27 септември 2009

Приятелството като идеал


Кант дефинира приятелството в Метафизика на нравите като: "Единението на две личности чрез 1. еднакви и 2. взаимостранни любов и уважение".*

Оттук става ясно защо приятелството двояко представлява идеал:

1. Невъзможно е да се постигне еднаквост в степента на любовта и уважението, защото когато любовта расте, уважението намалява, и обратното. Дотам, че те (любовта и уважението) могат да се определят реципрочно като привличане и отблъскване.

Пояснение: Любовта поражда (желание за) емоционална близост, докато уважението изисква винаги като предусловие за своята възможност дистанция.

2. Невъзможно е да се постигне пълна взаимостранност между двама души - винаги онова, което е ентусиазъм у единия, би могло да се прояви като резервираност у другия и обратното.
_____________________________
* От това, освен всичко друго, става ясно защо не съществува приятелство между жени. Между жени не е възможно уважение, в най-добрия случай би имало (краткотрайно) възхищение.

13 септември 2009

Йън Кар



Тази година е напуснал нашия свят още един голям музикант: шотландският тромпетист, флигорнист, композитор и писател Йън Кар (Ian Carr). Със своята група Nucleus (основана 1969) той се явява един от творците, положили началото на джаз-рока и фюжъна.

При все че става дума за джаз-рок, стилът на Nucleus е неповторим – уникална сплав между ритмическия заряд и волността на рока и блуса от една страна и комплексността и детайлността на джаза от друга. Зад всичко това интензивно се чувства европейският характер на музиката и страстта към търсачество, вплетена в субстанцията на онези години. В Nucleus наред с Йън Кар са свирили множество чудесни музиканти, след които Карл Дженкинс, Джон Маршал, Алан Холдсуърт, Браян Смит...

Наред с кариерата си на музикант, Йън Кар е автор на един от най-ценените и четени пътеводители в джаза (Jazz, The Essential Companion) и няколко биографии на големи джаз-музиканти, сред които е и една от най-известните биографии на Майлс Дейвис.

За мен в личен план Йън Кар и Nucleus бележат много близка до сърцето ми музика, която винаги слушам с удоволствие. Ето мой предишен текст за Nucleus.

За Йън Кар може да се прочете тук, тук и тук.

12 септември 2009

Родители и деца


Родителите на бива да налагат, нито дори да предлагат на децата си свои проекти и планове за бъдещето им. В противен случай те могат да изпаднат в греха, който не са в състояние да извършат дори генните инженери, - да изведат на бял свят деформирано копие, нежели личност.

06 септември 2009

Реалност и риалити


За всеки един мислещ човек би трябвало да е ясно, че това, което предлагат така наречените риалити-шоута по телевизията не е нов вид реалност, също така не е бягство от реалността, а е собствено един изкуствен продукт - заместител на реалността. Зад огромното търсене и съответно предлагане на такъв заместител очевидно стои изострено чувство за загуба на реалност. Само хора, които болезнено чувстват в своя живот дефицит на човешка реалност (смислени занимания, интереси, общуване), биха се опитали да запълнят въпросния вакуум чрез предложеното им риалити. Ето защо прогресивното риалитизиране на телевизията е всъщност симптом на прогресивно дереализиране на живота.

05 септември 2009

Вродено, априорно, чисто


1. Вродено е такова съдържателно определено познание, което предхожда всеки един опит изобщо.

2. Априорен е онзи само формално определен компонент от познанието, който предхожда всеки един опит, но е в състояние да се реализира в опита.

2. 1. Чисто е такова априорно, което не е вторично примесено с нищо опитно (емпирично).

И трите се мислят като надиндивидуални.
Вродени познания обаче няма.
Чистата математика и чистата логика са единствените формални дисциплини, които нямат нужда с оглед на съдържанието си да привличат елементи от опита.

______________________________________________
Допълнение: Под архетипно се разбира такова априорно, за което се предполага, че стои в качеството си на инвариант в основата на сходни помежду си вариации у индивидуални съзнания / предсъзнания. Тъй като то се разбира като съдържателно определено, а и достъпът до него е възможен само въз основа на емпирично изследване, архетипното е проблематично още в понятието си.


04 септември 2009

Джордж Ръсел


Това лято (27.07.) е напуснал нашия свят още един голям музикант - Джордж Ръсел (George Russell). Музикален теоретик, композитор, лидер на биг бенд и пианист, той е допринесъл за една от значимите революции в джаза - прехода от би-боп към модален джаз.

Записите му се отличават с особена елегантност и размах. Стилът му на пианото е лаконичен (по това ми напомня Телониъс Мънк) и същевременно изпълнен с нерв.

Със своите идеи и новаторския албум Jazz Workshop (1956) Ръсел е повлиял пряко върху формирането на модалния стил на Майлс Дейвис и Джон Колтрейн. В негови формации са свирили музиканти като Ерик Долфи, Бил Еванс, Дон Елис, Пол Блей, Стив Суолол, Дейвид Бейкър, Ян Гарбарек ...