28 февруари 2009

Конюнктура и литература


Достойно за отбелязване е, че едни от най-големите, най-превратни, а и най-чудесни писатели на 20-ти век са останали непокътнати от Нобеловите награди. Нека само да спомена: Марсел Пруст, Джеймс Джойс, Бертолд Брехт, Владимир Набоков, Макс Фриш.

Това иде категорично да покаже, че наградите за "литература" може и да имат нещо общо с конюнктурата на времето, но не и с литературната стойност.

27 февруари 2009

За енциклопедиите


Енциклопедия означава от гръцки образование (paedeia) в кръг (en cyclo). Въпреки съвременната пейоративна тенденция в употребата на думата, първоначалната конотация съвсем не е била учене в кръг, т.е. тъпчене на едно и също място, а конотация на завършеност. В кръга именно началото и краят съвпадат. Началото се сбъдва едва в края и краят е пребъдването на самото начало.
В този изконен смисъл на думата първият и последният енциклопедист на знанието е Хегел. Единствено при него змията на знанието захапва своята опашка и се установява в един уравновесен пръстен.
Всички останали персонални или колективни енциклопедии се намират в лошата безкрайност на трупането на информация от А до Я или ако пожелаете от А до Z. Всеки фрагмент на знанието е подреден до съседния на базата на азбучния или друг случаен признак. Несродството е тяхната единствена общност. Това особено важи за нашето време – енциклопедията е безродността на знанието и смъртта на познанието.


24 февруари 2009

Собственост и богатство


При все консервативната природа на българина, видно е как и у нас принципът на богатството вече започва да унищожава принципа на собствеността. Притежаваното, имотът са инертни, докато парите са ликвидни*. Ето защо собствеността вече започва да има значение само с оглед на паричната си равностойност (и в крайна сметка възможната й продажба или ипотека). В този смисъл собствеността е изпразнена от старото си съдържание да задава пространството на един дом, да огражда човека с един траен свят от предмети, които са могли да допринасят дори за времевата идентичност на една фамилия, предавайки се от поколение на поколение. Ето как в днешния свят предметите вече се произвеждат за еднократна или най-много няколкократна употреба, която ще трае в рамките на максимум няколко години. След това предметите се заменят с нови, за да могат от своя страна да имитират ликвидността на парите и съответно да не я възпират. Рекламният механизъм е призван за да осигури в психически план именно възможно най-бързия и безпроблемен оборот и замяна на използваните предмети.

Уродливият остатък от стария принцип на собствеността е култът на българина (независимо от ограниченията на покупателната му способност) към скъпи, маркови предмети, който придобива изострени форми на фетишизъм. Разбира се, „достойнството” на тези предмети (телефон, автомобил) отново се измерва с тяхната парична стойност, но в лепкавата природа на връзката и в размиването на границата между човешката личност и предмета е налице деформиран архаизъм.

_______________________
* Думата е много точна: liquidus означава на латински течен. Бързото и лесно текучество на активи е един от залозите за "здравето" на една икономическа среда.

21 февруари 2009

Знание и познание / Wissen und Erkenntnis


Забележително, а и симптоматично е, че в немския език двете думи за знание и за познание (съответно das Wissen и die Erkenntnis) са с различен корен.
Ако бихме поискали да се изразим хегелиански, бихме могли да кажем: знанието, за разлика от познанието, не помни своето ставане.
Ако бихме поискали да се изразим кантиански, бихме могли да кажем: знанието е аналитично, познанието - синтетично.
За отношението между двете можем да приведем следното удивително изказване на Кант: „Там, където разсъдъкът преди това не е свързал нищо, там той не може и нищо да разложи, тъй като само чрез него нещо е могло да се даде на способността за представяне като свързано."

В заключение: знанието е неосъзнатият с оглед на своя произход продукт на познанието. Казано другояче: знанието е сънят на познанието. Тъкмо чрез факта на своята неосъзнатост, знанието, както е известно, е далеч по-опасно от осъзнатото незнание.

16 февруари 2009

Накратко за "Дон Кихот"


Защо "Дон Кихот" е най-чудесната книга? Защото по неподражаем начин предава разкрача* между човека и неговия идеал във всичките му възможни аспекти: очарователен, налуден, комичен, въодушевяващ, рационален, гротесков, трагичен...

________________
* Никога незавършим.

13 февруари 2009

С главата надолу (из нечий дневник)


Отразеният свят на езерото е по-добър. В неговата повърхност са се разтворили всички неравности, ущърбности и нечистотии на този тук. Дори и цяла Витоша се е превърнала в свой миниатюрно завършен анти-макет. Защо ли само третото измерение се е заключило в дълбочината на моя поглед? Аз самият всъщност не съм придирчив. Освен към честността. Не понасям инверсията на честността. Ето защо трогателно е един цял свят да виси достойно с главата надолу, това най-малкото говори за неконформизъм.

