианската традиция.

Двете обаче биха могли да имат съвсем различен тип ущърбности.
Съзнанието би могло да бъде слабо и немощно, докато мисленето - изкривено, както и да бъде застрашавано от фалшификации и имитации.

Самото съзнание обаче не подлежи на имитиране, то е най-непосредствената връзка с личния свят.

02 ноември 2016

За недовършените истории


Недовършените истории от нашия живот са и най-затормозяващите, защото вече ни е отказан шанса да ги допишем.
От вечерите на Дон Кихот с козарите знаем, че всяка история заслужава свой, макар дори и тривиален, финал.

01 ноември 2016

Многословие и аргумент


He draweth out the thread of his verbosity finer 
than the staple of his argument.
 Той тегли вътъка на многословието си по-фино 
от нишката на своя аргумент.

Шекспир, Напразни усилия на любовта, 5:1


Хора, които привилегироват словесността за сметка на смисъла и мисленето винаги са били и ще бъдат културна напаст.

Диалогът с подобни хора се оказва чиста привидност. В самодоволството на маниерния си и клиширан изказ те ни приемат, ни предават.