03 юли 2019

Парадоксът на суетата


Суетата има парадоксална природа. - Суетните хора търсят публично признание, но същевременно могат да консумират въпросното признание само скришно в една вътрешна camera obscura.

Ако пък решат да демонстрират колко им се услажда, във външната експозиция те олекват, което от своя страна застрашава корена на самото тяхно удовлетворение.

Тръмп е представителен пример за последното. Чувството си за олекване той се опитва да компенсира с една все по-парадираща, и съответно стигаща до все по-комични висоти самоекспозиция.


11 юни 2019

Въображение и философия


Въображението е способността да имаме пред съзнанието си предмети, които не са тук и сега, т.е. не са (или не биха могли да бъдат) актуално налични

И доколкото философията представлява опит в сферата на теоретичното да надхвърлим нашето тук и сега, да се трансцендираме спрямо нашата винаги партикуларна и контекстуална ситуираност в света, можем да твърдим в съзвучие с Шелинг, че именно въображението е органонът на философията.

06 май 2019

За Марк Фурий Камил и образованието


Плутарх разказва следната история в животописа си на Марк Фурий Камил. Когато през 395 пр.н.е. римският военачалник пристигнал пред Фалерии, главния град на фалиските, той бил наясно, че ще му е нужно време за да подготви продължителна обсада. От своя страна жителите на града, убедени в сигурността на крепостните си стени, продължили своя нормален живот, при което дори общественият учител продължил да извежда малките деца на разходка извън града. Една сутрин обаче учителят завел децата право в лагера на римляните и им ги предал, разчитайки, че с това ще спечели тяхната благодарност и бъдещо благоразположение. Камил обаче, отвратен от постъпката, наредил да бичуват учителя, а децата да върнат в града на родителите им.

Тази история има, разбира се, морално-поучителен характер, който се състои в това, че трябва да се издигнем до достойнството да презираме у себе не по-малко онова, което бихме презрели у другите.

Но ние можем да подходим към историята на Плутарх също и като към добра метафора за една специфична тенденциозна злоупотреба с обучаваните. Учителят често бива изкушен да предаде питомците си на собствените си (често всъщност чужди) политически и идеологически убеждения. Ние обаче, дори да споделяме въпросните убеждения, не би трябвало да приемаме подобно дело. Защото най-доброто обучение се състои в това не да научим някой да споделя дадени убеждения, а да го подготвим да мисли критически и респективно да формира мнение самостоятелно. Тук няма начин да не препратя към думите на Петер Бири, който съвсем накратко фиксира една класическа хуманистична идея, казвайки: обучението е нещо, което другите правят с нас, докато образованието е нещо, което ние правим със себе си.

23 април 2019

Историята като лек за суетата


Интересът към историята е като че ли най-добрият лек срещу невъзможността да избягаш от себе си. Понякога ти е струва, че животът ти е дотолкова е обзет от себичността на перспективата от първо лице, че единствената дистанция по отношение на конюнктурното съжителство със себе си се съдържа единствено в абстрактността на музиката (в симфоничното).
Но от своя страна историята като поле на занимания предлага едно друго недотам абстрактно пространство, където е допустима и възможна емпатията - тихото съжителство и съпреживяване на целeполагания с други невидими персонажи.

Облекчаващо е усещането да си загрижен за цели, които не са твои и които заедно с това отдавна вече не са актуални.

07 април 2019

Gloria d'umanità!


Един поздрав от Дон Жуан на Моцарт.
Това е сцената, в която дона Елвира, на ръба на надеждата си или всъщност на отчаянието, прави последен опит да спечели дон Жуан. Тя му предлага да го освободи от предишния му живот, уповавайки се на всеотдайността на любовта си. Той ѝ отвръща с насмешка и тогава в диалога между двамата се поражда известната Дон Жуановска музикална тема възхваляваща славата на човека (Gloria d'umanita) - "Да живеят жените! Да живее хубавото вино! - Опората и славата на човечеството!".


Вярно е, че виното и жените не са съвсем в състояние да изпълнят подобна роля, но пък музиката на Моцарт може!

Gloria d'umanità!


