28 юли 2020

За безусловното (също и в естетически контекст)


* По повод на Бележка 2 към §75 на 'Критика на способността за съждение' на Кант.


Антиномиите възникват, когато разумът се довери на естествената предпоставка, че "предметите на сетивата са неща сами по себе си" (виж с. 240). Заедно с това обаче тъкмо те (антиномиите) с оглед на своята неразрешимост под въпросната предпоставка го карат да я изостави и да заеме критическа позиция спрямо самия себе си. А това съответно имплицира той (разумът) да не отъждествява сетивните предмети с нещата сами по себе си, а да разглежда първите като явления в отлика от нещата сами по себе си, които остават недостъпни за познанието.

За разума тук се говори като за най-висшата наша способност (която обединява в себе си интересите и на другите две способности, които са споменати в бележката: разсъдъка (като стоящ за сферата на теоретическата антиномия) и способността за съждение (стояща за сферата на естетическата антиномия). А в частност практическият разум отговаря и за сферата на практическата антиномия. Разумът като цяло тук по отношение на трите сфери е най-добре да се схваща като способността, която никога не остава удовлетворена от обусловеното (а всичко в полето на опита е обусловено) и винаги търси да прекрачи към безусловното.

Немският термин за безусловно е Unbedingt. На английски се превежда unconditioned. Безусловно е критическо-негативен термин, който бележи това, което не е в състояние да бъде включено в непрекъснатата редица от обуславящи и обусловени неща/фактори, например компонентите на каузалната връзка в полето на опита. Безусловното съставлява собствено интереса на разума в качеството му на най-висшата и целяща да предостави завършек способност.

Безусловното в сферата на естетическото може да се представи така: аз изисквам красивото да се харесва и на всички други, независимо от многообразието на условията и конюнктурата, под които те биха могли да бъдат поставени (и която ги различава от мен). Т.е. въпреки че всеки един от нас е различен, бидейки обусловен от своята конкретна среда и от своята психо-физична специфика, естетическото съждение се отнася до безусловното доколкото издига претенцията за съгласието на всички възможни субекти.

До темата за свръхсетивното се стига посредством понятието за безусловно. Безусловното или в позитивен план - тоталността от условията - не може никога да бъде представена адекватно в сферата на опита. Всяко условие в полето на опита може да се разглежда като самото то обусловено от други условия, т.е. всичко в полето на опита е едновременно обуславящо и обусловено, но никога безусловно. Питайки се за онова, което отива отвъд редицата от условие и обусловено, ние сме изтеглени от разума към сферата на безусловното, която от своя страна предполага един свръхсетивен (или интелигибилен) субстрат, който обаче не е в състояние да бъде познат. Макар че според Кант той може да бъде определен с оглед на изискванията на моралния императив и на символната роля на естетическото.

Това означава, че антиномиите могат да бъдат разрешени, само ако сферата на безусловното (респ. свръхсетивното) бива схваната на страната не нещата сами по себе си, в отлика от интуитивната достъпност на предметите на сетивата.

***
Допълнение: Върху разликата между свръсетивни / ителигибилни предмети и неща сами по себе си.

Неща сами по себе си е по-бедният термин. Той в определен смисъл означава несетивни неща, лишени от определеността на пространството и времето като форми на нашия наглед. Свръхсетивните (интелигибилни) предмети за разлика от чисто негативно характеризираните неща сами по себе си са вече и позитивно определени, чрез постулатите на практическия разум и функцията на рефлектиращата способност за съждение.

Интелигибилни предмети буквално означава буквално от латински постижими чрез интелекта (разсъдъка или разума) предмети. В този смисъл той е дори в по-голяма степен позитивно определен термин от термина свърхсетивни (надхвърлящи сетивата).

25 юли 2020

От кривото дърво на човечеството


От тъй кривото дърво, от което човек е направен, нищо съвсем право не може да бъде издялано.

Имануел Кант,
Идея за една универсална история 
от космополитична гледна точка


Това са малко известни у нас думи на Кант, които иначе универсално често се цитират.
Оригиналът на немски гласи: Aus so krummem Holze, als woraus der Mensch gemacht ist, kann nichts ganz Gerades gezimmert werden.
Най-често срещаният превод на английски е този: Out of the crooked timber of humanity no straight thing was ever made.

Няколко импилицтно съдържащи се в тази мисъл моменти ми се струва важно да се изявят. Те са следните:

1. Да се отнасяме винаги критично и със съмнение към естествения потенциал на човечеството.

2. Да не не се самозалъгваме, че разумът винаги има последната дума по отношение на това, което сме.

3. Да осъзнаем, че разумът има последната дума само по отношение на това, което трябва да бъдем.


Последното е от особена важност, защото неразбирането му често води до превратни тълкувания на моралната философия на Кант.

17 юли 2020

Размиването на границите


Интересен е въпросът "размиват" ли се наистина границите между човешкото и нечовешкото в съвременната пост-индустриална и информационна епоха? Идеологиите на трансхуманизма и постхуманизма проявяват склонност както да аргументират, така и да промотират едно подобно размиване.

Нужно е обаче да се отбележи, че самото размиване си има своите ясни граници. Ние все още не сме дали никакви 1. граждански 2. политически и 3. юридически права на животните и машините. Но би било интересно да помислим под какви условия бихме го направили.

За да го направим не е ли нужно да се конституират поне две страни на един възможен диалог - между хората от една страна и не-хората от друга? Изглежда това не е непременно нужно - в някои национални законодателства вече се правят опити да се въведат права на реки, планини, отделни географски области и може би отделни животински видове. В комичен PR акт пък феминизиран робот пък беше обявен за гражданин на Саудитска Арабия.

Може ли обаче в подобни тенденции да се открие нещо ново, съответстващо от своя страна на класическата идея за гражданските права? Не. - Без някаква форма на интерактивен диалог (естествено езиков по своя характер) не е възможно да се конституира някаква симетричност и реципрочност във взаимоотношенията между коренно различни "субекти" (например между хора и местности, между хора и животни, между хора и машини).