28 януари 2020

Желанието да се провалиш


Желанието да се провалиш често идва напук на обсебващия характер на желанието да успееш.

Дали желанието да се провалиш е от втори ред и в този смисъл е мета-желание? - Не, то често е толкова първично както и първото,  просто в един момент ти писва и си казваш, че само пълният провал би донесъл мир на душата ти.

Наполеон пред Ватерло сигурно неведнъж си е казал: Ако ще губя, нека да загубя както трябва, та най-сетне всичко да свърши!

Палиативните загуби са жалки! Наполеон е трябвало да има силата да се самоубие. Като римлянин!

27 януари 2020

Понятието за a priori като противодействие срещу хюбриса


Може ли понятието a priori да бъде интерпретирано екзистенциално? Да, нещо подобно е вече направено от Хайдегер.

A priori бележи неусвоимостта и в някакъв смисъл неподвластността на нашето собствено съществуване, доколкото то е определено от това какво биващо сме ние, в самата ни тенденция да усвояваме света.

Усвоявайки и обективирайки света и самите себе си, в нас неминуемо заявява себе си един необективируем остатък. Това е самото априори.
Да, априорното обслужва обективацията, но същевременно и полага нейната граница.

Така че понятието за a priori е призвано да укаже нашите граници и с това да укроти нашия догматичен и експанзионистичен хюбрис.
То, напълно съобразно с идеята на Кант, е критическо, а не обектно понятие.

21 януари 2020

Като пухче от топола


Интелектуалността е застрашена от това да се откъсне от своя корен (или от своя ствол) и подобно на пухче от топола да се понесе из въздуха.

Но кой е коренът на интелектуалността? - Това е екзистенциалната загриженост.

Онзи човек, който е застанал пред бремето на миналото и се пита какъв е смисълът от книгите, които е изчел, вече безвъзвратно я е загубил (загрижеността). Той е вече празен и се носи из въздуха. Най-много злоба и неудовлетвореност да съпътстват неговия полет.

Но сред власинките на пухчето липсва семето за нов живот.

17 януари 2020

Мода, спекула, кредит, инвестиция


Предишният ми текст ми обърна внимание върху една необичайна "логика" на пазара. - Модното. При модното търсенето толкова бързо надскача предлагането, че отваря пространството за спекула.

Спекула е възможна, най-вече когато се появява някаква нова мода или обсесия (тук се абстрахираме, разбира се, от липсата на някаква базисна за потребностите стока). Например манията по лалетата в Холандия през 17-ти век (виж Tulip mania) или пък акциите на Мисисипи компанията в предреволюционна Франция, началото на 18-ти век (виж Mississipi Bubble).

Икономиката е невъзможна без фактора време - т.е. доверие или недоверие в бъдещето (което частично се основава и на съответен опит в миналото).
Основният икономически термин кредит означава от латински тъкмо доверие. Оказваш доверие някому, че ще ти върне парите в бъдеще време. Да инвестираш означава пък от латински буквално да облечеш нещо в някаква очаквана бъдеща стойност.*

В основата и на двете (кредит и инвестиция) стои безметежната за модерността вяра в принципа на икономическия растеж. 

____________
* Колкото и да е странно думата "инвестиция" има общ корен с думите вестиарий и вестибюл, тъй като те идват от латинската дума vestis - облекло, респективно глагола vestire - обличам.

13 януари 2020

За пазара на идеите


Колкото е по-бедно едно понятие и съответно нашето разбиране за него, толкова е по-алчно то за нови контексти на собствената си употреба. Подобни понятия често са свързани и с фетишизирането на техните термини.

Именно клишетата имат най-висока стойност на пазара на общото мнение (това са т. нар. "идоли на пазара" по Бейкън).
Напук на очакваното, търсенето им се повишава с предлагането.

06 януари 2020

За човека и пред човеци


За човека ми предстои да говоря и пред човеци.

Русо, Дискурс върху неравенството



Странно е дори само да си го помислим как в антропологията, и предметът и субектът и адресатът на изследването собствено съвпадат. Това е човекът.

Подобно съвпадение може да води със себе си и въодушевление, и съзнание за бреме, и чувство за обреченост, защото съдържа в себе си неимоверен риск.

Не на последно място и поради имплицитното неравенство, с което самото човешко (и като 1. мислене (способност за съждение), и като 2. готовност за състрадание и като 3. конюнктурни възможности за развитие) е разпределено измежду хората.

02 януари 2020

Телеология без телос


Третата критика на Кант, Критика на способността за съждение, е известна с това, че в своята естетическа част предлага идеята за една телеология без телос ("целесъобразност без цел").