05 април 2019

За Дон Жуан, свободния навик и слушането на музика


Заедно с големия ми син Петър, който скоро ще стане на 11, тези дни слушаме и гледаме различни постановки на Дон Жуан на Моцарт. Това е, за да се подготвим емоционално и интелектуално - чрез формирането на свободен навик - за постановката на Дож Жуан в Софийската опера (на 19.04.2019). Хубавата музика, му казвам аз, трябва да се познава в детайли, за да е в състояние да достави още по-голямо удоволствие. Петър е не е особено доверчив към ефекта на тази моя стратегия, но от друга страна се чувства по особен начин привлечен към естетиката на филмовата версия на операта на Джоузеф Лоузи от 1979. Тя наистина няма равна.

01 април 2019

Ненаблюдаемото: намеренията и убежденията


Действията да притежават свой смисъл - това означава в основата им стои някакво намерение (intention) и респективно убеждение (belief) на самия действащ.

Намеренията и убежденията обаче никога не могат да станат предмет на пряко наблюдение. Те са частни, т.е. приватни, а не публични (следователно нищожни) от гледна точка на един бихевиорист. От гледна точна на един по-широко скроен наблюдател, за тях може да се заключава само косвено въз основа на наблюдение на поведение и на възприемане на публични речеви актове. Обаче  автентичността на съдържанието (а и публично заявената илокуция) на речевите актове винаги могат да бъдат подлагани на съмнение.

Това означава, че намеренията и убежденията представляват нещо неимоверно трудно достъпно, нещо повече - съгласно психоанализата те не са достъпни дори за самия деятел.

Обаче ако ние не приемем намеренията и убежденията напълно насериозно (като нещо принципиално дадено) - тогава цялото ни разбиране за политика и история би се сринало.

.

25 март 2019

Действия и артефакти


По какво си приличат действията и артефактите? Че и двете, за да бъдат разбрани от външен наблюдател, предполагат вникване в някакъв смисъл (verstehen), който смисъл не подлежи на квантификативно (количествено) представяне. (Да направиш математически модели на едно действие означава да представиш възможностите на неговото как, без ни най-малко да досегнеш неговото поради какво или с оглед на какво, т.е. да го оставиш неразбираемо).

Има и друг момент - артефактите обикновено схващаме като продукт на целенасочени действия (телеологичност), но в които (що се отнася до сферата на изкуството или на културата изобщо) има и голяма доза спонтанност.

Спонтанността е принципиално онова, което не се поддава на прогнозиране, тя е непредвидимото не поради недостиг на информация, а поради собствената си същностна определеност (свобода).

21 март 2019

Статия за свободата


Тези дни завърших една статия върху проблема за свободата или по-точно върху проблема за свободите; казвам това, тъй като в нея различавам три вида свобода и съответно три различни сфери на смисъла, в който можем да говорим, че сме свободни или пък несвободни. Но пък същевременно показвам, че въпросните смисли са модулации на една и съща комплексна същност на свободата. Така че водещата идея се оказа всъщност много музикална по своя характер.

Статията е резултат от повече от 20 години мое мислене по темата и мога да кажа, че едва сега, след толкова време, в хода на писане, идеите изкристализираха и се подредиха в строен вид. Получи се много ясен, авторски, и наред с това структуриран и аналитично прегледен - бих казал дори чист текст - по такъв иначе изумително труден и заплетен проблем.
Казаното може да се приеме като заслужена самопохвала. Наистина съм удовлетворен от себе си, дотолкова удовлетворен, че още утре съм готов да склопя очи, в случай че нямах семейство, впрочем прекрасно семейство.

В текста като идеи и подкрепа за мои идеи, най-сериозно присъства, разбира се, Кант. Но има също и съществено присъствие от страна на Хари Франкфърт, Петер Бири и Хана Арент, без да е нужно да споменавам за Лайбниц, Русо, Борхес и Сервантес. Изобщо се събрахме много симпатична компания в този дълъг процес на писане, който ни отне над 3 месеца. И ни беше много приятно заедно.

Статията ще излезе в книжка 8 на списание Български философски преглед, което впрочем прави компанията на статията ми още по пъстра. Защото броят е тематично посветен на свободата, включая в него има и една малко известна статия на Михалчев по темата още от 1933 година. А днес сме вече 2019 и темата за свободата звучи не по-малко омайно и интересно от тогава. В списанието има и една чудесна статия на Олга Симова, която прояснява темата за свободата в контекста на либералната демокрация и нейните заявени алтернативи.
 
