29 юни 2013

Непостоянството

 
Inconstantia, непостоянството, един от седемте порока, според изображението в Капела Скровени, Падуа, фреска на Джото от 1306 г.

Разположена върху търкалящ се диск, в странна игра с перспективата, Джото е уловил в девойката олицетворяваща непостоянството единствената устойчивост - постоянната загуба на равновесие. На лицето й не е изписана изненада, а по-скоро една уморена примиреност; краката сякаш са обездвижени, отдали се на едно чуждо движение и посока.

Невъзможността да задържиш себе си, когато нямаш вътрешен център и опора...

25 юни 2013

Накратко за свободата и достойнството


Онова, което е необходимо условие да си жив, съвсем не е достатъчно условие да си човек.

И точно това са разбирали българските революционери от зората на националното самосъзнание:
по-добре да си мъртъв и човек, отколкото жив и нечовек, т.е. жив роб.


Свобода или смърт! - дано сме на висотата на този призив.


24 юни 2013

Мислене vs. информация


1. Мисленето не е в това да комбинираш данни и информация.
2. Мисленето не е дори в това да преценяш релевантността на различни източници на информация.

Мисленето е в това да установяваш позиция спрямо света от информация.
Мисленето е невъзможно без самопозициониране, и поради това без Аз.
Тъкмо поради това мисленето винаги конституира смисъл.

***
Точно тук е и най-философичната заслуга на българския език - в установяването на интимното родство между мисъл и смисъл.
От-латинското sensus (sense) единствено и само въвежда в заблуждение.

22 юни 2013

Anima mia


В бароковата опера - Anima mia  (Душо моя!) - е обичайното обръщение към любимия. Съгласно класическата философска концепция, която може да се проследи още от Талес през Платон и Аристотел, душата е всъщност животворящото,  тя е принципът на живота.

И действително това да си влюбен означава да имаш принципа на живота си вън от себе си в другия - един толкова болезнен и същевременно лек модус на съществуване.

12 юни 2013

Въплътеността (embodiment) и Кант


Една от характерно модните теми в съвременната философия и в конгнитивните науки е темата за embodiment, т.е. за въплътеността или втелесеността на човешката перспектива към света. Тази тема добива широко разпространение най-вече с навлизането в англо-саксонската философска традиция на идеите на Морис Мерло-Понти и на други повлияни от феноменологическото направление мислители.

В крайна сметка обаче генезисът на темата обаче може да се проследи още от Кант, при това в два аспекта:

1. Идеята за крайността на субекта, и в този смисъл за ограничеността и своеобразието на човешката познавателна перспектива към света;

и още по-конкретно

 2. Идеята за непосредствеността на външния опит и за опосредстваността на вътрешния опит през външния. Т.е. при Кант в крайна сметка възможността дори на вътрешния опит е обусловена от особената перспектива, която задава моето тяло като "нещо" сред нещата в света.

P.S. Тук "нещо" като референция към моето тяло е поставено в кавички, тъй като моето тяло е нещо порече от "нещо" сред нещата. То е пюлюс на ориентация спрямо нещата, то е и инстанция на моята настроеност към света.

***
Междувпрочем именно с факта на втелесеността (embodiment) на човешкото познание се обяснява безуспешността на опитите (а съответно дори и принципиалната невъзможност) да се създаде "изкуствен интелект", който да симулира човешката интелектуална дейност. Подобни опити са били насърчавани преди особено чрез претенциите на компютационализма. [Компютационализмът е теория, широко разпространена в Америка и англо-саксонския свят, която безуспешно се старае да редуцира човешкото мислене до изчислителен (computing) процес, и която съответно редукционалистки гледа на мозъка (а посредством него и на интелекта) като на устройство за преобразуване на информация.]


***
За въплътеното познание, доста популярно виж в Wiki.