Болестта те прави и частен и частичен

 

Болестта партикуларизира. Тя те прави и частен и частичен, защото те фиксира върху собственото ти тяло и неговите функции. Болестта партикуларизира и защото рязко ограничава възможните контакти със света и другите хора. 

Болестта партикуларизира и защото несподелимостта на болката те капсулира във фалшив балон, създаден изключително от интензивни усещания и фантазми индуцирани от тях.

Същото може да се каже дори и в по-голяма степен и за болестта в преносен смисъл, болката за умиране, отчаянието (hic - препратка към Киркегор).

Фанатизъм и тесногръдие

 

Английската дума bigotry може да се преведе както като тесногръдие, така и като фанатизъм, но няма точно съответствие на български. Идва от френската дума bigot, чието значение Larousse дефинира като: човек, който притежава отдаденост към нещо, която е едновременно тясна (ограничена) и прекомерна.

Това е много точно определение - колкото е по-тесен хоризонтът ти и по-втвърдена вярата в непогрешимостта на собствените ти възгледи, толкова е по-екцесивно упорството да се придържаш към тях.

Фанатизмът намира своя най-верен съюзник в тесногръдието.

Структурата на разбирането

 

В стойката ѝ имаше и грация, и тайнственост, сякаш тя бе символ на нещо.

Джеймс Джойс, Мъртвите

 

Ние не сме в състояние да разчитаме нещата в света другояче освен като символи. Това съответства на Хайдегеровата структура на разбирането "a като b". При това на второто място (на мястото на, бихме могли да кажем, "символа") стои неизчерпаемият контекст, съобразно който дадено нещо става смислено за нас. Неизчерпаемостта на последния задава и неговата "тайнственост" съгласно думите на Джойс.

Думите "сякаш тя бе символ на нещо" обаче горе означават и нещо повече: ние не само сме склонни да я виждаме като символ, но и не искаме да се откажем от това. Ние искаме да запазим нашето като [...] виждане, държим на него.

За живота и смъртта реципрочно

 

Животът е склонен да се самоопровергава, ето защо смъртта е естествена част от него.

 

Това твърдение не подлежи на верификация (нито на фалсификация), ето защо ако го обърнем няма да загубим много от убедителността му:

Смъртта е склонна да се самоопровергава, ето защо животът е естествена част от нея.

 

Върху значението на термина 'полза' в утилитаристки контекст

 

Българската дума за полза идва да каже, че нещо е полезно за друго нещо, т.е. че то има инструментална стойност с оглед на постигането на това друго. Английският термин utility има и едно далеч по-непосредствено значение - в икономически план той обозначава способността на дадена стока или продукт да удовлетворява потребностите или нуждите на потребителя. Утилитаристите използват термина с оглед на това второто, консумативно значение, при това без да се включва инструментален акцент. - Utlity притежават онези неща, действия или бездействия*, които непосредствено биха могли да доведат до изпитването на някакво удоволствие (pleasure) или до освобождаването от някаква болка (pain). 

В този смисъл дори и маструбацията има своята утилитарна стойност (utility), без заедно с това утилитаристите да искат да кажат, че тя е полезна (useful) за нещо, например за здравето или за чувството за собствено достойнство.

 ______________

* Всъщност не съм убеден, че утилитаристите ще искат да разширят потенциалните носители на полза (utility) и извън класа на обектите (стоките, благата) в света. Бентам казва: "Ползата е онова качество в даден обект, съобразно което той има тенденцията да продуцира изгода, предимство, удоволствие, добро, щастие или да предотвратява неуспех, болка, зло, нещастие." (Цитатът е от Въведение в принципите на морала и законодателството.)

 

Пан-демония

 

Навремето, по повод на един пасаж от Казандзакис, ми бе хрумнал един нов термин - пандемония. 

Макар че поводът и контекстът у Казандзакис да бе напълно позитивен, можем да схващаме подобен израз и в изцяло негативен смисъл. В този план пандемония ще е събранието на всички демони с тяхното специфично разноезичие и оргиастична еуфория. Това е метафора, която може много добре да опише съвременната ситуация в социалните медии, особено в контекста на вирусната пандемия. 

