25 януари 2009

TV новини


Информационното телевизионно зомбиране.
Неговата стратегия се основава изцяло върху едно двойно внушение: 1/ от тези новини ще НАУЧИШ ВСИЧКО и 2/ отгоре на всичко ще ти бъде ПРИЯТНО. Ако вторият ефект е налице: нагледал си се предоволно на чужди нещастия, на фона пошло-претенциозния имидж на водещите и тяхната сърцераздирателна загриженост за социално-битово-политическата съдба на България и света (т.е. няма начин да не ти е било приятно), тогава ти със сигурност си получил и първото: пълна информираност. А щом знаеш всичко (при това съчетано с цялата приятност и удовлетвореност придружаваща въпросното "знание"), за какво ти е още да извършваш и онази старомодна дейност, наречена мислене?!?

24 януари 2009

Хайнрих Бьол


Хайнрих Бьол е автор, който притежава изострен усет за личностно-човешкото и подчертан негативизъм към всичко, което би претендирало да го подмени – било то от политически, социален, общностен или индивидуален характер. По немски точно и категорично, но и същевременно умело и деликатно, той прокарва демаркационната линия между честността към себе си и самозаблудата, разграничение винаги придружено със съзнанието, че същинската откровеност е именно откровеността към самия себе си.

Четенето на Бьол поддържа едно радикално живо изискване за автентичност към живота и непоносимост към изявите на фалша. Онзи, който е открил Бьол за себе си като автор, струва ми се, не ще го изостави.
_______________________________________________
Хайнрих Бьол /Heinrich Böll/ (1917 – 1985) е немски писател от следвоенния период, роден в Кьолн. Сред най-хубавите му романи, преведени на български, са: „Възгледите на един клоун”, „Билярд в девет и половина”, „Групов портрет с дама”, „Изгубената чест на Катерина Блум”. Удостоен с Нобелова награда по литература през 1972.

23 януари 2009

Носталгия по Протагор и хората


Завчера Маурицио де Агостини отбеляза със зле прикрита носталгична нотка в гласа:
Вече все по-трудно можем да заявяваме от позицията на един горд антропоцентризъм, че човекът е мяра на всички неща. В този свят, в който живеем, човек се превръща в мяра на своето потребление и покупателна способност.

22 януари 2009

Миналата година в Мариенбад


Дисконтинуалност и фрагментарност на пространството и времето, където отправна точка няма, нито пък правило, което да те води в преминаването от един фрагмент в друг. Всяко пространство-време е капсулирано, затворено в себе си, само-референтно, една подлежаща на опоетизиране и тъкмо поради това безжизнена съвкупност от детайли, в която лирицизма и отегчението са скачени и взаимно-компенсаторни.

Единственото, което е в състояние да навърже тази съвкупност от детайли в редица е проектът на едно само-търсещо се из елементите съзнание, нерешително пристъпващо към едно само-откриване въз основа случаен принцип, позволяващо вселена от множество други възможни подредби.

___________________
"Миналата година в Мариенбад", филм на Ален Рене от 1961, по сценарий и диалози на Ален Роб-Грийе.

02 януари 2009

Празник и секуларизация


Натоварването на определен ден (празник) с извънмерна стойност по отношение на другите дни (ежедневието като цяло) е белег за дефицита откъм стойност на последните. В една секуларизирана култура празник е еквивалентно на из-празване на ежедневието от стойност и съдържание.