07 февруари 2017

Горгоната и нейният поглед


Вкаменяващият поглед на Горгоната идва от това, че ти виждаш отражението си в нейните очи. Дори потенциалното зло у теб е обективирано в нейния поглед. 

Да погледнеш Горгоната в очите означава да си откажеш възможността за промяна.
Да продължиш живота си като камък.

Вкаменяването започва обаче не от очите, а от сърцето. Едва post factum откриваш, че макар все още да си в състояние да движиш очите си, да премигваш, ти вече не си в състояние да виждаш красивото.

Да живееш като Персей е трудно.

01 февруари 2017

Отсъственост


Умът присъства в света посредством отсъствие.
Бидейки само тук и сега, ние не сме с всичкия си.

***

'Единствената външна изява на ума (mind) е неговата отсъственост (absent-mindedness), откровената му неангажираност с околния свят.'

Хана Арент

27 януари 2017

Първо и трето лице


 Аз живея живота си от първо лице. Дори и да си представя опцията да го изживея от трето лице, наблюдавайки действията си отстрани и вживявайки се в тях като на филм, това предполага пак действителността на перспективата от първо лице.

Тази феноменологична истина е толкова простичка, че минава с лекота през едрата мрежа на повечето обективисти.

11 януари 2017

"Откъм Хусерловата критика на натурализма"


Наскоро online излезе статията ми "Откъм Хусерловата критика на натурализма". Предвид че работих върху нея близо половин година, считам за удовлетворяващо да споделя.

Статията може да се прочете и/или изтегли: ТУК


16 декември 2016

Етелехия и призвание


Аристотеловата идея за ентелехията (ἐντελέχεια), схваната в един културен аспект, е центрирана собствено върху това да не си отчужден от целта си. Не собствено върху това да имаш целта при себе си, а ти да си при целта си. В този смисъл ентелехията на човек е да е при това, за което е призван като човек (т.е. като живо същество притежаващо разум).

Християнската идея за при-звание (vocatio) също използва идеята за цел, но разликата тук е че има Зовящ, който е различен от собствената ни природа. В този смисъл за християнството идеята да се реализираш като себе си, включва и това да се реализираш като друг на себе си (включително и природно). Това, схванато радикално, предполага и другост спрямо собствения разум.

13 декември 2016

За лутането


Лутането е симптом на младостта на духа.
Какво проклятие би било това да нямаш къде да се луташ, поради това, че всички места са равностойно лишени от значение (привлекателност).

Моля се Богу това да не ме сполита.

09 декември 2016

Ръзсъдък и разум, истина срещу смисъл


"Въпросите, повдигнати от мисленето и въпросите, които е в природата на самия разум да повдига - а именно въпросите за смисъла - не подлежат на отговаряне от страна на здравия разсъдък (common sense) и на неговото рафиниране, което наричаме наука. Търсенето на смисъл (meaning) е безсмислено (meaningless) за здравия разсъдък [...]."

 Хана Арент, The Life of the Mind


Това е, бих казал, екзистенциалното тълкувание, което Хана Арент дава на Кантовото разграничаване и противопоставяне между разсъдък и разум. Избрах преднамерено да предам традиционния израз "common sense" не с обичайното на български "здрав разум", а тъкмо с отговарящото на патоса на въпросното противопоставяне - "здрав разсъдък".

Смея да твърдя, че аз бях стигнал независимо от Хана Арент до същите мисли, макар и по друг конкретен повод, а именно през рефлексия върху античното понятие за мъдрост sophia и съответно вникване в идеала за наука в изконния, елински смисъл на думата, съгласно интерпретацията на Хусерл от Кризата на европейските науки. (Хусерл впрочем би казал, че науката в съвременното значение на думата, в което Арент и Хайдегер реферират към нея, а именно науката в значението на "позитивните науки", не съответства на достойнството на онова, което би следвало да обозначаваме с този термин).

Във връзка с разграничението между истина и смисъл, струва ми се, е показателен предишният ми текст по същата тази тема: Истина или смисъл.

02 декември 2016

Ноеза и ноема у Аристотел


У Аристотел има един хубав феноменологически момент, в който е изразена иманентната свързаност на ноетично и ноематично.

В книга iii на За душата се казва: "Едно и също е знанието в действителност и неговият предмет" 430a20.

Изразено по друг начин, ейдосът-мисъл и ейдосът-предмет в действителното познание съвпадат. Естествено, заслуга на феноменологията е да претълкува подобно съвпадение като интенционална свързаност и да го схване като характеристика на всеки един съзнателен акт.

24 ноември 2016

"Добавена реалност" и феноменология


Всяка теория или най-общо казано всеки теоретичен обяснителен конструкт представлява "добавена реалност" към света, който непосредствено имаме/живеем.

В този смисъл феноменологическия призив: Към самите неща! изисква тъкмо отмахване или неутрализиране на въпросната 'добавена реалност'.

Пояснение:
По принцип чрез добавяне на "реалност" светът съвсем не става по-реален отколкото е. Процесът е противопосочен: "добавената реалност" дереализира света.

P.S.
За дереализирането на света в един по-раличен смисъл виж съответно следния текст: Реалност и риалити.

