17 юни 2016

За душите и хората


Думата душа вече звучи леко архаично. Психологията отдавна вече не е дисциплина за душата. И това не само на български. На английски в специализирани текстове отдавна се предпочита термина psyche пред soul.

И все пак на български продължаваме да броим хората по "души", а не по "тела".
"Петима души", например означава, че всеки от тях поотделно притежава душа и е в състояние да изпитва негова, лична си болка.

И евентуално ако някой се усъмни, че бихме могли да използваме термина душевно оправдано и смислено, на него едва ли би му се случило да направи същото по отношение на термина бездушно.

13 юни 2016

За паралелните браковете в живота


В съчинението Сватбата на Филология и Меркурий на Марциан Капела като сватбени дарове се представят седем девойки наречени: Граматика, Диалектика, Реторика, Геометрия, Аритметика, Астрономия и Хармония/Музика. Това са седемте свободни изкуства.

В този смисъл ми се струва, че (ако персонализираме самите дарове) поне един брак в живота на човек е оправдан, а за определен тип хора и втори паралелен е възможен, за някои натури дори трети, четвърти са наложителни.

* Марциан Капела (Martianus Capella) е латино-езичен писател и схолар от късната античност, 5 век.

10 юни 2016

Rigor mortis


Най-голямото проклятие за човек напуснал детството е в това, че той привиква да е жив. Това, феноменологически определено, би могло да бъде видяно като началната форма на rigor mortis, вкочаняването на смъртта.

09 юни 2016

Две симптоматично близки крайности


Най-радикалната естетизация на сексуалния акт, на която съм попадал, е у Никос Казандзакис, "Капитан Михалис". Там двама прокажени, от критската колония за прокажени, се любят, плътта им се разкапва, дупки зеят на мястото на носовете им, а те продължават да насилват тялото си срещу това на другия.
Все таки си мисля, че у човек има твърде много рефлексия и описаното е на границата на възможното. Човек преимуществено континуално ситуира себе си тъкмо съзнателно спрямо света си. Точно поради това самоубийствата идват в по-честия случай поради излишък на рефлексия, а не поради неин недостиг и съвсем не по естествен подтик.

Но както 1. излишъкът от рефлексия, така и 2. природната първичност са у човека болестни състояния. Не случайно, поне по външна симптоматика, те твърде често много си приличат. У княз Мишкин (Идиот) на Достоевски те дори като че да съвпадат.

03 юни 2016

Hermitage and cage


Stone walls do not a prison make,
Not iron bars a cage;
Minds innocent and quiet take
That for a hermitage.

Richard Lovelace



Болезненото е, че вече духът на времето прави невъзможно наличието на hermitage. Дори и да ни предложат stone walls and iron bars. - И без това сме в клетка.


* Ричард Лавлейс (Richard Lovelace) е английски поет от 17-ти век.