20 юни 2017

Фундаментално и мета


От трансцендентална гледна точка мета-изследванията са и най-фундаментални, защото касаят условията на възможност на изследваното (в неговото битие или предметност на опит).

10 май 2017

Втора участ най-добра


Най-добре - да не се родиш,
Втора участ [най-добра] - щом си роден -
там отде си дошъл час по-скоро да се върнеш.

Софокъл, Стазим на хора от
Едип в Колон


Първото най-добро определено не зависи от нас.
Второто най-добро - особено с оглед на бремето на старостта (една от централните теми на Едип в Колон), предполага спешни действия от наша страна.

Но всъщност думите на хора не се предназначени да предизвикат действия, а да предизвикат съзерцание.
А животът, съзерцаван отстрани, определено губи смисъл. Така че истината на въпросните думи всъщност предполага неангажиране. Неангажиране, включително и в самоубийство.

09 май 2017

"Неразбираемият аргумент" и бихевиоризмът


На бихевиористите често им се случва да казват, че даден аргумент насочен срещу техните теоретични възгледи е "неразбираем".

Какво обаче означава един аргумент да е "неразбирем", преведено на бихевиористки език? - Че бихевиористът изправен срещу един такъв аргумент реагира със съответно "поведение" - почесва се по главата, сумти, повдига вежди и подгъва долната си устна.

Любопитно е - има ли други критерии за неразбираемост, и те предпоставят ли се или биват постигани експирементално?

25 април 2017

Аз и себе си


Себе си препраща към онова, което заварвам, аз към онова, което върша.

Демаркация между двете е невъзможна.

20 април 2017

История и теория на коспирацията


Явно към опита на този, който е вътре в историята, 
принадлежи това, че тя го изненадва.

Ханс-Георг Гадамер


Онзи, който гледа на случващото се през матрицата на една теория на конспирацията, определено стои извън историята.
Стоящите извън историята, политически погледнато, са способни на най-големите престъпления.

10 април 2017

Рационализиране, идеализиране, обективиране


Рационализиране = идеализиране = обективиране.

"Обективност" е възможна само тогава, когато аналитично са изчерпани всички възможни опции за развитие на една ситуация и те са представени идеално дискретни една от друга, т.е. направени са експлицитни. Както например са идеално дискретни един от друг възможните ходове, т.е. начини за отиграване на една ситуация при партия шах.

Оттук е ясно защо човешкото не подлежи на обективация. Човешкото е невъзможно без идеята за едно отворено бъдеще (новото, т.е. невъзможния ход) и саморазбирането с оглед на едно отворено бъдеще.

Обективиране = дехуманизиране. Ето защо практиките на инструмантализиране на човешкото минават през едно преднамерено оскотяване.
Оскотяването превръща човека не в звяр (който по Ницше би могъл да е и благороден), а в скот.

07 април 2017

"С думи"


Един детайл от Едип цар на Софокъл.
Едип заявява, че е изпратил Креон до Делфийския Оракул за да запита как би могъл да съхрани града "било с дела, било с думи " (Едип цар, 72).

Т.е. спасението би могло да дойде "с думи" (φωνῶν).
Хана Аренд не случайно настоява на словесната, речева определеност на действието (action) в античен политически контекст.

18 март 2017

Все още...


Днес, все още съм жив...

Но това не е нито необходимост, нито случайност - просто тривиалност...

15 март 2017

Смърт, необходимост и случайност


Възможно ли е да умра?
Не просто възможно, но и необходимо.

Възможно ли е утре да умра?
Възможно, но по-скоро би било случайно.

Как един времеви индикатор променя необходимостта в случайност?
Sub specie aeternitatis няма значение дали съм жив. 

А има ли връзка между последните две изречения?

08 март 2017

Ориентири


"Така предметите служат ако не за друго, то поне да установят границите на правдоподобието."

Сартр, Погнусата


Предметите биха били ориентири (белези) дори и в един свят, в който няма предмети. Този свят без съмнение не би бил правдоподобен, но напълно възможен.

Дали тази неправдоподобност е продукт на наглед, навик или е резултат от езикова употреба?
Възможно ли е да мислим ситуираност, която не е пространствена?
Докато те обичам, аз не съм нито вляво, нито вдясно, нито връз теб.

04 март 2017

Пол и диференциация


Възможността да кажа ти различава аза като обособена личност от Аза като самосъзнание. 

Азът като самосъзнание няма пол. - Половата, а и изобщо всяка между-човешка диференциация, идва в света, едва когато се науча да казвам Ти

И все пак полът се заварва, аз не го избирам. Колко други неща заварваме в живота! Най-вече себе си.