Диференциация на телеологическото можем обаче да открием още във втората критика, Критика на практическия разум,  с нейното разграничение между способност за желание и същинска воля. Първата е определена откъм обекти (в качеството им на преследвани цели), а втората откъм определящи основания (максими или собствено принципи), при което волята може да е собствено телеологична, без да е детерминирана непосредствено откъм цели (които за жалост биха могли да бъдат само емпирични по своя характер).

20 декември 2019

За историите, онтологиите и речниците


По-малкият ми син Антон е на 8 години и определено обича да измисля истории. Истории с особен привкус. Неговите истории провокират тривиалното разбиране за нещата и разколебават тяхната обичайната класификация, а наедно с това - също и думите, които използваме за тях. Небостъргач, който може да се яви като клечка за зъби или пуканка, която може да замести стъкълце!?! В определен смисъл Антон предлага в текстовете си една нова онтология; или може би един нов речник?

А ето го и блогът на Антон!

18 декември 2019

Рационалност и контекстуалност на човешкото мислене


Мисленето е абстрактен процес, който имплицитно изисква деконтекстуализация - дистанциране от конкретната жизнената ситуация. Още като студент бях достигнал до следната превъзходна дефиниция за мисленето, изхождайки от неговата обезоръжаваща рефлексивност:
Мисленето е единствената дейност, която може да се превърне в обект на самата себе си (именно в способността ни да мислим самото мислене).

И все пак, въпреки тази потенциално отиваща до безкрайност саморефлексивност и деконтектуализация на рационалното мислене по принцип, то (мисленето) при човека остава фундирано в контекстни ситуации. Например когато четем абстрактен текст, ние често не се сещаме на момента за възможни възражения и евентуални проблеми в неговата аргументация. В по-нататъшен момент обаче ситуацията (например жизнения опит или пък абсорбирането ни в друг текст) може да ни предостави специфичен контрапример, който да разколебае убедителността на първоначалния текст.

Така че самата критичност на човешкото мислене се корени в това, че то е способно да откликва на потенциално безкрайни на брой и по вид специфични контексти.

11 декември 2019

Не всички демони вървят към Рим


- Изглежда, че и аз имам вътре в себе си пет-шест демона! 
- Всички имаме, Зорбас, не се плаши. И колкото повече имаме, толкова по-добре. Стига само всичките да вървят към една и съща цел по различни пътища.

Казандзакис, Алексис Зорба


Една подобна пандемонична предустановена хармония изглежда много съмнителна.

Няма как всички демони да вървят към Рим.

04 декември 2019

Музика и белези


Музиката като че ли отминава без да белязва. Музиката започва в определен момент и след това свършва. Колко пъти си слушал нещо? - Два, три, десетки, стотици...?

И все пак музиката става нещо от теб самия, нещо, в което се разпознаваш без грешка. Сигурен белег, че си ти.

Душата ми е цялата белязана!

23 ноември 2019

Политика и ценности


Древните политици говореха само за морал и добродетели, съвременните говорят само за търговия и пари.

Жан-Жак Русо


Общото дело не е просто благоденствието на всеки по отделно. Добронамереният прагматистки и утилитаристки възглед, че политиката трябва да е инструмент в полза на сумата на общото благо, резултира в достойния за съжаление ефект, че са инструментализирани съдбите на самите хора.

Политиката все пак не бива да се домогва до постигането на ценности по-висши от щастието, като например морално доброто или пък свободата в позитивен смисъл. Защото със средствата, с които тя разполага, тя ще е в състояние само да ги потъпче.

В този смисъл политиката трябва да се задоволи със скромността на самосъзнанието, че трябва да е винаги ориентирана според ценности, които самата тя не е в състояние да постига.

Колкото до онази "политика", която изобщо не е ориентирана според ценности,  тя не заслужава името си. Демагогия би било далеч по-точно наименование. Да водиш хората за носа или на повод е наистина умение, но не и политическо такова.

14 ноември 2019

За повторението и скуката


Има три вида повторение из-от субекта:

1. Такова, при което визираме някаква първоначалност, спрямо която се удостоверява повторението. (В този контекст "вторите пъти" често са много трудни, предвид страха, че първоначалния път успехът е бил въпрос на шанс.)

2. Такова, при което повторението е компонент от някаква цикличност, така че то съвсем не е нещо второ, а нещо периодично дадено.

3. Повторение с изместване, при което си примисляме нещо първоначално, спрямо което да е възможно повторението, в качеството му на бягство от рутината.

Дали е прав Шопенхауер, че скуката е най-големият бич на човечеството?
Прав е, защото е трудно да си представим скучаещо животно.

09 ноември 2019

За ползата и опустошението от 'историята'


Наскоро попаднах на един известен пасаж у Дилтай, в който се говори за освобождаващата роля на разбирането (Verstehen) не само при (съ)преживяването на произведения на изкуството, но също и на исторически събития.


