22 декември 2008

Азът и огледалото


Децата изпитват необичаен интерес към сенките и отраженията. Вероятно тъкмо защото в тях светът се сдвоява, дублира и се представя като нещо различно от себе си. Това е разбирането за първичния метексис* (или първичния мимезис**) на нещо в нещо друго. Процедурата по разпознаването на някакъв обект в отражението му изисква първоначално /1/ възприемането му като отделен, независим, абстрахируем от неговата околност. На второ място /2/ това е стъпката по неговото отъждествяване с образа му (това е същото като това!) /и на трето /3/ схващането на обекта като различен от образа си. Едва в третата, последна стъпка, образът започва да важи като знак-отсъствие на обекта.

Разпознаването на себе си в огледалото предполага подобна троична постъпателност, но още първата стъпка /1/ тук е особено трудна, защото тя вече предполага съзнанието за Аз, който съм различен от обектите. На второ място /2/, това е отъждествяването ми с един обект в пространството наред с другите обекти – с моето тяло и едва след това отъждествяването на Азът-тяло с неговото отражение. Единството на тези две отъждествявания дава отъждествяването на мен самия с моето отражение. Третата стъпка /3/ обаче се явява най-трудна, защото тя изисква разграничение на Аз-тялото ми от неговото отражение. За да мога обаче да извърша въпросното разграничение, това означава да мога да разгранича Аз-себе си от Аз-тялото си, в качеството ми на Аз, който прави разграничението, т.е. като инстанция, която е извън (макар и не пространствено) двата отъждествявани и различавани феномена (тяло – образ).
Така се получава, че троичното движение /1/ различаване – /2/ отъждествяване - /3/ ново различаване, при Аза и огледалото се изисква не само в отношението оригинал-образ, но и в отношението Аз-тяло.

Това е едно от най-важните открития на детството посредством огледалото – че аз съм различен от тялото си. Симптоматично е, колко възрастни веднага след това го забравят.

Допълнение:
Макар че Азът е третата, обединяваща и различаваща инстанция в разглеждането на индифициращото различие тяло – отражение, оригинал - образ, а по-универсално положено в отношението мое тяло – мой свят, той често се мисли натуралистично като душа, т.е. като елемент от самото отношение. Чрез това неразбиране класическият философски въпрос звучи така: кое на кое е отражение, дали тялото на Аза или Аза на тялото. Или поставен платонически, съгласно категорията мимезис: дали Азът подражава на тялото или тялото на Аза. Съгласно категорията метексис: дали тялото ми участва в самостойния Аз или азът – в самостойното Тяло. Трансценденталната критика на тези въпроси, би показала, че Азът не може да е страна в тази двоична релация, а е Третото, единствено чрез което тя е възможна.

_______________________________
* Метексис (metexis) /гр./ - участие (платонически разбрано)
** Мимезис (mimesis) /гр./ - подражание (платонически разбрано).

10 декември 2008

Порто


Портото е вид подсилено вино, наред с хереса (шерито), мадейрата, марсалата. В приключенските книги от близкото минало то фигурираше с англицизираното/германизираното си название – портвайн (буквално: вино от Порто). Отглеждано и произвеждано е в поречието на река Дуеро в Португалия и носи името си от пристанищния град Порто, откъдето е изнасяно по цял свят и най-вече в Англия.
Подсилените вина водят историята си от 16-17 век, когато се е появила нуждата вината да бъдат запазвани по време на дългите презокеански плавания. Това обикновено става чрез добавяне на винен дестилат към зреещото вино с цел ферментацията да бъде спряна. Затова (заради остатъчната захар) често подсилените вина се срещат в полу-сух или сладък вариант. Алкохолното съдържание на портото е между 17 и 21 градуса, т.е. от 4 до 8 над обичайното за едно силно вино.
Вкусът на портото е не толкова винен с плодови нюанси, колкото винен с конячен привкус. Асоциация не със зрели плодове, а с изсъхнали под слънцето семена и ядки. Като че ли всичко в портото е замряло, намерило баланс, улегнало. Търпеливо и спокойно. Затова портото следва да се пие бавно, отмерено и плавно, по възможност в компания с любимия човек, защото това би дало на виното условие да се прояви в пълния букет на своите нюанси.

07 декември 2008

Декалог X


Десетата част от филма Декалог на Кешловски (взел повод естествено от десетата Божия заповед) показва по превъзходен начин, как онова, което притежаваме, само започва да ни притежава. Да контролира действията ни, да извиква страстите ни, да владее самоопределянето ни, докато сами се превърнем в марионетки на интериоризираната идея за външното. Обсесията на собствеността започва да опустошава самия собственик. Колкото повече от нашия живот влагаме в обектите, толкова повече ние самите обедняваме на живот. Сцената с мъртвите рибки в аквариума от началото на филма, е колкото директна, толкова и субтилна алегория на това обезчовечаване.

Решението е загатнато сякаш вън от самия наратив. Викът на собственическата експанзия от началната рок-песен: „Всичко е твое!” се е изменил в накрая на филма в сократическата рефлексия: „Всичко е в тебе!”. Всеки сам трябва да поеме върху себе си тежестта на решението дали да има или да бъде.

02 декември 2008

Самоситуиране на философията


Големите умове се раждат във времена с дефицит на разбиране. Големите философи се раждат във времена с дефицит и на смисъл. В днешни дни всичко като че ли изглежда безвъпросно ясно*: преимуществото на кариерата пред личностния свят, предимството на последния модел GSM пред пред-последния, неизбежността на изкуствения и не-природен свят, в който ежедневно сме потопени. Следователно днешният ден е радикално най-нефилософичен и тъкмо поради това радикално най-философичен.

Смърт на философията или начало на нова такава? Чисто диалектически тук вече не би могло да има тъждество.

_____________________________________
* Няма нищо по-"ясно" от неосъзнатата яснота.