Идеи в полза на един карнавал на парите

Като бях малък, може би още на 10 години, бях измислил една чудесна икономическа политика. Нали именно държавата печата всичките пари? Ами защо тогава не напечата достатъчно пари, така че всички хора да бъдат богати?!? - Чудех се, как държавата може да  е толкова глупава и егоистична, че да не иска всичките ѝ граждани да са добре.

Забелязвам, че и в днешния ден у нас много хора, израснали по време на "плановото стопанство", все още не са надхвърлили тази детска мъдрост. Всъщност те са убедени, че всички капиталистически държави (с изключение на православна Русия и народно-прогресивен Китай) все пак се занимават само с печатане на пари, но накрая се получава така, и че повечето от тези напечатани безполезни хартийки влизат най-вече в джобовете на богатите.

Това е наистина един безумен механизъм - как става така, че богатите безспирно печатат едни и същи хартийки без стойност, че и отгоре на всичко ги пазят само за себе си? Те са по-глупави дори и от някои колониалисти на времето, които са раздавали на туземците с щедра ръка цветни стъклени мъниста, само и само за да спечелят благоволението им.

Защо поне веднъж в годината правителствата не направят един карнавал на парите и да пръскат тези хартийки като конфети по улиците?!? И няма да имаме нужда нито от хляб, нито от зрелища, защото с парите ще можем да си купим и двете. А и ще се повеселим малко с вида на тези подли цветни конфети - как се валят в краката ни! Това, разбира се, едва след като развенчаем една друга измама - тази за вируса.


P.S. Впрочем стойността на парите е една наистина приета на доверие (credit) стойност, но тя наред с това се определя и от търсенето и предлагането. Ако числото на паричните знаци в обръщение значително надхвърля числото на предлаганите блага, то въпросните парични знаци ще са подложени на инфлация (т.е. съгласно етимологията на думата - надуване).
Заедно с това не бива да се забравя, че ние в определен смисъл ежедневно кредитираме с доверие финансовите институции, приемайки парите като подходящ еквивалент на положения от нас труд.

За статуса на трансценденталното

Трансценденталното не е нещо само по себе си "пред-положено" или "пред-поставено", а нещо, трябва да бъде установено като валидно (или важащо) за да бъде възможно нашето научно или ежедневно познание, или нашите етически и естетически оценки, или нашето социално взаимодействие.

Това означава, че трансцеденталното съставлява условията за възможност на нещо, което ние вече така или иначе извършваме или живеем.

Ретроспективно: За реконструирането на смисъла

Ето един мой предишен, но сега в определен аспект актуализиран текст:

За Декамерон и реконструирането на смисъла

Разликата между опит и съзнание

1. Съзнание е термин, който ни поставя извън света и ни противопоставя нему в качеството ни на негови наблюдатели. Опит, напротив, предполага, че ние винаги си имаме работа със света от една вътре-светова перспектива.

2. Съзнанието е действено, то е определено откъм акт и е проециращо, докато опитът е наред с това пасивен, приемащ, интериоризиращ. Терминът опит подчертава възможната активност и на света, а не само на Аза.

 3. Опитът предполага заедно с това една акумулация, процес на натрупване, който в определен смисъл е исторически. Бихме могли да кажем, че нашето взимане-даване със света е резултат и от опита на предишни поколения. Съзнанието за разлика от това е автономно, развиващо се по свои вътрешни принципи, което го прави настроено критично по отношение на културното наследство.


Именно поради това Хайдегер в Битие и време тенденциозно избягва термина съзнание (Bewusstsein), докато с охота използва термина опит (Erfahrung).