26 септември 2019

Еволюционно време vs. история


Напоследък ме безпокои темата, че от перспективата на безкрайното "обективно" или "природно" време човешката култура няма никакво значение. Културата има своето значение само ако я положим  в контекста на едно изцяло по своя характер историческо време. От своя страна обаче историческото време (в това число дори и "началото на историята") може да бъде зададено, промислено и определено само в културно-обусловени термини. Показателно за това е, че популярният автор, историк и наивен еволюционист Ювал Харари, не е в състояние да обясни "когнитивната революция", която при него функционира като начало на историческия процес, с нищо друго освен с незначителния (с оглед на причините си, макар и не с оглед на последствията си) факт на случайна генетична мутация в рамките на вида Homo sapiens. Това е така защото "естествена история" в строгия смисъл на думата не може да съществува. Homo deus обаче у Харари няма да е продукт на еволюция (т.е. на "естествена история"), а на научно-техническа и в крайна сметка културна революция. В този смъсъл той сам признава (макар и не открито) ограничеността на еволюционния модел.

Ние обаче (за разлика от наивните еволюционисти) не можем да се откажем да мислим историята. Важно тук е, че историята не се обезсмисля, когото е съотнесена с вечността (aeternitas), а само когато е съотнесена с лошата безкрайност на вулгарното обективно време.

А това повдига въпроса: Възможна ли е все пак история, очистена от всякакъв вид провиденционализъм?
С оглед на горните размишления, аз съм клонен да отговоря по-скоро:
Не.

24 септември 2019

Анти-"ницщеански" и експликативно казано


Понеже ме обвиниха, че в този блог подражавам на Ницше и целенасочено търся парадоксален изказ (вероятно за да звуча по-ефектно), аз искам да покажа, че това не е така. Просто някои от идеите, които споделям тук, са толкова накратко изказани, че те на пръв поглед звучат криптично, елиптично или енигматично. Или ако препратим към Кант, който пък препраща към абат Терасон можем да кажем: текстовете тук биха били далеч по-кратки (с оглед на тяхното осмисляне), ако не бяха толкова кратки (с оглед на тяхното написване).

Пример:
Та нека да взема пример от последния ми текст за живота и преживяванията. Как следва да се разбира следното твърдение:
Животът е хубав, защото би могъл да бъде още по-хубав?

С това искам да кажа, че очакването за нещо още по-хубаво поддържа очарованието на нашите преживявания тук и сега. При всяко преживяване на нещо хубаво ние си представяме и възможността то да е още по-хубаво, например ако го споделим с любимия човек. А това очакване (или антципация) поддържа жив ентусиазма ни да продължаваме да търсим ценните неща в живота. Ако се случи така, че подобно очакване на по-хубавото отмре и изчезне (т.е. ако "въпросната истина се износи"), ние ще изпаднем в емоционална инертност и леност и ще започнем да пренебрегваме дори актуалните си преживявания. Т.е. "целият наш живот би отишъл по дяволите".

***
С горното исках да покажа, че краткостта на изказа понякога води до непреднамерена енигматимност, която може да замъгли факта, че в текстове ми винаги има премислено аналитично ядро.


Живот и преживявания


Животът е хубав, защото би могъл да е още по-хубав.

Когато тази истина се износи, тогава целият живот (т.е. възможността от нови преживявания) отива по дяволите.

За антиутопията и ролята на двойните отрицания


Думата "антиутопия" съдържа двойно отрицание. И съгласно логическия принцип за двойното отрицание тя би трябвало да утвърждава. Ou (не) - topos (място) е буквално мястото, което го няма (ou-topia). Анти-у-топията, бидейки противопоставена на едно подобно отсъствие, би трябвало да обозначава тъкмо мястото, което го има, и по-конкретно - мястото, в което сме принудени да живеем и от чиято даденост ние не сме в състояние да избягаме.

Нещата обаче са далеч по-сложни. Защото отрицанията биха могли да имат и нормативен смисъл. Съобразно това утопия, против обичайната интуиция, би могло да означава мястото, което не би трябвало (или не би било желано) да го има. Съответно антиутопия - мястото, което не би трябвало (или не би било желано) да го няма.

Ако обаче изтълкуваме само второто отрицание нормативно - тогава "антиутопията" започва да отговаря на смисловите интуиции, които имаме за нея.
И съответно тя означава: мястото, към което не би трябвало да се стремим или мястото, което не би трябвало да приемем (независимо от това дали актуално живеем в него или не).


20 септември 2019

Калипсо или за спасителността на измамата



Името на нимфата Калипсо идва от гръцкия глагол καλύπτω, който означава скривам, прикривам, мамя.

А картината на холандския художник Корнелис ван Пуленбург изобразява точно момента, в който Калипсо спасява Одисей.

Има обаче нещо измамно в това спасение. И заедно с това: колкото е по-измамно то - толкова е по-спасително.

16 септември 2019

Обреченост


Ескапизмът се характеризира с
1. (често незъснаваното) желание за бягство от света и
2. (често несъзнаваното) практикуване на бягство от света.

Дали обаче бягството от света не е възможно само откъм една вътре-светова позиция?
Ако това е така - ние сме обречени.

Да бягаме от една част на света в друга.

12 септември 2019

Флобер за аскетиката


Изкушението на св. Антоний на Флобер изглежда построена като тезисна книга. Флобер вижда извора на аскетиката в неосъществимото желание на човек да изпробва всичко или съответно - да бъде всичко. Именно поради заложената тук невъзможност аскетът прибягва до самоотричането. Във всяко отделно той се преживява като частичен и непълен, а наред с това той не е в състояние да се задоволи с нищо половинчато. Той иска да бъде всичко или ... нищо. Тъкмо поради това според Флобер аскетът замества невъзможността на всичкостта с една актуална нищета.

Струва ми се обаче, че Флобер е подведен към една подобна теза поради чисто теоретико-философското отъждествяване на Всичкото с Единното. А подобно отъждествяване в случая се родее с един сбъркан естетически пантеизъм.

Ето как Флобер все пак по един велоколепен начин естетизира един подобен пантеизъм:

Иска ми се да летя, да плувам, да лая, да муча, да вия. Бих желал да притежавам криле, черупка, кора, да изпускам дим, да имам хобот, да се гърча, да се разпростра навред, да бъда във всичко, да се отделям с миризмите, да се разлиствам като растенията, да тека като водата, да трептя като звука, да блестя като светлината, да се гуша във всички форми, да проникна във всеки атом, да се потопя до дъното на веществото - да бъда самото вещество!

Флобер, Изкушението на св. Антоний (т. 3, с. 438) 

09 септември 2019

Относно статистиката


Статистиката от една морална гледна точка никога не може да е нещо друго освен един грозен продукт на модерността.

Статистиката заменя уважението към ценности (а и чувството за състрадание) с привиден усет за научна обективност и безпристрастност. Инструмент за удобно и хигиенично измиване на ръцете.