31 август 2011

Чудесен ден


Днес е чудесен ден. А един ден може да е чудесен не просто с оглед на непосредствените преживявания, а и с оглед на онези предстоящи моменти, които той е в състояние да отключи.

От днес ще мога да разчитам на това, че моите малки съавтори в този блог са вече двама.

18 август 2011

Оковите на успеха


За да можеш, за да посмееш да кажеш някои големи истини не трябва да си зависим от успеха си.
Жан-Жак Русо, Изповеди


Думи на Русо парадоксално актуални днес. Успехът или по-точно идеята непременно да успеем ни прави адаптивни, предвидими, управляеми, уязвими.

Идеята да успеем прави така, че да приемем всяка една временно удовлетворителна социална маска за свое лице. Така, че да прегърнем отчуждението като свой живот.

Съвременното общество - едно общество от успешни измамници и самоизмамници.

14 август 2011

Лакейство и окултизъм


Любопитно е да се видят стари снимки* на теософи и окултисти от началото на 20-ти век. Виждат се човешки фигури, тела в превзет и същевременно отчаян опит да се дегизират като духове. Онова, което общо се усеща като остра липса у тези фигури потънали в пошлото им и претенциозното облекло и парадиращата им стойка, е всякаква отсянка аристократизъм. Напротив, има по-скоро нещо от самодоволството и неудовлетворения бунт на изкачващия се по социалната стълбица лакей. Усеща се лакейството в неговата отмъстителност и ресантимент по отношение на аристократизма. Аспект, който е много добре развит в образа на Жан от драмата Госпожица Юлия на Стриндберг. Иронично, самият Стриндберг в определени моменти на живота си е залитал към теософията и окултизма.

Любопитно е, че и хора занимаващи се и в днешния ден с всякакви проби окултизъм и „езотерика”, видени зад фасадата им, са белязани с едно мазно, плашливо и нечистоплътно лакейство на духа.
________
* Виж например тук, тук, тук, тук.


13 август 2011

Когато езикът отказва да се движи (из 'Книгата на Р.')


Усмихна се. Тя мислеше, че ще са й нужни само няколко минути. Завърза ръцете му за рамката на леглото, накрая пристегна възела подчертано агресивно, облиза устните си и се наведе над него.
Разклати косата си над лицето му, над гърдите му. Безброй нежни иглички полазиха тялото му, от дясната вежда та чак до петите. Тя се спусна предизвикателно бавно надолу, издърпа кожичката и го пое плавно. В началото бе истинско, той чувстваше опипването на устните й, движенията на езика й, въртенето на очите. Постепенно обаче тя се довери на ритъма; появи се упорство, а после и нетърпение, личеше си, че очаква вече да свърши. Очите му се зареяха по бледите сенки на тавана, виждаше оранжевото око на горящата печка, сякаш пробило свода. Това му припомни детството, ламята, как малкият брат се криеше зад завесите на леглото на принцесата и я наблюдаваше. Бавно и отдадено. А тя доверчиво спеше.

Ръцете му бяха вързани, не можеше да отстрани главата й от слабините си. А и не му се продумваше дума - има моменти, когато езикът отказва да се движи.

07 август 2011

Щипка несериозност (изповед на един мислител)


Онова, което винаги е липсвало на моя характер, е щипка несериозност. Аз никога не съм можел да се радвам на нещо, в което не виждам ценност или в което не съм склонен да положа ценност. Това в голяма степен ограничава възможните ми обекти на радост - казано честно, свежда ги до онези, които биха били одобрени от разума ми.

Един от вътрешните ми гласове би могъл да каже: „Та що за скучен човек си ти!?! За да се радваш трябва да чакаш санкция от разума си. Колко досадно!”. Друг би добавил: „Ти, господин мърморко, си като дете от Холивудска драма– стараеш са да гледаш по-сериозно и по-умно дори от възрастните!” Трети вътрешен глас направо би ме отписал: „Оставете го! Нека си живее в златната си клека инкрустирана с ценности!”.

Само един вътрешен глас би застанал на моя страна. Вероятно това би било момчешко гласче, което би казало: „Чичко, научи ме и аз да отбирам красивите неща от живота!”. След което би добавило: „Ти, чичко, наистина си неспасяем. Дори и това последното взе насериозно!”.

04 август 2011

Философия срещу баснословие


Философията се движи неизменно в елемента на всеобщността.

Ето защо да искаме от нея да дава конкретни примери означава да искаме тя да се превърне в алегория, в едно грубо и изопачено подобие на баснята като архаично-литературна форма.
Форма, в която непосредствено се изражда всеки наивен опит за наукообразно говорене в сферата на духа.

03 август 2011

Смърт - абсткракция или насъщност


Най-абстрактното и поради това бедно откъм определения понятие в сферата на живота е понятието смърт. Затова онзи, който се сеща за смъртта в ежедневието си, божем вече не е съвсем жив, а е наченал да умира.

Юношата като че ли прави изключение, на него често може да му се случи да мисли за смъртта. При все това обаче за него тя си остава напълно абстрактна. Онова, на което той се удивлява, е всъщност тъкмо техническата абстрактност на понятието "смърт" - това да няма аз и да няма други.
За юношата смъртта е непривично-абстрактна и загадъчна, именно защото му е непознато усещането, че умира.*

Единствено за умиращия бавно, за остаряващия, смъртта е насъщна, смъртта е в него самия.

Допълнение:
От казаното може да се разбере защо единствено при юношата (или при онзи, който е запазил юношески дух) самоубийството може да се яви форма на протест.
За възрастния самоубийството може да е резигнация, отказ, умора, отчаяние, акт на фанатизъм, но не и протест. И е често единствената възможна проява на живот в процеса на умиране.