31 май 2011

Regnum gratiae - мистика и антиутопия


Кант нарича идеала за един свят, в който би имало пълно съответствие между моралност и щастие - царство на благодатта (regnum gratiae) или царство на милостта (Reich der Gnaden).

Кант същевременно дефинира въпросния свят като "corpus mysticum* на разумните същества в него, доколкото свободната воля на тези същества при морални закони се намира в пълно систематично единство както сама със себе си, така и със свободата на всеки друг".

Такъв един свят е "само идея, но все пак практическа идея, която действително може и трябва да има влиянието си върху света на сетивата, за да го направи по възможност съобразен със себе си"**.

Една идея допуска безкрайно приближение към себе си, без същевременно да може да стане реалност в никой етап на историческото развитие.
Ето защо заместването на идеята, която е ноуменална, с едно въображаемо историческо състояние на сетивния (феноменалния) свят, е грехът на всяка една утопия.

______________
* corpus mysticum (лат.) - мистическо тяло. Тук Кант използва откровено християнски термин рефериращ към Църквата като 'тяло Христово' съобразно с думите на ап. Павел в Послание до Ефесяни, 4:12.
** Всички цитати са от Кант,
Критика на чистия разум, с. 720

27 май 2011

Сократ и Хамил


Една от най-силните социално-критични песни на Питър Хамил се казва Hemlock. Едва ли човек, който няма специални интереси в областта на ботаниката или историята, би могъл да знае, че hemlock е наименованието в английския на едно от най-отровните растения, известно у нас като бучиниш. Нервно-паралитичната отрова, която се добива от него, е отровата, с която е извършена екзекуцията на Сократ през 399 пр.Хр., осъден по обвинение в "провъзгласяване на нови богове" и "развращаване на младежите".

В текста на песента никъде не се споменава за самия Сократ, но културно-историческите препратки, с които изобилстват текстовете на Хамил, никога не са директни. Хамил използва бучиниша като метафора за информационната лъжа и отрова, с която съвременното ощество е заливано. Нашият свят е наречен hemlock world и в текста се пее: Swallow hard and do not try to think. ("Поглъщай здраво и не се опитвай да мислиш.")

Има още един пласт в метафората и това е бучинишът като отрова на репресията и страха: Meanwhile, in the cells, secret police champion freedom, offer justice, keep the peace.("Междувременно в килиите тайната полиция поддържа свободата, предлага справедливост, пази мира.")

И ако за Сократ, строго погледнато, можем да кажем, че е имал имунитет срещу отровата и в двата й аспекта, дали можем да кажем същото за хората в нашия крехък общ свят, в който социалното съвсем не е това, което ни свързва?!?

При така наречените "социални мрежи", уж принципната защита на дадена кауза се приравнява с носенето на рекламни фланелки на един и същи продукт.

It's a hemlock world.

_______
Тук може да бъде прочетен целия текст, слушайки изпълнението.


26 май 2011

Мидас или за нищетата на психологията



Нищетата на психологията е в това, че тя се опитва да гледа на Аза винаги само от трето лице. При това тя не може да осъзнае, че в този поглед няма нищо дадено като аз, а всичко е то.

Така психологията е в положението на цар Мидас – пожеланата дарба се е обърнала в проклятие, защото всеки аз, до който тя се докосне, тутакси се превръща в злато.

_______
Илюстрацията: Мидас, превърнал дъщеря си в злато (1893) от Уолтър Крейн към издание на Натаниел Хоторн.
P.S. Подобна тема не присъства в античните варианти на мита, а е рожба на Романтизма.

25 май 2011

Tabula rasa или за белия лист и утробата



Белият лист или tabula rasa символизират един идеал, който представлява тоталната първоначална липса на определения и наред с това тоталната пасивност при получаване на определения. Белият лист, бидейки изписван, не предопределя по никакъв начин самото написано.
Тук се мисли една изначална чистота - да приемаш, без да привнасяш нищо от себе си.

Дали детето е такъв един чист лист? Детето обаче никога не е първото, то е винаги вече положено в една следовност от поколения, поради което за нас е еднакво невъзможно да си представим както дете без родители, така и първия човек като дете.

Оттук (поради това, че винаги е вече предпоставен един род, една историческа следовност) чистотата, вътре в тази следовност, се представя като наивност. А в наивността вече се примисля ако не вина, то поне упрек. За да се предпази чистотата от подобен упрек, тя трябва да се заметне още по-назад - в утробата - и да се каже: същински чисто е детето, което все още не се е родило. Преди утробата обаче, ще рекат някои, стои единствено самата плът, [макар и] маркирана с ДНК-знаци. Дали не е тъкмо плътта невинното?

Да, плътта е невинното, само да не трябваше да се раждаме човеци.

_________
Текстът на снимката: Als das Kind Kind w[ar] (Когато детето, бе дете...), началото на стих на Петер Хандке и кадър от филма Криле на желанието (1987) на Вим Вендерс.

23 май 2011

За стеснителния човек


Стеснителният човек умее да говори най-вече със самия себе си. Той осъзнава невъзможността с другите на този тип искреност, която е възможна със себе си. Оказал се в амбивалентността да търси и да не може да постигне искреност, той става неуверен относно границата между вътрешния и външния свят, поради което и никога не е в състояние да уцели верния тон в компания с други хора. Той се люшка между две крайности - рязка дистанция или спонтанен опит за близост. Стеснителният човек си дава сметка за тези две крайности и винаги му се струва, че първото изглежда в очите на другите като студенина, а второто - като опит за фамилиарничене. Така той винаги се намира в едно двояко притеснение - Дали не се държа твърде дистанцирано? - и - Дали пък не се натрапвам? и никога не е в състояние да напусне тази дилема.