Съвременният свят в неговия социално-виртуален вариант може да се схване като една пандемония от страхове, конспиративни теории, злоба, слюнки, неудовлетвореност. - Властва едно убеждение: Виновните са всички други, невинни жертви можем да сме само ние.

Прецеденти, аналогии и кулутура

 

Защо за хора, които не са юристи и нямат съответната школовка, е трудно да четат и осмислят клаузи на договор? Защото зад абстрактния характер на формулировките те не могат да провидят многообразието на възможните казуси, които ще попаднат под тях. Т.е. иззад сухотата на фразата съвсем не изникват възможните житейски ситуации, които биха били релевантни за правилото.

Т.е. това, което им липсва съвсем не е общото правило, а многообразието на материала, който би могъл да се подведе под него. Този недоимък се основава и на липсата на съответен житейски опит. Невъзможно е всеки от нас да е попадал в цялото множество от ситуации, които е пригоден да адресира един формален договор.

Тук съответно не става дума за недостиг на способност за съждение или на интелект, а за неспособност от страна на индивидуален човек, разчитащ само на ограничен опит, да бъде предвидено богатството на живота. Ето защо познаването на прецедентите е толкова важно - защото човек не би могъл да се справи с новото без да познава аналогични случаи от старото.

Способността за преценка, за да може да функционира пълноценно, трябва да се основава върху владеенето на огромен материал от аналогични казуси.

Културата в този смисъл би могла да бъде схваната като колективна памет за партикуларни случаи, които се намират в аналогична връзка спрямо многообразието на настоящето.

За "моралния късмет" и Мефистофел

 

Ако някой направи някому добро неволно, заслужава ли той похвала?

От строго морална гледна точка - не, защото доброто дело ще е напълно случаен резултат от неговото действие. Т.е. от строго морална перспектива понятието "морален късмет" (moral luck)  е contradictio in adjecto (вътрешно противоречиво).

И въпреки това в обществото често са възхвалявани действия, чийто добър резултат не е бил търсен от самите деятели. И тук е разбираемо защо Мефистофел, който казва за себе си, че вечно зло желае, а все добро твори - ще е в социален план много позитивна фигура, обичан и възхваляван от всички. 

Можем да заключим, че понятието "морален късмет" е резонно само в социален план. При това тук става дума за твърде съмнителна резонност, която обикновено е и натоварена с много лицемерие. - Последното ще е вярно например в случай, че Мефистофел се окаже такъв, че да парадира с добрия резултат от своите действия. Или пък ако се окаже заобиколен от такива люде, които знаят природата му, но въпреки това продължават да го хвалят.

 

Пояснение: Понятието "морален късмет" често се използва в негативен контекст. Да вземем известния мисловен експеримент относно двамата пияни, които се качват в колите си за да се приберат в къщи. Първият удря пешеходец, а вторият се прибира без инцидент. Макар че двамата носят еднаква отговорност, че шофират пияни, вторият има "морален късмет", че не му се е изпречил някой на пътя.

Философия vs. светоглед

 

Когато бях студент, мислех, че философията опира до притежаването на светоглед, който, разбира се, е обоснован рационално.

Впоследствие разбрах, че това е илюзорна надежда. Невъзможно е да формираш непротиворечив светоглед, мислейки рационално и критически. Можеш, само ако вече си се отказал от мисленето. Но това вече ще е не философия, а фанатизъм.

Пъзелът не може да бъде нареден рационално без остатък. Винаги ще останат както излишни, така и липсващи елементи. 

Няма финална картина, която да е била подготвена предварително чрез промисъл.

Количество, качество, ценност

 

Ако някой иска чрез изчисление или статистика да достигне до качествено определена информация, той трябва a priori да е заложил качествени критерии.

Преходът от качествено определена информация към нормативни (ценностни) твърдения също би трябвало да е подготвен a priori.

Има една градация от количество, през качество към ценност, която винаги би трябвало да е подготвена откъм следващото (т.е. откъм по-висшето) ниво.