Иначе с текста ми се върнах в детските години и едва сега осъзнах, колко много съм схващал от свободата още тогава, това, разбира се, неявно и по един деликатен начин, през темата за слънчевите зайчета, например.

Всъщност самата свобода е едно слънчево зайче, обаче трябва съвсем сериозно да заявя, че статията ми съвсем не е метафорична и еуфорична, а дълбоко теоретично промислена, аргументирана и подредена.

И накрая позволете ми да споделя най-важния извод от всичко: Свобода има!
Пуснете си една истински любима музика и ще преживеете това непосредствено, без помощта на философски статии, но трябва да подчертая, че нещата стават най-лесно винаги with a little help from my friends.

19 март 2019

Философията като театрална постановка


Бейкън определя идолите на театъра (idola theatri) като идолите, които са "се преселили" в човешкия ум от "различните догми на философиите и от погрешните правила на умозаключение".
Той избира въпросното наименование поради това, че всички "наследени системи не са нищо друго освен сценични постановки (stage-plays) представящи светове (worlds) по свое собствено съзидание (creation)".

Тук естествено акцентът пада първо върху фалша и загубата на автентичност от страна на философиите.
Но ако вземем предвид, че театралната постановка е нещо, което извиква вживяване у зрителя, а ние същевременно естествено търсим да се вживеем в света си, ние следва да се запитаме: Възможен и дори желан ли е един не-философски, в смисъл - безучастен, неутрален поглед към света?

Философията като че едновременно отстоява дистанцията спрямо света и вживяването в света. Първото с оглед на една критичност, второто с оглед на една автентичност.

В идеологиите са жертвани и двете: и критичността, и автентичността.

12 март 2019

Разликата между усещане и афекция, пространство и време


В крайна сметка, единственият критерий за съществуване не е дори усещането или болката (които препращат към нещо в пространството, като привилегированите локации са тези в моето тяло), а по-общо афекцията, която е нещо във времето.

Времето е единственият критерий нещо да съществува, макар и мимолетно.

Аксиоми:
Всичко, което е в пространството, е също и във времето.
Но не всичко, което е във времето, е и в пространството.


Преструвка без притворство


Можеш ли да говориш така сякаш няма традиция зад гърба ти?

1. Не, традицията говори чрез теб.

2. Да, но само ако си престорен.

3. Да, но само ако не си притворен.

Обаче 2. и 3. изглеждат слаби поотделно, така че позитивният отговор на въпроса изглежда предполага преструвка без притворство.


P.S. Собствено най-ужасната "традиция" е онази, зад която стои навикът и инертността. Дистанцирането от нея изисква преструвка или по-точно - един свободен естетически жест.

Минало и памет


Ако времето не е илюзия, всеки момент нещо отмира в нас, постоянно. Дали нещо се ражда, никак не е сигурно. Минало и бъдеще не са симетрични, съвсем не.

И как тогава миналото не е зарито в шлака и отпадък?
Всичко дължим на хитростта на паметта, помни се само избирателно.

08 март 2019

Време, илюзия ... и музика


Ако времето е илюзия, толкова неща в живота биха се оказали излишни. Планирането например. Също така не би имало последици. Последиците са невъзможни без преди и после. И все пак непостижимо е да живеем така, сякаш времето е илюзия.

Дали би имало музика? Вероятно да, илюзорна музика.
Обаче дори времето да бе илюзия, въздействието на музиката не би било илюзорно.
Защото приемането на илюзията насериозно не би добавило нищо към ефекта на музиката. Музиката е непокъртима.
Не можеш да я заговориш. И все пак тя говори. Без да е нужно да те слуша.

26 февруари 2019

За задачите на една философска антропология


1. Да задава общ хоризонт за множеството локални антропологии, застрашаващи да фрагментаризират човешкото и сами застрашени от дисциплинарно разноезичие.

2. Да поддържа критическа дистанция срещу различните частно-научни и същевременно тотализиращи дискурси, претендиращи да се представят като собствено "научната" антропология.

3. Да отстоява морално-нормативния пласт в разбирането ни за човешкото в противовес на техницизиращата утопия на трансчовешкото (нечовешкото).

