За опасността от разума

Deux excès: exclure la raison, n'admettre que la raison. 
Две крайности: да изключваш разума, да не допускаш друго освен него.

Паскал, Мисли [L 183, B 253]

Паскал начева една линия в разбирането на разума, която води през Русо право към Кант.

У Кант разумът удостоверява самия себе си като спекулативен екцес. Теоретическият интерес на разума следва да бъде ограничен през практическия - "моралната вяра".

Усетливост за една разлика

Бих могъл да живея тук завинаги - помисли си той - 
или поне докато умра.

Дж. М. Кутси,  
Животът и времената на Майкъл К

Това е най-безхитростното различаване, на което съм попадал, между живота с неговия естествен край и едно потенциално - отново мое - завинаги. Безхитростно, защото не задава метафизически въпроси, нито предлага такива отговори.

И все пак феноменологически - разликата присъства, тя е тук, насъщна, без да бъде изрично тематизирана. 

Насъщна, най-малко за въображението или по-точно за една особена усетливост, съобразно която бих могъл да се нарека душа.

 

По повод техниката

Тя [културата на гръмоотвода] (Blitzableiterkultur) означава облекчаване, ограничаване на страха, минимализиране на риска. С помощта на техниката си изграждаме протези, брони, черупки и защитни пространства.

Рюдигер Сафрански

Така техниката се схваща като самокомпенсаторен механизъм на човешкото, като естествен инструментален продължител на човешкото, обслужващ инстинкта за самосъхранение. Дали обаче тъкмо това не пренебрегва самостойността на техниката? Според Хайдегер техниката се отличава от света на инструментите тъкмо по това, че тя винаги вече е еманципирана от човешкото и то по такъв начин, че го засяга в неговия корен.

Техниката не е просто защитна механична ръка, продължител и интензификатор на уменията на самата ръка, тя по същността си е епистемен начин на отнасяне към самите природни неща, операционализирайки ги. Техниката е начин на превръщане на природата в безрода.

Спомен за Маурицио

За кариерата

За времето, с което разполагаме

Секс или любов

Наративът на живота

За разликата между произволността и свободата на избора

Произволността се заключава в това да вършим това, което искаме или това, което просто, незнайно откъде, сме решили.

Но в свободата се крие и нещо далеч повече - това ние да сме свободни да решим така или другояче.
Т.е. според идеята за свободата (напук на компатибилистите) не само нашите действия би следвало да са в наша власт, но и самите решения, въз основа на които извършваме тези си действия.

За Thanatos и смъртта

Какво щастие, че Thanatos е митична фигура. И най-мощната природа е безсилна срещу митологията.

***
И все пак какво би поразило Tanathos при срещата му със смъртта? Вероятно не толкова натуралността на последната, колкото упоритата ѝ несловоохотливост, самопогълнатото
ѝ ограничаване до едносричия.

***
Thanatos никога не би се явил в ролята на екзекутор, той би предпочел тази на изкусител.


* Фрагментът е от картината Триумфът на смъртта на Питер Брьогел Стари.

За "интелектуалците" и липсата на жизнен опит

Някои хора, смятайки се сами за "интелектуалци", обичат да се шегуват с призванието на интелектуалеца. Вероятно считат това за проява на висша степен на самоирония. С вулгарно-присмехулен тон реферират към това, че в крайна сметка и интелектуалецът търчи към банкомата за да подсигури съществуването си.

Това обаче, което със сигурност липсва на тези хора, е усетът за насъщност на света на идеите, с който се занимават. Определено въглищарят няма нужда да се уверява в насъщността на въглищата, които копае. По същия начин и специалистът по Омир няма нужда се уверява в насъщността на Омировия текст. Той е, което го обсебва, той е, което го поглъща.

Ето защо, онова, което в крайна сметка различава интелектуалеца от "интелектуалеца" (в кавички) е отсъствието у последния на базисен тип опит и връзка със света (или поне с онова, което той претендира да е негов свят).
Което си е за окайване.

Завръщането

Поетико-митологичната мощ на темата за завръщането всъщност се корени в диалектическата му природа - в това, че е възможно завръщане към място, на което всъщност никога не си бил. В определен смисъл всяко едно завръщане е такова.

Одисей, след избиването на женихите, дали би могъл да си легне със същото сърце до Пенелопа, както отпреди солната нива?

Завръщането става толкова по-притегателно насъщно, колкото по-невъзможно е то.