28 октомври 2015

За "зависимостта от нещата" и културата


Русо твърди, че нашата "зависимост от нещата" (храна, подслон, дрехи) е природна, поради което тя не вреди на свободата. (Тук, струва ми се, си личи елемент от кинизма у него). Ако обаче зависимостта от нещата се вкара в социални отношения (както и става в хода на историята), от нея следват всички възможни пороци. Тя редуцира всички естествено-общностни отношения до силови отношения, които от своя страна правят зависимостта от нещата противоестествена.

Така се получава, че културата покварява природата, а от своя страна природата си го връща - тя покварява културата.

11 октомври 2015

За безразличието


В твърдението, че безразличието е бедата на нашето време има много истина. Но безразличието има много лица. Ще използвам аналогично едно деление на Кант за видовете егоизъм.

Безразличието би могло да бъде 1. логическо (теоретично), 2. естетическо и 3. морално. Разбира се, най-опустошително е последното безразличие - това, по отношение на разликата между добро и зло. Злото се е превърнало в такава тривиалност, че то вече не допуска представата за доброто като своя противоположност в съзнанието на повечето хора.

Моралното безразличие обаче е подкрепено вътрешно от другите два вида безразличие.
В света на информацията, истината се оказва доста тромаво понятие. Теоретическото ѝ разграничение от лъжата за много хора се явява безполезно и скучно занимание. Цененето на експертизата за сметка на истината се е превърнало в повече от симптом.

Естетическото разграничение между красиво и грозно също се е психологизирало. Досадата от своя страна се е превърнала в тривиалност, която не допуска събитието на красивото в нашия свят.

Ето защо най-ценното нещо в нашия свят би могло да бъде отново у-див-лението.
Не го опитомявайте. Нека то си остане диво, каквото е.