Антиглобализъм и национализъм

Онези, които на нашите географски ширини и дължини се противопоставят на глобализма и на либерализма, изглежда, че нямат никакъв проблем с третирането на природата като контролируем планетарен ресурс. Те нямат никакъв проблем и с "невидимата ръка" стига тя да не е на пазара, а да е на тяхната клика или на благодетелите им. Съответно те са лишени от всякакви екологични скрупули. Локалното е ценно, не защото е автентично или пък природосъобразно, а защото е полюсът, от който могат да проектират власт.

Онова, за което копнеят родните "антиглобалисти", е просто един тоталитаризъм, която обаче да не е мек, гъвкав и лицемерен. Те искат тоталитаризъм, който да раздава справедливост не чрез комерсиални блага, а през дулото на автомата.

"Антиглобалисти" у нас са най-вече носталгици и бивши комунисти, които ритуално отърсвайки се от "интернационализма" като от левичарско зло, се смятат за оправдани да прегърнат национализма в най-уродливите му и гротескови форми.

За нагледа

 Какво бележи немският термин за наглед - Anschauung - обичаен превод на латинското intuitio?

 

1. Пряк достъп до предмета; т.е. незаобиколен, собствено неопосредстван.

2. Цялостен достъп до предмета; недискурсивен, недискриминиращ и непроцедурен.

3. Фундиращ и изпълващ разбирането достъп.

4. Контекстуализиращ достъп до предмета (последният да не е откъснат от неговия хоризонт на значимост).

 

 P.S. Да, нагледът в пост-кантиански план е един идеал и той съвсем не може да замени всичко онова, което нямаме в когнитивно отношение. 

N.B. Хусерл обаче не абсолютизира ролята на нагледа. Ролята на нагледа се абсолютизира най-вече от хора, които идват след него, които обаче избягват употребата на самия термин.

Търпението

 

Търпението носи в себе си две относително различни значения. Първо: търпението да търпиш въздействие, респективно болка, несгоди, труд(ности). И на второ място: търпението да търпиш времето, да носиш връз себе си бремето на траенето.

И двете, асоциирани с навика, приемат обичайно позитивно значение. Асоциирани с нагласата обаче, съвсем не. Човек не бива да е предразположен да търпи. 

Но във второто значение, дори в контекста на времето, търпеливостта като нагласа носи позитивен заряд. Да си търпелив означава да внимаваш за детайлите, да не избързваш. Една добродетел (Аристотел неслучайно свързва добродетелта с навика) - тъй чужда на нашата епоха.