Силюза

Когато беше по-малък, синът ми Петър беше затруднен да изрече "илюзия" и казваше: силюза.

От силюза би могло да се получи много хубава дума - аз бих си избрал да я разбирам така: илюзия, дотолкова пряма и безхитростна, че вече е отвъд самозалъгването.

Човешко, твърде ... нечовешко

Предан, той все още пазеше формата на крака на господарката си; този жалък пантоф, по-състрадателен от душите на хората, не беше все още забравил любимия си многострадален крак.

Казадзакис, Зорбас

Човек би могъл да се засрами не само пред животните, но и пред вещите.
Но само когато съзре през тях едно изискване, което сам е издигнал към себе си.

Ordo amoris

Историко-литературно погледнато, най-експлоатираните като метафори органи на тялото са: сърцето, жлъчката и мозъкът.

От трите, единствено сърцето носи в себе си изключително позитивни конотации.
Сравнен с него, дори мозъкът е твърде пихтиест орган.

Смъртността като условие на човешкото

Има една системно несъзирана интелектуална мощ в античния (елинския) начин да се говори за човека, според който живите биват назовавани смъртни.

Живите наистина все още не са мъртви, но пък са тъкмо смъртни. Да се види в смъртността фундаменталното условие на човешкия живот се изисква една съвсем не тривиална диалектическа проницателност, тъй чужда на модерния човек.

Човекът в смъртността си е онтологически уникален (самотен). Защото и боговете, и животните са бъзсмъртни. Боговете са индивидуално безсмъртни, а животните - бъзсмъртни в рода.
Човекът от своя страна е отчужден и от Олимп, и от Природата.

По повод епистемната роля на въображението

Защо не бива да се подценява епистемната роля на въображението? - Защото единствено то работи с модалността на възможното като че то да е действително.
N.B. Важността на художествената литература за философията!

А дали изобщо е смислен един чисто рационален подход към модалностите? - При положение нашата дълбоко вкопана метафизическа склонност да привилегироваме наличното?

За живите - по-добре нищо

Има нещо изконно накърняващо достойнството (и на двама ви) в това да обсъждаш лекословно жив човек, защото той винаги ще е повече от това, което би могло да бъде казано за него.

Най-малкото поради спецификата на болката, която не може да бъде поета.

Участник или наблюдател?

В метафората за живота като сцена най-достойната роля естествено е отдадена на зрителя.

Защото цялата бляскава бутафория на театралната постановка е по презумпция предназначена за полумрачната солиптична туба на неговото - на зрителя - собствено съзнание и вътрешно възприятие.

Темперамент и природа

Черепът, следван от темперамента, са двете най-твърди части на тялото.

Дж. М. Кутси, Позор

Вкочанеността, петрификацията на темперамента, който ние винаги вече заварваме в себе си, дарен ни сякаш на поднос от природата (подобно череп). 

Но тук има и ирония спрямо природата, темпераментът съвсем не е част от тялото, нежели и от душата, макар че тя е принудена постоянно да се бори с твърдостта му.