28 януари 2014

Вътрешно и външно



Не съществува външна причина, освен може би най-вътрешната, т.е. Бог.


Из Метафизика на интимността на Маурицио де Агостини

21 януари 2014

Спиноза относно омразата



Омразата е страдание придружено от идеята за външна причина. 

 Спиноза, Етика


Омразата обикновено се мисли закъм обекта и често бива оправдавана откъм обекта, за който съответно се твърди, че я провокира.

В дефиницията на Спиноза обаче омразата е изцяло интериоризирана. Страданието е придружено от идеята за външна причина, и съвсем не е причинено от външна причина. Дори ако четем израза „идея за външна причина” като „съзнание за външна причина” омразата остава да важи като инстанция на една вътрешна уязвеност.
И това е така, не само защото Спиноза е скептичен относно концепцията за линейна каузалност отнесена в частност към нашия психичен живот, а най-вече заради това, че в афектите си, дори когато са масови, човек е безвъзвратно сам.

15 януари 2014

Мотиви и свободен избор


Въз основа на мотивите не е възможно да се обоснове свободата на волята, схваната като първоначална неопределеност (несклоненост) на избора. Още Дънс Скот казва, че мотивите наистина не принуждават волята, но за сметка на това я склоняват (инклинират).
Всъщност ясно е, че неопределеността на избора е абстракция. Човек никога не се намира в подобна чиста ситуация на избор, в която може безпристрастно да претегля всички „за” и всички „против”. Потопеността му в света като че ли предполага, че определеностите сякаш винаги вече са се случили зад гърба му, а привидният му избор идва едва в последствие за да ги оправдае.

Мотивът е приетото за свое чуждо. Интериоризацията сякаш винаги се е случила предварително, тя никога не се осъзнава като актуална. И въпреки това, ясно е, че мотивът никога не е единствено и само външно определен, в противен случай бихме го осъзнавали единствено и само като принуда. Във формирането на мотива винаги участва не само 1. констелацията на външните условия, но и 2. актуалната вътрешна нагласа, както и 3. историята (характера) на нашето Аз.
За жалост и двете последни никога не са изцяло в наша власт.

01 януари 2014

За доминацията на мелодиите и мислите


Забелязал съм, че колкото по-малко човек слуша хубава и разнообразна музика, толкова по-лесно съзнанието му може да бъде обладано от някаква чута веднъж или дваж евтина и монотонна мелодия.

Това важи за цялостния живот на съзнанието - колкото по-рядко един човек чете хубави книги и съответно мисли върху прочетеното, толкова по-лесно съзнанието му може да бъде завладяно от всякакви плоски клишета  и послания.