29 септември 2018

За магаренцето Йори


Може ли опечалеността и меланхолията да представлява специфичен вкус към живота?

- Най-вече когато се наблюдава отвън, от трето лице.

28 септември 2018

Колебание и свобода


Колебанието е  най-емблематичната проява на свободата на избора.

В случай че нямаме избор, не се и колебаем.*
Съответно, ако не притежавахме избор, не би имало основание (повод) за колебание.
______________
* Възможна ли е ситуация на наличие на алтернативи и на отсъствие на избор?  Да - когато искането е все още на ниво желание (нагон). Когато следваме порив, просто не се колебаем.

15 септември 2018

"Тактика, другари, тактика!"


Това било хитрост от страна на другаря Наполеон, рече той. [...] Това се наричало тактика. На няколко пъти повтори: „Тактика, другари, тактика!“, подскачайки и размахвайки опашка с весел смях.

Оруел, Животинската ферма 


Етическото верую на комунистите: Врагът ни не притежава никакви морални стандарти, защо тогава ние да си позволяваме такива?!? До окончателната победа няма нито веднъж да ни се наложи да бъдем морални.

02 септември 2018

Философът като наблюдател


Прекарах девет години в странстване по света, опитвайки се да бъда по-скоро наблюдател отколкото актьор във всичките комедии (comédies), които се разиграват в него.

Декарт, Дискурс върху метода


Предимствата да си наблюдател?

Едно теоретично: безпристрастност.
И едно практично: съхраняване на достойнството.


* Следва да се има предвид, че френският термин comédie освен комедия, може да има и по-широкото значение на драма.

01 септември 2018

Морал и права


Моралната философия на Кант не представлява политическа философия, но е в състояние да предостави сигурната основа за една политическа философия. Теория на справедливостта на Джон Ролс е блестящ пример в това отношение.

Нещо повече, голяма част от класически настроените либерални мислители днес вече твърдят, че уважението към свободата на другия следва да се изведе тъкмо от моралния императив на Кант да зачитаме достойнството другия в качеството му на цел сама по себе си. Това означава, че те търсят да дадат също и ценностно обосноваване на либерализма, наред с консеквенционалиския аргумент на Мил, че свободните общества, състоящи се от свободни граждани, водят просто до далеч по-добри следствия в социално-икономически план в сравнение с авторитарните общества.

Една тенденция в съвременния либерализъм обаче, либертарианството, ограничава Кантовия морален императив до дълг единствено към самия себе си. Либертарианството клони към това да твърди, че аз следва да се отнасям единствено към самия себе си като към цел сама по себе си и да не допускам да бъда превърнат в инструмент на чужди интереси. По този начин то се опитва да предостави морални аргументи в полза за един самоосъзнат егоизъм, водейки до морален солипсизъм. Така то действа срещу моралния универсализъм на Кант, че всяко разумно същество притежава иманентно достойнството да бъде цел сама по себе си. Тази универсално-персонална идея изразена у Кант има, разбира се, християнски корени. Можем да я открием и в Дневник на писателя на Достоевски, където той размишлява, че не би имало никаква полза от спасението, ако дори и само една душа погине несправедливо.

Изискването за неотменимите права на всяко човешко същество не може да бъде оставено просто на "човешката природа", която от една страна се мисли биологически, а от друга страна се търси чрез нея да бъде гарантиран един нормативен (правен) универсализъм. Това, че въпросното изискване има морални корени, съвсем не може да бъде изличено посредством авторитарния тон на политическата коректност.