4. Да разгръща in concreto феноменологическото разбиране, че същественото в отговора на въпроса Що е човекът? се корени в отговора на въпросите: Какво е да живееш като човек? и Какво е да се имаш за човек?

16 февруари 2019

Разликата между real и reell


Противоположното на реално (real) е идеално. (Идеалното е извън-времевото и принадлежащо към ейдетиката на даден предмет. В този смисъл психичното в неговата фактичност съвсем не е идеално, а реално).

Противоположното на реално (reell) е интенционално, т.е. имано предвид. Т.е. реалното в този втори смисъл продължава да е релеватно и при осъществена феноменологическа редукция, то собствено е принадлежащото към ноезата или хилетичните данни, а не към самия интенционален предмет).

Менталист ли е Хусерл?


Да гледаш на Хусерл като на застъпник на някаква менталистка философия и оттук на някакъв тип субективен идеализъм представлява крайно неразбиране.
У Хусерл тъкмо менталното в качеството му на нещо психологически реално остава обезсилено в рамките на феноменологическата редукция.

12 февруари 2019

На сън


Понякога се събуждам потен. Това ме кара да си мисля, че съм сънувал. Но нищичко не си спомням.

Колко ли много преживявания се случват без да го проумявам? А може би измежду тях е тъкмо това, което търся. Дали това не означава, че вече съм го намерил?

11 февруари 2019

Светът на смислите


Ако за миг поставим в скоби света на нещата, които ни се натрапват чрез сетивата, и също динамиката на живота сред тях, тогава ще остане един не по-малко широк и богат на детайли свят и и това е светът на смислите.

Проблемът с този втория свят е, че неговата богата конкретика е далеч по-бавно постижима, изискваща безпрекословно посвещаване, и същевременно никога не гарантираща завършена гратификация (т.е. пълно удовлетворение).

24 януари 2019

Има безброй хора...


Има безброй хора във въздуха, на земята и в морето, но всичко, което наистина става, става с мен...


Борхес, Градината с разклоняващите се пътеки


Не съм попадал на по-поетично описание на Хейдегеровото понятие Jemeinigkeit (все-моевост), което от своя страна препраща към базисното за феноменологията на Хусерл положение, че всеки опит протича от първо лице.

23 януари 2019

"Държава" срещу ценности


Унизително за човешкото достойнство е да чуеш, а мерзко е да кажеш, че "Сталин строял държава". Тук, освен че има едно теоретично скудоумие - "държавата" най-вулгарно бива сбъркана с "концлагер" - има също и неразбиране на нещо по детински просто: държавата няма друго основание за съществуване освен щастието и благосъстоянието на своите граждани.

Държавата не е призвана да защитава никакви по-висши от щастието ценности, защото нито моралността, нито свободата са в нейните прерогативи. Тя по-скоро трябва перманентно да се грижи сама да не ги потъпче, какъвто е случая с всяко тиранично управление.

19 януари 2019

Хоризонт срещу йерархия


Понятието хоризонт е толкова важно във феноменологическата традиция не на последно място поради това, че то неутрализира мисловните парадигми от йерархически тип.

Да гледаш на света като на йерархия означава да си присвояваш една дистанцирана, външна, квази-божествена гледна точка към света.

18 януари 2019

Удобството да нямаш Бог


Хората изоставиха Бог не заради други богове, казват, а за да нямат бог;/и това не се бе случвало преди/ хората да отричат и богове, и служене на богове, проповядвайки първо/ Разум,/и после Пари, и Власт и това, което наричат Живот, или Раса,/ или Диалектика.

Т. С. Елиът, Скалата


Какво ти носи това да кажеш, че Мамон не е бог?
Това те освобождава да му служиш "просветено".

02 януари 2019

За някои срещи


Възможността за някои срещи дължим на вътрешни нагласи и предразположения, а не на целенасочени действия от наша страна.
Както се изразява Джойс:  
Предчувствието, което го водеше, му казваше, че [нейният] образ ще го срещне, дори и без някакво явно и открито действие от негова страна.

Нагласите и предразположенията по никакъв начин не правят въпросните срещи необходими, те просто предлагат открито поле за тяхната възможност, колкото и малко вероятна да е тя.

Съответно обаче отсъствието на определена нагласа и предразположение може да затвори бъдещето за нас.