22 април 2013

Низък дар



We have given our hearts away, a sordid boon!
William Wordsworth

Отдадохме сърцата си - тъй низък дар!

С тези думи отпреди повече от две века английският поет Уилям Уърдсуърт критикува меркантилизма на епохата. Странно, тези думи стават още по-актуални днес, когато  консуматорството необратимо е завладяло душите. 
Живеенето единствено в, по думите на Уърсуърд, "getting and spending" (получаване и харчене), ни е лишило от всяка сърдечна радост. Разрив, за който ние самите непосредствено носим и вината, и последствията.


* Думите на Уърдсуърт са от сонета му The World Is Too Much with Us (1802), в който той изглежда противопоставя свят (world) и природа (nature). Такова противопоставяне може да бъде разбрано по следния начин, светът е пространството на нещата, на вещите, дори на стоките, докато природата е пространството на силите и преживяванията. Автентичното пространство.

18 април 2013

Лишени


Понякога си мисля, как бихме живели всички ние, ако сме напълно лишени от спомени. Вероятно не бихме изглеждали много по-различни от мравки, които се опитват да минат през пламъка, пърлят се, отдръпват се и все пак изгарят, не знаейки обиколен път за мравуняка.

В такава хипотетична ситуация най би ми липсвала отстранеността на погледа и горчивината в усмивката, с която бих гледал на себе си в спомена.

11 април 2013

Предусещане и спомен


'Удоволствието може да се открие първо в предусещането, а след това в спомена.'
Флобер


Цялата динамика на удоволствието наистина се намира в напрежението между предусещане и спомен. Сега-то бледнее.

Тъкмо поради това постигането на удоволствие може да е тъй мощен мотив за действие. Именно защото удоволствието не е в настоящето.

06 април 2013

За везната и свободата


Латинският глагол deliberare означава обмислям, преценям, претеглям. Deliberate има същото значение на английски. Произходът е от латинската дума за везна, теглилка - libra. Но откъде се е появило онова излишно ' между 'b' и 'r'? Librare е наистина държа в равновесие, докато liberare е нещо съвсем друго - освобождавам.
Каква е връзката на свободата с теглилките? - Естествена е. Когато човек не се поддава на първия си импулс за действие, а се отдръпва за да прецени и претегли ситуацията, с това той изявява същинската си свобода. Това е свободата на рефлексията. В тази рефлексия той наистина се сдвоява - става едновременно и субект и обект на самия себе си. Тук потенциално се ражда и най-голямото му нещастие и най-висшето му щастие.

***
Езикът в своето развитие действително има усет за философията. Забележително е как една дума може да измени съдбата на друга.

05 април 2013

Отрицание на предиката и отрицание на съждението


Малко логика за разнообразие.

Често съм си мислил къде е точно разликата в това да се отрече едно съждение и в това да се отрече само неговия предикат. Нека да разгледаме например твърденията:

1. Някои поети не са философи.
2. Някои поети са нефилософи.

Първото съждение е отрицателно, докато второто е утвърдително с отречен предикат. На пръв поглед и двете съждения казват едно и също нещо. Но въпреки това разлика има.

В първия случай понятието на предиката се мисли в целия му обем, докато във втория случай то се мисли в част от обема му.
От първото съждение посредством конверсия съвсем не следва изводът, че Някои философи не са поети, докато от второто съждение посредством конверсия следва като валиден изводът, че Някои нефилософи са поети.

Изглежда разликата може да се опише така: в първия случай се има предвид, че част от поетите са по-скоро индиферентни към философията, докато във втория се имплицира, че част от тях се отнасят по-скоро негативно философията.

Сега нека разгледаме друг аналогичен пример:

1. Някои субатомарни частици не са с отрицателен заряд.
2. Някои субатомарни частици са с неотрицателен заряд.

В първия случай в класа на субекта могат да се включат както протоните, които са с положителен заряд, така и неутроните, които изобщо нямат заряд. Във втория случай обаче неутроните отпадат като понятие, което удовлетворява субекта.

В заключение: Когато изберем да отречем предиката вместо самото твърдение, с това избираме да неглижираме неутралните случаи (в случай, че такива има).

02 април 2013

Пролетно мисловно тайнство


Струва ми се, че мислите ми са попресъхнали. А би трябвало да е обратното, пролет е, при топенето на зимните снегове мислите ми би следвало да клокочат надолу като пълноводен поток. А може би все пак аз се опитвам да мисля против наклона – факт е, че дори не мога да помръдна.

Или може би е добре да си (по)мисля по-искрено извинение: светът, в който живея, ми пречи да мисля. Остана ли за малко сам със себе си, аз съм обстрелван отвсякъде с готови образи, включително и такива запечатани в паметта ми, дотам, че в такава ситуация да не съм в състояние да правя друго, освен да възприемам. Светът изисква от мен просто да възприемам, умът ми да е бяло платно, върху което се прожектират готови формации (понякога с ин отпред). Та покрай готовите изображения – не остава никакво място за мисли.

А нужно ли е все пак за мислите място?
Да, тяхното царство е тишината.
- Хей, вие, които се мъчите да се надприказвате в мен, всеки помъкнал късче от образ нанякъде – млъкнете!