Човекът е единственото познато живо същество, което е способно да гледа на себе си от нормативна позиция, от позицията: Трябва!
Но ако човек гледа от свръхпозиция към самия себе си, той е склонен да се тотализира в някаква определена своя едностранчивост.
Единствената безопасна свръхпозиция ми се струва тази на самоиронията.
Но напоследък тъкмо тя не ни се удава. Човек е загубил способността да се надсмива над самия себе си.
