Това иде категорично да покаже, че наградите за "литература" може и да имат нещо общо с конюнктурата на времето, но не и с литературната стойност.
Казвам се Христо Стоев. Тук съм публикувал (и ще публикувам) свои мисли, естетически реакции, философски импресии, експресии и литературни опити. Някои от тях носят диалогичен заряд, а други са резултат от съзерцателна нагласа. А в повечето - има и от двете.
28 февруари 2009
Конюнктура и литература
Това иде категорично да покаже, че наградите за "литература" може и да имат нещо общо с конюнктурата на времето, но не и с литературната стойност.
27 февруари 2009
За енциклопедиите
В този изконен смисъл на думата първият и последният енциклопедист на знанието е Хегел. Единствено при него змията на знанието захапва своята опашка и се установява в един уравновесен пръстен.
Всички останали персонални или колективни енциклопедии се намират в лошата безкрайност на трупането на информация от А до Я или ако пожелаете от А до Z. Всеки фрагмент на знанието е подреден до съседния на базата на азбучния или друг случаен признак. Несродството е тяхната единствена общност. Това особено важи за нашето време – енциклопедията е безродността на знанието и смъртта на познанието.
24 февруари 2009
Собственост и богатство
Уродливият остатък от стария принцип на собствеността е култът на българина (независимо от ограниченията на покупателната му способност) към скъпи, маркови предмети, който придобива изострени форми на фетишизъм. Разбира се, „достойнството” на тези предмети (телефон, автомобил) отново се измерва с тяхната парична стойност, но в лепкавата природа на връзката и в размиването на границата между човешката личност и предмета е налице деформиран архаизъм.
_______________________
* Думата е много точна: liquidus означава на латински течен. Бързото и лесно текучество на активи е един от залозите за "здравето" на една икономическа среда.
21 февруари 2009
Знание и познание / Wissen und Erkenntnis
Ако бихме поискали да се изразим хегелиански, бихме могли да кажем: знанието, за разлика от познанието, не помни своето ставане.
Ако бихме поискали да се изразим кантиански, бихме могли да кажем: знанието е аналитично, познанието - синтетично.
За отношението между двете можем да приведем следното удивително изказване на Кант: „Там, където разсъдъкът преди това не е свързал нищо, там той не може и нищо да разложи, тъй като само чрез него нещо е могло да се даде на способността за представяне като свързано."
В заключение: знанието е неосъзнатият с оглед на своя произход продукт на познанието. Казано другояче: знанието е сънят на познанието. Тъкмо чрез факта на своята неосъзнатост, знанието, както е известно, е далеч по-опасно от осъзнатото незнание.
16 февруари 2009
Накратко за "Дон Кихот"
________________
* Никога незавършим.
13 февруари 2009
С главата надолу (из нечий дневник)
06 февруари 2009
Симптомът на "българската" култура
Оттук и нашата неспособност сами да продуцираме световни имена.
04 февруари 2009
За ролята на парите в човешкия свят
Парите обаче както могат много добре да изпълняват гореспоменатата функция за дистанциране от битовото, така и по същия начин могат да превърнат човешкия индивид във функция на собственото си самореализиране. Това, дали човек ще употребява парите или те ще употребяват него, зависи от това, дали той предварително е изградил собствена завършена индивидуалност, със свои собствени самостойни интереси и цели. Тези интереси и цели могат да бъдат най-общо три вида: теоретични (философия, наука), естетически (изкуство) или просто индивидуално-личностни (добра компания, семеен уют). Ако човек не притежава подобна устойчива индивидуалност със самостойни интереси, тогава парите много лесно ще го превърнат в свой придатък. Самият човек ще се превърне във функция на своята стойност на пазара на труда и няма да е в състояние да открие своята индивидуална стойност в друго измерение, освен в това, колко той струва на пазара – т.е. какъв доход (покупателна мощ) би могъл да си осигури. Колко много хора отъждествяват себе си със сумата (числото) на своята покупателна мощ и съответно колко много празни хора (без своя вътрешна ценност) живеят около нас, всеки може да прецени сам за себе си. Думата „кариера” много точно бележи „жизнената” цел на подобни хора - те се превръщат в безжизнени апендикси към собствената си професионално-социална функция и покупателна способност.
Финансовата стойност (цената) на такива хора може много лесно да бъде изчислена от всяка една банка – тя се изчерпва от размера на кредита, който една банка би си позволила да им отпусне, на базата на настоящето им работно място и способността им за служебна мобилност. За съжаление такива хора не могат да видят в себе си и себеподобните си никаква друга стойност освен финансова и точно в това се изразява нищетата (мизерията) на тяхното Аз.
Пояснение: Този текст визира ролята на парите в човешкия свят. Парите биха могли да имат и други роли или по-точно функции - например във виталния свят (света на хората в качеството им не толкова на човеци, а на живи същества).
01 февруари 2009
Embryo
Аз открих Embryo за себе си преди повече от година, но едва напоследък чух целия спектър от проекти правени от групата. Embryo притежава уникален състав, в центъра на групата са няколко немски джаз-музиканти обединени около Кристиан Бурхард (клавишни, ударни, вибрафони), а през годините на съществуване от 1967 до ден днешен, през групата са преминали повече от 400 други музиканти от различни националности, участвали в различните проекти. В началото стои съвместният албум на Кристиан Бурхард с американския джаз пианист Мол Уолдрън, който продължава през годините да участва в различни формации на групата. Въпреки, че този първи запис се явява изчистен, нежен и елегантен пост-боп, групата всъщност израства от същата почва, на която расте и се развива германския краут-рок. Ето защо първите албуми на същинските Embryo (1970-1973) представляват сплав от джаз, блус, рок и психеделия, потопена в мътния и субстанциален звук на краута и вдъхновена от импровизационния принцип на джаза. От втората половина на 70-те години групата започва да се ориентира към джаз-фюжън с елементи от източната музика, като голяма част от късните проекти са записвани по време на дълги пътувания из Магреба, Близкия Изток, Иран и Индия, заедно с местни музиканти. Учудващо е, но тези албуми запазват неподправен усет към автентичното - както към собствено европейския екзистенциален момент на импровизация, така и към трансово-хипнотичния елемент на местната музика.
Embryo съхраняват във всеки един свой запис наред с перфектния инструментализъм също и една своеобразна острота, ангажираност, откритост и безкомпромисност на същински музикалното съдържание.
Абонамент за:
Публикации (Atom)