06 февруари 2009

Симптомът на "българската" култура


Основният и определящ белег на "българската" култура (в частност на "българската" философска култура) е без-основността, която много лесно кулминира в повърхностност. Винаги ще се намерят "автори" на статийки и брошури, които с лекота жонглират поне с десетина световни имена наведнъж, но няма да се намери и един автор на задълбочено и цялостно изследване, което да положи основите за познаване на родния език на поне едно световно име.
Оттук и нашата неспособност сами да продуцираме световни имена.

04 февруари 2009

За ролята на парите в човешкия свят


Ролята на парите по отношение на човешкия свят винаги е можела да бъде само една - инструментално-превантивна. Те да съдействат на човек да се съхрани независим от бита, така че той да може да се посвети на собствените си наклонности, на собствените си интереси, най-общо казано - на собствения си свят. Битът е една по своята същност антигонистична сила по отношение на човешкото (битът ни притиска към обезчовечаване), а онази роля по дистанцирането от бита в предишни времена е можела да бъде изпълнявана освен от парите, също и от други фактори като например социален статус, фамилно достойнство...

Парите обаче както могат много добре да изпълняват гореспоменатата функция за дистанциране от битовото, така и по същия начин могат да превърнат човешкия индивид във функция на собственото си самореализиране. Това, дали човек ще употребява парите или те ще употребяват него, зависи от това, дали той предварително е изградил собствена завършена индивидуалност, със свои собствени самостойни интереси и цели. Тези интереси и цели могат да бъдат най-общо три вида: теоретични (философия, наука), естетически (изкуство) или просто индивидуално-личностни (добра компания, семеен уют). Ако човек не притежава подобна устойчива индивидуалност със самостойни интереси, тогава парите много лесно ще го превърнат в свой придатък. Самият човек ще се превърне във функция на своята стойност на пазара на труда и няма да е в състояние да открие своята индивидуална стойност в друго измерение, освен в това, колко той струва на пазара – т.е. какъв доход (покупателна мощ) би могъл да си осигури. Колко много хора отъждествяват себе си със сумата (числото) на своята покупателна мощ и съответно колко много празни хора (без своя вътрешна ценност) живеят около нас, всеки може да прецени сам за себе си. Думата „кариера” много точно бележи „жизнената” цел на подобни хора - те се превръщат в безжизнени апендикси към собствената си професионално-социална функция и покупателна способност.

Финансовата стойност (цената) на такива хора може много лесно да бъде изчислена от всяка една банка – тя се изчерпва от размера на кредита, който една банка би си позволила да им отпусне, на базата на настоящето им работно място и способността им за служебна мобилност. За съжаление такива хора не могат да видят в себе си и себеподобните си никаква друга стойност освен финансова и точно в това се изразява нищетата (мизерията) на тяхното Аз.

Пояснение: Този текст визира ролята на парите в човешкия свят. Парите биха могли да имат и други роли или по-точно функции - например във виталния свят (света на хората в качеството им не толкова на човеци, а на живи същества).

01 февруари 2009

Embryo


Чудесно е да откриваш нова музика. Под нова музика естествено разбирам лично нова, интимно нова, а не актуална, т.е. издадена последните месеци. "Актуалната" музика не се открива, тя се потребява, при това има срок на годност - следващата година тя вече не е актуална.

Аз открих Embryo за себе си преди повече от година, но едва напоследък чух целия спектър от проекти правени от групата. Embryo притежава уникален състав, в центъра на групата са няколко немски джаз-музиканти обединени около Кристиан Бурхард (клавишни, ударни, вибрафони), а през годините на съществуване от 1967 до ден днешен, през групата са преминали повече от 400 други музиканти от различни националности, участвали в различните проекти. В началото стои съвместният албум на Кристиан Бурхард с американския джаз пианист Мол Уолдрън, който продължава през годините да участва в различни формации на групата. Въпреки, че този първи запис се явява изчистен, нежен и елегантен пост-боп, групата всъщност израства от същата почва, на която расте и се развива германския краут-рок. Ето защо първите албуми на същинските Embryo (1970-1973) представляват сплав от джаз, блус, рок и психеделия, потопена в мътния и субстанциален звук на краута и вдъхновена от импровизационния принцип на джаза. От втората половина на 70-те години групата започва да се ориентира към джаз-фюжън с елементи от източната музика, като голяма част от късните проекти са записвани по време на дълги пътувания из Магреба, Близкия Изток, Иран и Индия, заедно с местни музиканти. Учудващо е, но тези албуми запазват неподправен усет към автентичното - както към собствено европейския екзистенциален момент на импровизация, така и към трансово-хипнотичния елемент на местната музика.

Embryo съхраняват във всеки един свой запис наред с перфектния инструментализъм също и една своеобразна острота, ангажираност, откритост и безкомпромисност на същински музикалното съдържание.