23 април 2019

Историята като лек за суетата


Интересът към историята е като че ли най-добрият лек срещу невъзможността да избягаш от себе си. Понякога ти е струва, че животът ти е дотолкова е обзет от себичността на перспективата от първо лице, че единствената дистанция по отношение на конюнктурното съжителство със себе си се съдържа единствено в абстрактността на музиката (в симфоничното).
Но от своя страна историята като поле на занимания предлага едно друго недотам абстрактно пространство, където е допустима и възможна емпатията - тихото съжителство и съпреживяване на целeполагания с други невидими персонажи.

Облекчаващо е усещането да си загрижен за цели, които не са твои и които заедно с това отдавна вече не са актуални.

07 април 2019

Gloria d'umanità!


Един поздрав от Дон Жуан на Моцарт.
Това е сцената, в която дона Елвира, на ръба на надеждата си или всъщност на отчаянието, прави последен опит да спечели дон Жуан. Тя му предлага да го освободи от предишния му живот, уповавайки се на всеотдайността на любовта си. Той ѝ отвръща с насмешка и тогава в диалога между двамата се поражда известната Дон Жуановска музикална тема възхваляваща славата на човека (Gloria d'umanita) - "Да живеят жените! Да живее хубавото вино! - Опората и славата на човечеството!".


Вярно е, че виното и жените не са съвсем в състояние да изпълнят подобна роля, но пък музиката на Моцарт може!

Gloria d'umanità!


05 април 2019

За Дон Жуан, свободния навик и слушането на музика


Заедно с големия ми син Петър, който скоро ще стане на 11, тези дни слушаме и гледаме различни постановки на Дон Жуан на Моцарт. Това е, за да се подготвим емоционално и интелектуално - чрез формирането на свободен навик - за постановката на Дож Жуан в Софийската опера (на 19.04.2019). Хубавата музика, му казвам аз, трябва да се познава в детайли, за да е в състояние да достави още по-голямо удоволствие. Петър е не е особено доверчив към ефекта на тази моя стратегия, но от друга страна се чувства по особен начин привлечен към естетиката на филмовата версия на операта на Джоузеф Лоузи от 1979. Тя наистина няма равна.

01 април 2019

Ненаблюдаемото: намеренията и убежденията


Действията да притежават свой смисъл - това означава в основата им стои някакво намерение (intention) и респективно убеждение (belief) на самия действащ.

Намеренията и убежденията обаче никога не могат да станат предмет на пряко наблюдение. Те са частни, т.е. приватни, а не публични (следователно нищожни) от гледна точка на един бихевиорист. От гледна точна на един по-широко скроен наблюдател, за тях може да се заключава само косвено въз основа на наблюдение на поведение и на възприемане на публични речеви актове. Обаче  автентичността на съдържанието (а и публично заявената илокуция) на речевите актове винаги могат да бъдат подлагани на съмнение.

Това означава, че намеренията и убежденията представляват нещо неимоверно трудно достъпно, нещо повече - съгласно психоанализата те не са достъпни дори за самия деятел.

Обаче ако ние не приемем намеренията и убежденията напълно насериозно (като нещо принципиално дадено) - тогава цялото ни разбиране за политика и история би се сринало.

.