25 април 2015

За наивните въпроси


В контраст спрямо днешния ден едно от своеобразието на Платоновите диалози е, че никой въпрос не е дотолкова наивен, че да не си струва да бъде зададен. Именно това, а не нещо друго, е симптом за това, че философията е била близо до началата си през онези дни.

Днес въпросите вече съвсем не са наивни, напротив, те трябва или да демонстрират наличието или да прикриват отсъствието на експертиза у питащия.

Но доколкото непосредствените предмети на хуманитаристиката са не вещи, а смисли, то човекът ангажиран с хуманитаристика, и най-вече философът, трябва да е в състояние да отговоря ясно и по възможност недвусмислено дори и на най-наивните въпроси.

Това означава, че философът, с оглед на идеала на Хусерл, трябва да е в състояние да заеме онази позиция на безпредпоставъчност, която да му помага да хвърли светлина и върху най-нелепите, що се отнася до евентуалната му позицията на учен или ерудит, въпроси.

23 април 2015

За онова, що е честно, с помощ откъм езика


Английското прилагателно честен (fair), например във fair play, идва от староанглийското fæger, което и до днес означава също красив, или съответно ако е наречие - по красив начин. И предвид че британците са изкушени да схващат красотата като пропорция, честно в същината си е онова, за което англо-саксонците са склонни да твърдят, че е пропорционално разпределено.

Българската дума за честно обаче произтича от онова качество на личността - чест - чрез което се смята, че човек заслужава уважението на околните и собственото си самоуважение. Може би поради това, ако не е употребена в шеговит контекст, на моменти българската дума звучи леко архаично или поне извън времето си.

Ако обаче се откажем да използваме думата честно и съответно честен с напълно сериозен тон в ежедневен контекст, с това застрашаваме да захвърлим честния й събрат - справедливо - за употреба в един изцяло сух и нормативен контекст.

22 април 2015

За разликата между практическо и прагматическо у Кант


Практическо е онова, което се основава върху свободата (автономията).

Прагматическо е онова, което се основава върху инструменталната употреба на свободата с оглед на външни (хетерономни) спрямо разума цели.