Уважение, самоуважение и отсъствието им (жестокост)

Кант в Критика на практическия разум изрязява един много важен принцип, а именно - че самоуважението е конститутивно за уважението към другите и обратното.
Т.е. няма как да уважаваш другите без да уважаваш себе си и обратното - няма как да уважаваш себе си без да уважаваш другите.
Основанието за това е, че в моралния закон, уважението се основава върху принципа на личността (разума), а не върху индивидуалните характеристики на човека срещу теб или в теб.

Ето защо от човек отказал си правото да се самоуважава, могат да се очакват и най-големите жестокости. Жестокостта е безогледност към личността.
Често жестокостта е симптом именно на отчаяние.