27 февруари 2017

Отвъд интимното и социалното


Феноменологията прониква през един зев между интимното и социалното, до основата на целия наш съзнателен и емоционален живот.
Тази основа обаче съвсем не е на онтично (предметно) ниво; и съответно тя не е условието за възможност на битието, а на неговия смисъл.

07 февруари 2017

Горгоната и нейният поглед


Вкаменяващият поглед на Горгоната идва от това, че ти виждаш отражението си в нейните очи. Дори потенциалното зло у теб е обективирано в нейния поглед. 

Да погледнеш Горгоната в очите означава да си откажеш възможността за промяна.
Да продължиш живота си като камък.

Вкаменяването започва обаче не от очите, а от сърцето. Едва post factum откриваш, че макар все още да си в състояние да движиш очите си, да премигваш, ти вече не си в състояние да виждаш красивото.

Да живееш като Персей е трудно.

01 февруари 2017

Отсъственост


Умът присъства в света посредством отсъствие.
Бидейки само тук и сега, ние не сме с всичкия си.

***

'Единствената външна изява на ума (mind) е неговата отсъственост (absent-mindedness), откровената му неангажираност с околния свят.'

Хана Арент

27 януари 2017

Първо и трето лице


 Аз живея живота си от първо лице. Дори и да си представя опцията да го изживея от трето лице, наблюдавайки действията си отстрани и вживявайки се в тях като на филм, това предполага пак действителността на перспективата от първо лице.

Тази феноменологична истина е толкова простичка, че минава с лекота през едрата мрежа на повечето обективисти.

11 януари 2017

"Откъм Хусерловата критика на натурализма"


Наскоро online излезе статията ми "Откъм Хусерловата критика на натурализма". Предвид че работих върху нея близо половин година, считам за удовлетворяващо да споделя.

Статията може да се прочете и/или изтегли: ТУК


16 декември 2016

Етелехия и призвание


Аристотеловата идея за ентелехията (ἐντελέχεια), схваната в един културен аспект, е центрирана собствено върху това да не си отчужден от целта си. Не собствено върху това да имаш целта при себе си, а ти да си при целта си. В този смисъл ентелехията на човек е да е при това, за което е призван като човек (т.е. като живо същество притежаващо разум).

Християнската идея за при-звание (vocatio) също използва идеята за цел, но разликата тук е че има Зовящ, който е различен от собствената ни природа. В този смисъл за християнството идеята да се реализираш като себе си, включва и това да се реализираш като друг на себе си (включително и природно). Това, схванато радикално, предполага и другост спрямо собствения разум.

13 декември 2016

За лутането


Лутането е симптом на младостта на духа.
Какво проклятие би било това да нямаш къде да се луташ, поради това, че всички места са равностойно лишени от значение (привлекателност).

Моля се Богу това да не ме сполита.

09 декември 2016

Ръзсъдък и разум, истина срещу смисъл


"Въпросите, повдигнати от мисленето и въпросите, които е в природата на самия разум да повдига - а именно въпросите за смисъла - не подлежат на отговаряне от страна на здравия разсъдък (common sense) и на неговото рафиниране, което наричаме наука. Търсенето на смисъл (meaning) е безсмислено (meaningless) за здравия разсъдък [...]."

 Хана Арент, The Life of the Mind


Това е, бих казал, екзистенциалното тълкувание, което Хана Арент дава на Кантовото разграничаване и противопоставяне между разсъдък и разум. Избрах преднамерено да предам традиционния израз "common sense" не с обичайното на български "здрав разум", а тъкмо с отговарящото на патоса на въпросното противопоставяне - "здрав разсъдък".

Смея да твърдя, че аз бях стигнал независимо от Хана Арент до същите мисли, макар и по друг конкретен повод, а именно през рефлексия върху античното понятие за мъдрост sophia и съответно вникване в идеала за наука в изконния, елински смисъл на думата, съгласно интерпретацията на Хусерл от Кризата на европейските науки. (Хусерл впрочем би казал, че науката в съвременното значение на думата, в което Арент и Хайдегер реферират към нея, а именно науката в значението на "позитивните науки", не съответства на достойнството на онова, което би следвало да обозначаваме с този термин).

Във връзка с разграничението между истина и смисъл, струва ми се, е показателен предишният ми текст по същата тази тема: Истина или смисъл.

02 декември 2016

Ноеза и ноема у Аристотел


У Аристотел има един хубав феноменологически момент, в който е изразена иманентната свързаност на ноетично и ноематично.

В книга iii на За душата се казва: "Едно и също е знанието в действителност и неговият предмет" 430a20.

Изразено по друг начин, ейдосът-мисъл и ейдосът-предмет в действителното познание съвпадат. Естествено, заслуга на феноменологията е да претълкува подобно съвпадение като интенционална свързаност и да го схване като характеристика на всеки един съзнателен акт.