За онова, що е честно, с помощ откъм езика

Английското прилагателно честен (fair), например във fair play, идва от староанглийското fæger, което и до днес означава също красив, или съответно ако е наречие - по красив начин. И предвид че британците са изкушени да схващат красотата като пропорция, честно в същината си е онова, за което англо-саксонците са склонни да твърдят, че е пропорционално разпределено.

Българската дума за честно обаче произтича от онова качество на личността - чест - чрез което се смята, че човек заслужава уважението на околните и собственото си самоуважение. Може би поради това, ако не е употребена в шеговит контекст, на моменти българската дума звучи леко архаично или поне извън времето си.

Ако обаче се откажем да използваме думата честно и съответно честен с напълно сериозен тон в ежедневен контекст, с това застрашаваме да захвърлим честния й събрат - справедливо - за употреба в един изцяло сух и нормативен контекст.