23 август 2014

За амброзията и мечтите


Еидотея помаза с амброзия нашите ноздри. 
Нейният мирис веднага прогонва смрадта на тюлена. 

Одисея
Част първа, Телемахия 


Онова, което съответства на амброзията в днешния ден е мечтата, единствено тя е в състояние да прогони смрадта от света, в който живеем.
Но не мечтата на амбицията, не на персоналното благополучие, а мечтата за света като едно по-добро място.

Мечтата е приоритет на младите в този свят, те все още не са привикнали със „смрадта на тюлена”.
Загубата на мечтите за света е симптом на необратима старост.

16 август 2014

Кант и барон Мюнхаузен като антагонисти


В какво се състои едно от най-известните изпълнения на барон Мюнхаузен? - Със собствената си ръка се е изтеглил за плитката си от блатото, та наедно с коня.
Тоест чрез тялото си е суспендирал собственото си тяло.

Суспендиране, което според Кант е невъзможно по отношение на разума, при това не от гравитационни съображения, а от чисто логически. Съгласно думите на Кант: "няма опасност" някой да е в състояние "чрез разум да докаже, че няма разум".*

Нещо повече, невъзможността на това според Кант е равнозначна на невъзможността да се докаже отсъствието на априорни познания. Вероятно тук Кант се позовава на тъждеството на "разум" и "способност за априорни познания" или просто аналогията между двете невъзможности е чисто външна?
- Кант следва да се откаже тук от първата опция, защото невъзможността с разум да докажеш, че няма разум, е аналитично положение, което е валидно въз основа на чисто формално логически основания, докато самият Кант се интересува от разума като способност за синтетични априорни познания.

__________
* Виж Критика на практическия разум, с.39

14 август 2014

За "колекционирането" на спомени


В състояние ли е човек да колекционира спомени? - Винаги съм се съмнявал в това, въпреки че нашето време ни предлага патерици за подобно хоби.

Човек никога не може да си гарантира какво точно ще запомни от цялото преживяване, възможно е това да е само един на пръв поглед странен и незначителен детайл. Всичко останало обикновено се включва в цялото на една безлична оценка от типа на: "Всичко беше страхотно" или пък "Досада".

Забелязали ли сте как и снимките не могат да ви гарантират същински спомен? Снимката изглежда вече като декларация за някакво минало, трудно би било да я свържете с нещо преживяно. Дори ако се върнете след време към нея, може да се учудите на декорите и на присъствието ви сред тях, сякаш това е нечий чужд образ.

Затова не е ли по-добре човек да остави на непринудеността на асоциацията сама да пренарежда мозайката от нашите спомени?
- Не, по-добре отделете време в тишината на съзнанието целенасочено да си припомните даден преживян момент. Тогава пред взора ви може да се открие цял един нов свят с неподозирани детайли.