19 ноември 2016

Миг


Тази вечер, когато се прибирах след свечеряване, светът премигна, за момент потъна в тъмнина и едва не угасна напълно.
Всъщност нямаше нищо мистично, просто токов удар.

Но това ме накара да се замисля върху евристичната мощ на идеята, че светът, в който се срещаме, всеки миг е пресътворяван отново и отново, в противен случай би рухнал в нищото.

Кой е гарантът на границата между битие и нищо? Опитът ни, познанието ни?
Не.

10 ноември 2016

За Европа, щерка на Агенор


Самият произход на Европа е неевропейски. Тя е финикийска принцеса, щерка на Агенор, царят на град Тир.
Отвлечена е от Зевс, приел формата бял бик, и заведена на остров Крит. Там тя става майка на Минос, основоположник на първата европейска цивилизация - минойската цивилизация (преплитане на митология и история, което дължим още на сър Артър Еванс).

Европа намира себе си отчуждавайки се от Азия. Кои са формите на това отчуждение? - Античната драма, хоплитският строй, гражданството, демокрацията и виното.

Изображението: Европа води бика за рогата (гръцка ваза 480г. пр.Н.е.). 

08 ноември 2016

За Европа


Трябва да се отиде твърде далеч,
за да стане ясно колко далеч може да се отиде.

Хайнрих Бьол


Тези думи са по страшен начин двусмислени и по страшен начин двояко истинни. Казани в контекста на Втората световна война или дори в контекста на един съвременен нивелиращ либерализъм, тези думи изискват умение, разбиране и усилие да се върнем обратно към един свят, който да можем и да искаме да живеем заедно.

И същевременно е вярно, че Европа трябва да бъде търсеща, да умее да прекрачва самата себе си, да отива далеч от себе си, за да продължи да бъде ... Европа.

07 ноември 2016

Без утеха


Животът е тежък, но посредством съзнанието бихме могли да го направим и далеч по-тежък.


Къде е онази ведрост на елинското мислене, което не прилепва връз онова, което бива мислено, а удържа дистанция спрямо него?











* Част от триптих на Й. Бош.

05 ноември 2016

Мислене и съзнание


Мисленето е онова, което може да стане предмет на самото себе си.
За съзнанието важи същото.
Оттук и тъй устойчивата философска традиция да се отъждествяват мислене и съзнание.
Картезианската традиция.

Двете обаче биха могли да имат съвсем различен тип ущърбности.
Съзнанието би могло да бъде слабо и немощно, докато мисленето - изкривено, както и да бъде застрашавано от фалшификации и имитации.

Самото съзнание обаче не подлежи на имитиране, то е най-непосредствената връзка с личния свят.

02 ноември 2016

За недовършените истории


Недовършените истории от нашия живот са и най-затормозяващите, защото вече ни е отказан шанса да ги допишем.
От вечерите на Дон Кихот с козарите знаем, че всяка история заслужава свой, макар дори и тривиален, финал.

01 ноември 2016

Многословие и аргумент


He draweth out the thread of his verbosity finer 
than the staple of his argument.
 Той тегли вътъка на многословието си по-фино 
от нишката на своя аргумент.

Шекспир, Напразни усилия на любовта, 5:1


Хора, които привилегироват словесността за сметка на смисъла и мисленето винаги са били и ще бъдат културна напаст.

Диалогът с подобни хора се оказва чиста привидност. В самодоволството на маниерния си и клиширан изказ те ни приемат, ни предават.

31 октомври 2016

Възможно, въобразимо, мислимо


Тривиална истина е, че мислимото представлява по-обширна сфера от просто възможното.
Не толкова тривиално е обаче прозрението, че мислимото е по-широко и от въобразимото.

Защо ли? Защото освен образно, ние сме в състояние да мислим и безобразно. Т.е. категориално.

13 октомври 2016

Из-зад гърба


Най-хубавите преживявания ни връхлитат сякаш из-зад гърба, когато на очарованието на света идва да отвърне едно наше аз, за което като че не сме подозирали.

Тук може да се отчете, една, на пръв поглед неочаквана, екзистенциална важност на понятието интелигибилен характер у Кант.

30 септември 2016

Юридическото измерение на онтологическата самота


Болезнено е, че онтологическата самота е въплътена дори в правото ни. Все още няма исторически случай за божество, животно или машина с пълноценни граждански права. Дори опитите на Калигула в тази връзка са осъдени да бъдат гротеска. Трансцендирайки себе си до божество, а коня си – до сенатор, Калигула остава несретник извън правото, неспособен да снеме бремето в корена на човешкото.

28 септември 2016

За небцето и детайлите



Добрият вкус (palate, небце) не се изпитва посредством силни подправки, а в смесицата от малки съставки, когато сме чувствителни за всяка част, въпреки нейната незначителност и смесване с останалите.

Дейвид Хюм, За критерия на вкуса


Наблюдението на Хюм е точно и в пряк и преносен смисъл. Дори вкусът към изящно красивото се отличава с чувствителност към детайлите или към малките съставки, всяка една от които има своята роля в полифонията на цялото.