Човек, обвързан и ограничен от реалността на живота [и от условията, в които той му е даден], бива освобождаван не само посредством изкуството - както често е било твърдяно - но също и чрез разбиране на историческото.

Вилхелм Дилтай


Да излезеш отвъд тесния хоризонт, в който ти е даден твоя собствен приватен живот и да направиш това посредством вникването в историческото, може да бъде наистина много просветляващ жизнен опит (искам да направя тук връзка и с предишния ми текст за Историята като лек от суетата). 

За жалост обаче, в противовес на това, виждаме у нас колко много хора са опустошени от "историята", защото те гледат на нея само от тясно партийната перспектива на собствения си, видян ретроспективно като ненужен живот, и съответно от тесногръдието на собственото си чисто пожелателно мислене.

05 ноември 2019

Относно единната рационалност (също и в естетически контекст)


Единната рационалност е хоризонтно* условие за възможността на нашето разбиране помежду ни. Ако към дадено мое изказване или послание аз при-мисля (т.е. присъединя в мисленето си за него) също и възможен негов реципиент (нещо, което става и без друго), аз бих приписал на този потенциален реципиент рационалност, единосъща на моята.

_______________
* Хоризонтно, за разлика от "хоризонтално", не означава противоположното на вертикално, а онова, което е присъщо на неизчерпаемостта (холистичността) на даден хоризонт. В контекста на интерсубективността, хоризонтността означава неизчерпаемостта на възможните рационални субекти - например такива, които са (емпирично) минали, бъдещи, извънземни и прочие.

Един пример: Кант не го е споменал изрично, но счита, че ако при слушането на токатите на Бах при-мислим и извънземно същество като възможен техен реципиент, в случай че въпросното същество е рационално (и същевременно притежаващо сетивност), то ние бихме го признали необходимо за субект на естетическо удоволствие.

24 октомври 2019

Философия vs. наивност


Някои хора са много разсъдливи или дори обиграни в определена област, но учудващо наивни и дори инфантилни в друга. При тях като че ли действа механизмът на обратната компенсация на Юнг, а именно, че колкото си по-обигран и самоуверен в едно, толкова си по-примитивен, самодоволен, безогледен и ограничен в неговото друго.

Философската нагласа би трябвало да е дотолкова универсална, че да не допуска наивност в нито една сфера. Ако нямаме достатъчни основания за съждения, то би трябвало изобщо да се въздържаме от съждения. А както би добавил Пирон: и от действия.

22 октомври 2019

За мислите и думите


Когато човек остарява, той започва да губи търпението да разговаря със себе си. Вече нищо не е в състояние да го учуди. Той оставя мислите непосредствено да се изливат в думи, само и само по-бързо да се освободи от тях. Думите не оставят следи, оттичат без памет за самите себе си.

А колко хубаво е една мисъл да се завърти, да поседне, да изпие една бира на слънце. Да се покаже като искрена; и да търси бавно думите, в които би могла да се въплъти.

15 октомври 2019

За блаженството на съвремието


Най-хубавото на съвременната епоха е безспорно достъпността на книгите и на музиката.
И въпреки, че универсалният достъп отмахва сакралния трепет от досега с нещо непознато и ново, това е неимоверно компенсирано от възможността за общение.

14 октомври 2019

Ония, които благодарност провожда...


Не плачете, деца – че ония, които благодарност провожда до гроба, не бива да оплакваме.

Софокъл,
думи на Тезей от Едип в Колон


Днес музикално и с благодарност се сетих за Хю Хопър, басиста на Soft Machine, когото преди 12 години имах щастието да слушам на живо.
Той почина преди 10 години. 

Ето една негова композиция от третия на Soft Machine (1970) в изпълнение от 2008: Facelift.

11 октомври 2019

За ограничеността на емпиричния реализъм


Какво твърди реализмът? - Че съществуването на нещата от света е независимо от нас. Нещо, напълно резонно от емпирична перспектива.

Дали обаче реализмът е оправдан също и да твърди, че съществуването на нещата като разбираеми е независимо от нас?
Не е ли въпрос на тривиалност да кажем, че разбираемостта на нещата зависи от тези, които ги разбират?

Това означава, че ако разумни същества не съществуват, тогава нещата не биха съществували нито като разбираеми, нито като неразбираеми (доколкото неразбираемостта имплицира неуспех в разбирането).

Отвъд тази тривиалност обаче се крие една загадка: смислено ли е изобщо да говорим за неща, които не са нито разбираеми, нито неразбираеми?

Тук лежи и дори една по-универсална загадка: смислено ли е изобщо да се правим, че можем да говорим само от трето лице, анахилирайки фигурата на самия говорител, онзи, за когото самото говорене е смислено?