За ведростта

Единствено ведростта на духа (Heiterkeit des Sinnes) е звънката монета на щастието, а всичко останало - само банкнота.

Шопенхауер,

Афоризми към житейска мъдрост

Немската дума Heiterkeit носи смисъла на веселие, но също толкова - откъм прилагателното heiter - и на ведрост, яснота. Предвид асоциалния характер на това, което всеки сам е (was einer ist), върху който Шопенхауер настоява, ние следва да преведем Heiterkeit тъкмо с ведрост, ведрина (а не с веселие, тъй като то, последното, изисква винаги един социализиращ контекст). 

И наистина в горните си думи Шоменхауер е прав - всички състояния на духа са в определен смисъл вложения за едно неопределено бъдеще, единствено ведростта на духа е това, което на момента, непосредствено, се изплаща.

Ratio servus

Дали разумът е само биологична стратегия на вида homo sapiens, обслужваща генетично оцеляване или пък нагонно удовлетворение, както някои дарвинисти са склонни да мислят?

Ако това действително е така, тогава трябва да се откажем от доста задачи, които традиционно сме приписвали на разума:

1. Разумът да дава смислена и кохерентна картина на света, в който живеем.
2. Разумът да  предоставя мотиви за наши действия.
3. Разумът да е в състояние да оправдава или осъжда (дискредитира) част от нашите действия.
4. Разумът да допринася с нещо за конституирането на онова, което традиционно наричаме "смисъл на съществуването".

При подобен четирикратен отказ ще бъде ли изобщо нужно да продължим да използваме думата "разум"? А "sapientia"?