Поради непохватността в общуването си, стеснителният човек сам започва да следи поведението си и прави опит да се наблюдава отвън, за да си даде сметка как изглежда в очите на другите. Тази му рефлексия естествено само усложнява нещата, в нея той е обречен никога да не намери естествения тон и в държанието си винаги да бъде принуден. От друга страна, обладан от усилието на общуването (а чрез това понякога и от ентусиазма на разбирателството), той често може да забрави за всичко останало и да се превърне в лесен обект на манипулация, без сам да е лековерен.

Обезсърчен от неуспехите си, стеснителният човек търси бягство отново в утехата, че единственият лек и безопасен разговор е този със самия себе си.

Допълнение 1: Стеснителният човек се сближава трудно, но сближи ли се веднъж, има опасност да се вкопчи детински в тази си близост.

Допълнение 2: Срамежливост е стеснителност, която е интензифицирана от съзнание за половата разлика (или за друго различие).

Допълнение 3: Най-вече на философията, струва ми се, човек може дължи способността да гледа на себе си без сантимент.

19 май 2011

За приоритета на етиката пред онтологията


Онтологията има за предмет онова, което е, докато етиката - онова, което трябва да е. Така етиката е в състояние да се абстрахира от въпроса дали изобщо нещо е или по-скоро е нищо. Т.е. етиката няма за своя предпоставеност битието, а още по-малко живота. Тя не се интересува от това дали има все още останали живи или по-скоро всички са мъртви. Етиката не издига своите изисквания към онези, които са живи, а към онези, които - в случай че са живи - биха искали да гледат на себе си като на достойни за живот и за щастие.

Предмет на етиката е не битието, не и живота, нежели щастието, а достойнството за щастие.

"Разумът не одобрява блаженството (колкото и склонността да го желае), ако не е съединено с достойността да бъдем щастливи".

Имануел Кант, Критика на чистия разум, с. 723

16 май 2011

Писане на дим



На снимката можем да бъдем видяни - аз и моят малък съавтор в процедура на писане на ... дим. И наистина, съгласно строгата словоупотреба на Петър не е възможно да се пише нещо друго освен дим. Но това, разбира се, си има своите предимущества - учи на скромност и ... упорство.

11 май 2011

Щрихи върху понятието за отчуждение


Под влияние на една твърде популярна представа за екзистенциализма под отчуждение обикновено се разбира най-вече отчуждение спрямо околните, отчуждение спрямо онези, към които бихме могли да се обърнем с 'ти'. Това обаче е само един от аспектите на отчуждението. Може да се мисли също отчуждение от природата и отчуждение от труда. Отчуждението от природата, от природния свят или от природността изобщо (включително и от тази в нас) за пръв път е концептуализирано ясно у Русо. Отчуждението от труда и от неговите продукти, превърнали се в стоки, за пръв път е концептуализирано от Маркс. Отчуждението от околните е емблематично описано от Камю.

В центъра на споменатите три отчуждения от 'другостта' стои отчуждението от 'самия себе си'. То е за пръв път същински изразено от апостол Павел в думите:

„Бидейки помрачени в разума, те са отчуждени от живота, който е от Бог, чрез неведението, което е в тях и закоравялостта на собственото им сърце” (Ефесяни, 4:18)*.

В корена на отчуждението от самия себе си (същинското 'себе си' строго погледнато е 'в Бог') и от всичко останало стои - 1) незнанието и 2) закоравялостта на сърцето.
Т.е. тук има един теоретически грях – незнанието (поради това следва да помним Сократ) и един морален грях - закоравялостта на сърцето (поради това следва да помним Исус).

______
* Преводът на новозаветният пасаж е мой (бях провокиран от немския превод). В българския синодален превод вместо "отчуждени" стои "отстранени" и вместо "закоравялост" - "ожесточеност". За да се оцени неточността на подобен превод трябва да се видят съответно значенията на оригиналните гръцки термини в посланието: ἀπηλλοτριωμένοι ("отчуждени") и πώρωσις ("закоравялост").

04 май 2011

За формите на самозадоволяване


Човек се състои от три елемента: тяло, душа и дух. Тялото бива задоволявано чрез удоволствия, душата – чрез забавления (радости), духът се удовлетворява чрез изкуство и философия. Но и в трите сфери има форми на самозадоволяване.

1. При тялото – това е мастурбацията. Тя си има предимства пред обичайния сексуален акт - безопасност, хигиеничност, временно освобождава от нуждата за плътски контакт.

2. Начини за самозадоволяване в сферата на душевното са бъбренето, интернета или компютърните игри. Предимства: безопасност, "хигиеничност", временно освобождават от нуждата за емоционален контакт.

3. Начин за самозадоволяване в сферата на духовното е снобизмът. Предимства: безопасност, "хигиеничност", временно освобождава от нуждата за интелектуален контакт.


Допълнение:
В първите две сфери оказва силно влияние половата разлика. При жените например често срещана и съвсем не толкова хигиенична форма на самозадоволяване е изневярата. Последната всъщност е синкретична форма, както телесна, така и емоционална.
Всъщност емоционалното често замърсява останалите две форми, така например в сферата на духа самозадоволяването би се свело до едно чисто и просто самоизолиращо хоби, ако не беше наличието на емоционален план, чрез който снобизмът започва настървено да търси признание.