26 февруари 2019

За задачите на една философска антропология


1. Да задава общ хоризонт за множеството локални антропологии, застрашаващи да фрагментаризират човешкото и сами застрашени от дисциплинарно разноезичие.

2. Да поддържа критическа дистанция срещу различните частно-научни и същевременно тотализиращи дискурси, претендиращи да се представят като собствено "научната" антропология.

3. Да отстоява морално-нормативния пласт в разбирането ни за човешкото в противовес на техницизиращата утопия на трансчовешкото (нечовешкото).

4. Да разгръща in concreto феноменологическото разбиране, че същественото в отговора на въпроса Що е човекът? се корени в отговора на въпросите: Какво е да живееш като човек? и Какво е да се имаш за човек?

16 февруари 2019

Разликата между real и reell


Противоположното на реално (real) е идеално. (Идеалното е извън-времевото и принадлежащо към ейдетиката на даден предмет. В този смисъл психичното в неговата фактичност съвсем не е идеално, а реално).

Противоположното на реално (reell) е интенционално, т.е. имано предвид. Т.е. реалното в този втори смисъл продължава да е релеватно и при осъществена феноменологическа редукция, то собствено е принадлежащото към ноезата или хилетичните данни, а не към самия интенционален предмет).

Менталист ли е Хусерл?


Да гледаш на Хусерл като на застъпник на някаква менталистка философия и оттук на някакъв тип субективен идеализъм представлява крайно неразбиране.
У Хусерл тъкмо менталното в качеството му на нещо психологически реално остава обезсилено в рамките на феноменологическата редукция.

12 февруари 2019

На сън


Понякога се събуждам потен. Това ме кара да си мисля, че съм сънувал. Но нищичко не си спомням.

Колко ли много преживявания се случват без да го проумявам? А може би измежду тях е тъкмо това, което търся. Дали това не означава, че вече съм го намерил?

11 февруари 2019

Светът на смислите


Ако за миг поставим в скоби света на нещата, които ни се натрапват чрез сетивата, и също динамиката на живота сред тях, тогава ще остане един не по-малко широк и богат на детайли свят и и това е светът на смислите.

Проблемът с този втория свят е, че неговата богата конкретика е далеч по-бавно постижима, изискваща безпрекословно посвещаване, и същевременно никога не гарантираща завършена гратификация (т.е. пълно удовлетворение).