Желанието да се провалиш

Желанието да се провалиш често идва напук на обсебващия характер на желанието да успееш.

Дали желанието да се провалиш е от втори ред и в този смисъл е мета-желание? - Не, то често е толкова първично както и първото,  просто в един момент ти писва и си казваш, че само пълният провал би донесъл мир на душата ти.

Наполеон пред Ватерло сигурно неведнъж си е казал: Ако ще губя, нека да загубя както трябва, та най-сетне всичко да свърши!

Палиативните загуби са жалки! Наполеон е трябвало да има силата да се самоубие. Като римлянин!

Понятието за a priori като противодействие срещу хюбриса

Може ли понятието a priori да бъде интерпретирано екзистенциално? Да, нещо подобно е вече направено от Хайдегер.

A priori бележи неусвоимостта и в някакъв смисъл неподвластността на нашето собствено съществуване, доколкото то е определено от това какво биващо сме ние, в самата ни тенденция да усвояваме света. В този смисъл, казано метафорично, то е онова от нас, което винаги остава откъм гърба ни.

Усвоявайки и обективирайки света и самите себе си, в нас неминуемо заявява себе си един необективируем остатък. Това е самото априори.
Да, априорното обслужва обективацията, но същевременно и полага нейната граница.

Така че понятието за a priori е призвано да укаже нашите граници и с това да укроти нашия догматичен и експанзионистичен хюбрис.
То, напълно съобразно с идеята на Кант, е критическо, а не обектно понятие.

Като пухче от топола

Интелектуалността е застрашена от това да се откъсне от своя корен (или от своя ствол) и подобно на пухче от топола да се понесе из въздуха.

Но кой е коренът на интелектуалността? - Това е екзистенциалната загриженост.

Онзи човек, който е застанал пред бремето на миналото и се пита какъв е смисълът от книгите, които е изчел, вече безвъзвратно я е загубил (загрижеността). Той е вече празен и се носи из въздуха. Най-много злоба и неудовлетвореност да съпътстват неговия полет.

Но сред власинките на пухчето отсъства семето за нов живот.

Мода, спекула, кредит, инвестиция

Предишният ми текст ми обърна внимание върху една необичайна "логика" на пазара. - Модното. При модното търсенето толкова бързо надскача предлагането, че отваря пространството за спекула.

Спекула е възможна, най-вече когато се появява някаква нова мода или обсесия (тук се абстрахираме, разбира се, от липсата на някаква базисна за потребностите стока). Например манията по лалетата в Холандия през 17-ти век (виж Tulip mania) или пък акциите на Мисисипи компанията в предреволюционна Франция, началото на 18-ти век (виж Mississipi Bubble).

Икономиката е невъзможна без фактора време - т.е. доверие или недоверие в бъдещето (което частично се основава и на съответен опит в миналото).
Основният икономически термин кредит означава от латински тъкмо доверие. Оказваш доверие някому, че ще ти върне парите в бъдеще време. Да инвестираш означава пък от латински буквално да облечеш нещо в някаква очаквана бъдеща стойност.*

В основата и на двете (кредит и инвестиция) стои безметежната за модерността вяра в принципа на икономическия растеж. 

____________

* Колкото и да е странно думата "инвестиция" има общ корен с думите вестиарий и вестибюл, тъй като те идват от латинската дума vestis - облекло, респективно глагола vestire - обличам.

За пазара на идеите

Колкото е по-бедно едно понятие и съответно нашето разбиране за него, толкова е по-алчно то за нови контексти на собствената си употреба. Подобни понятия често са свързани и с фетишизирането на техните термини.

Именно клишетата имат най-висока стойност на пазара на общото мнение (това са т. нар. "идоли на пазара" по Бейкън).
Напук на очакваното, търсенето им се повишава с предлагането.

За човека и пред човеци

За човека ми предстои да говоря и пред човеци.

Русо,
Дискурс върху неравенството

Странно е дори само да си го помислим как в антропологията, и предметът и субектът и адресатът на изследването собствено съвпадат. Това е човекът.

Подобно съвпадение може да води със себе си и въодушевление, и съзнание за бреме, и чувство за обреченост, защото съдържа в себе си неимоверен риск.

Не на последно място и поради имплицитното неравенство, с което самото човешко (и като 1. мислене (способност за съждение), и като 2. готовност за състрадание и като 3. конюнктурни възможности за развитие) е разпределено измежду хората.

Телеология без телос

Третата критика на Кант, Критика на способността за съждение, е известна с това, че в своята естетическа част предлага идеята за една телеология без телос ("целесъобразност без цел").

Диференциация на телеологическото можем обаче да открием още във втората критика, Критика на практическия разум, с нейното разграничение между способност за желание и същинска воля. Първата е определена откъм обекти (в качеството им на преследвани цели), а втората откъм определящи основания (максими или собствено принципи), при което волята може да е собствено телеологична, без да е детерминирана непосредствено откъм цели (които за жалост биха могли да бъдат само емпирични по своя характер).