От днес ще мога да разчитам на това, че моите малки съавтори в този блог са вече двама.
Казвам се Христо Стоев. Тук съм публикувал (и ще публикувам) свои мисли, естетически реакции, философски импресии, експресии и литературни опити. Някои от тях носят диалогичен заряд, а други са резултат от съзерцателна нагласа. А в повечето - има и от двете.
31 август 2011
Чудесен ден
От днес ще мога да разчитам на това, че моите малки съавтори в този блог са вече двама.
18 август 2011
Оковите на успеха
Жан-Жак Русо, Изповеди
Думи на Русо парадоксално актуални днес. Успехът или по-точно идеята непременно да успеем ни прави адаптивни, предвидими, управляеми, уязвими.
Идеята да успеем прави така, че да приемем всяка една временно удовлетворителна социална маска за свое лице. Така, че да прегърнем отчуждението като свой живот.
Съвременното общество - едно общество от успешни измамници и самоизмамници.
Думи на Русо парадоксално актуални днес. Успехът или по-точно идеята непременно да успеем ни прави адаптивни, предвидими, управляеми, уязвими.
Идеята да успеем прави така, че да приемем всяка една временно удовлетворителна социална маска за свое лице. Така, че да прегърнем отчуждението като свой живот.
Съвременното общество - едно общество от успешни измамници и самоизмамници.
14 август 2011
Лакейство и окултизъм
Любопитно е, че и хора занимаващи се и в днешния ден с всякакви проби окултизъм и „езотерика”, видени зад фасадата им, са белязани с едно мазно, плашливо и нечистоплътно лакейство на духа.
________
* Виж например тук, тук, тук, тук.
13 август 2011
Когато езикът отказва да се движи (из 'Книгата на Р.')
Разклати косата си над лицето му, над гърдите му. Безброй нежни иглички полазиха тялото му, от дясната вежда та чак до петите. Тя се спусна предизвикателно бавно надолу, издърпа кожичката и го пое плавно. В началото бе истинско, той чувстваше опипването на устните й, движенията на езика й, въртенето на очите. Постепенно обаче тя се довери на ритъма; появи се упорство, а после и нетърпение, личеше си, че очаква вече да свърши. Очите му се зареяха по бледите сенки на тавана, виждаше оранжевото око на горящата печка, сякаш пробило свода. Това му припомни детството, ламята, как малкият брат се криеше зад завесите на леглото на принцесата и я наблюдаваше. Бавно и отдадено. А тя доверчиво спеше.
Ръцете му бяха вързани, не можеше да отстрани главата й от слабините си. А и не му се продумваше дума - има моменти, когато езикът отказва да се движи.
07 август 2011
Щипка несериозност (изповед на един мислител)
Един от вътрешните ми гласове би могъл да каже: „Та що за скучен човек си ти!?! За да се радваш трябва да чакаш санкция от разума си. Колко досадно!”. Друг би добавил: „Ти, господин мърморко, си като дете от Холивудска драма– стараеш са да гледаш по-сериозно и по-умно дори от възрастните!” Трети вътрешен глас направо би ме отписал: „Оставете го! Нека си живее в златната си клека инкрустирана с ценности!”.
Само един вътрешен глас би застанал на моя страна. Вероятно това би било момчешко гласче, което би казало: „Чичко, научи ме и аз да отбирам красивите неща от живота!”. След което би добавило: „Ти, чичко, наистина си неспасяем. Дори и това последното взе насериозно!”.
04 август 2011
Философия срещу баснословие
Ето защо да искаме от нея да дава конкретни примери означава да искаме тя да се превърне в алегория, в едно грубо и изопачено подобие на баснята като архаично-литературна форма.
Форма, в която непосредствено се изражда всеки наивен опит за наукообразно говорене в сферата на духа.
03 август 2011
Смърт - абсткракция или насъщност
Юношата като че ли прави изключение, на него често може да му се случи да мисли за смъртта. При все това обаче за него тя си остава напълно абстрактна. Онова, на което той се удивлява, е всъщност тъкмо техническата абстрактност на понятието "смърт" - това да няма аз и да няма други.
За юношата смъртта е непривично-абстрактна и загадъчна, именно защото му е непознато усещането, че умира.*
Единствено за умиращия бавно, за остаряващия, смъртта е насъщна, смъртта е в него самия.
Допълнение:
От казаното може да се разбере защо единствено при юношата (или при онзи, който е запазил юношески дух) самоубийството може да се яви форма на протест.
За възрастния самоубийството може да е резигнация, отказ, умора, отчаяние, акт на фанатизъм, но не и протест. И е често единствената възможна проява на живот в процеса на умиране.
Абонамент за:
Публикации (Atom)