29 юли 2008

За детето, гения и капризите


Личността на Моцарт е много удобна за митологизиране. Защото той е бил вундеркинд, а заедно с това той е и гений.

За филистера (на нашите географски дължини въпросната персона може да бъде назована и „еснаф”) детето-талант е най-удобното превъплъщение на гения. Просто защото детето е триумф на непосредствеността, природата, първичността. То „твори”* не изкуствено, а естествено. При детето изкуството е естество и обратното – естеството е изкуство.

Какво по-удобно от това - изкуството, вкусът и красотата да бъдат заклеймени като дете-образни капризи на природата?!? Та това оправдава нас, „нормалните” (филистери, еснафи) да ги залъгалкваме, да фамилиарничим, да ги поменаваме, без да имаме нещо общо с тях.

_______________________________________________

* При детето, разбира се, може да се говори за творчество само в един метафоричен смисъл.

24 юли 2008

Инверсия: за целите и смисъла


За естественото съзнание смисъл на преследваните цели дава количеството усилия, което полагаме по тяхното постигане.

Вложете някакви усилия и така ще направите и най-безсмисленото нещо - смислено.

16 юли 2008

За чуването на тишината


Като деца се учим да чуваме тишината. Тя може да се чуе само от един незабързан човек. Бързащият е в състояние да чува само звуците.

Тишината се чува само тогава, когато не разчитаме звуците като знаци. Един практичен човек чува само знаковите звуци, т.е. онези, които му носят някаква информация. Всичко останало за него е шум. Тишина за него няма.

Самата тишина, чуваема от детето, е населена от звуци, които нямат знакова стойност. Далечен отзвук, случаен възглас, топуркане на гълъб по ламарината на перваза... Звукът е чисто и просто присъствие допуснато от тишината.
Тишината не носи информация - утвърждава само това, че съм жив, че има свят, различен от мен, и той е населен от други одушевености.

Музика може да слуша само този, който чува тишината.


10 юли 2008

Парадоксът на съвременната ситуация


Най-опасното нещо за съвременния човек е да си припомни, че е жив. Това би могло да коства живота му.
___________________
* Картината: Егон Шиле, Портрет на Алберт Гютерсло, 1918

08 юли 2008

Хегел и Юнг


Едно от големите теоретични достижения на Хегел би могло да бъде изразено по следния начин: всяко едно отграничаване съдържа онова, спрямо което се извършва отграничаването, вътре в самото себе си. Юнг би добавил – съдържа го несъзнавано. Това означава в неговата архаична и примитивна форма.

Видно е, че аналитичната психология използва Хегелови диалектически постановки, макар и не достатъчно теоретически осъзнато. За последното свидетелства статичното и тромаво понятие, чрез което се изразява диалектическата динамика на психическите процеси у Юнг - понятието амбивалентност.

07 юли 2008

Изкуството и публиката




Истинското изкуство не флиртува с публиката. За него публиката не съществува или казано по-точно - тя е повече или по-малко една художествена условност.

______________________
* Картината: Ван Гог, Звездна нощ над Рона, 1888


06 юли 2008

Kobaia!


Бих искал да споделя с всички единочувстващи тези записи на Magma от последните години. Надявам се да съпреживеят същото естетическо удоволствие, каквото и аз преживявам.

Kohntarkosz Anteria /1/
Kohntarkosz Anteria /2/
The Last Seven Minutes
Otis

И нещо от началните луди години:
*******
*******
*******

05 юли 2008

Gary Windo


През 2004 Cuneiform Records* издава компилация със записи на английския джаз-саксофонист свързан с кентърберийската сцена Gary Windo от периода 1971-1979. Подборка, превъзходна от първото до последното парче. Тук може да се чуе цялата онази сплав от джаз, рок, арт и психеделия - органична и същевременно осъзната, авангардна и същевременно искрено непретенциозна.
Вътре може да бъдат чути баса на Хю Хопър, гласа на Робърт Уайът, тромбона на Ник Евънс, троппета на Монгези Феза, сакса на Дуду Пуквана, клавирът на Дейв МакРей...

Горещо препоръчвам като въвеждаща стъпка към джазовия аспект на вселената Кентърбъри.
Тук може да бъде прочетено едно свястно ревю за компилацията.

_________________________________________________
* Cuneiform изваждат прекрасни неща от съкровищницата Кентърбъри. На тях дължим неотдавнашното издаване на такива брилянти като Soft Machine, Noisette (1970), Nucleus, Live in Bremen (1971), Brotherhood Of Breath, Travelling Somewhere (1973)..........

01 юли 2008

Безценното (един кантиански поглед)


Без-ценно е онова, което не притежава никаква цена (или разменна стойност), но пък притежава безусловна ценност.

Такъв не може да бъде никой обект (в това число не и лице, разбирано като обект), а единствено самоотношението, чрез което даден обект се явява лице /личност/.