10 август 2017

Опции и саморазбиране


"Възможностите за действия не са дискретни предмети, които подобно на ябълки да могат да бъдат изчерпателно преброени"

Исая Бърлин


Наред с недискретната им (континуална) природа и невъзможноста на самите опции да станат експлицитно броими, нещата се усложняват и от това, че и всяко специфично действие би могло да промени и саморазбирането ни по определен начин. А тази херменевтика от своя страна може да отвори като възможни за мен други опции и респективно да затвори други като невъзможни.


04 август 2017

Свобода, преценка, автономия


Способността за рационална преценка на собствените ни действия (или дори възможността да се провалим в опита си за такава и да се откажем от нея, например казвайки: "Тогава бях твърде афектиран", или пък "Тогава бях твърде пиян") е важен елемент от самоосъзнаването ни като свободни деятели.

Ето защо до голяма степен критиката на Спиноза и Шопенхауер към идеята за свободата на волята е нацелена в това да покаже принципиалната неоправданост или илюзорност на подобна преценка (или съждение, според традицията която Кант утвърждава).

И все пак тъкмо в желанието да сме способни на рационално съждение за действията си прозира едно самоизискване към самите нас - самоизискването да сме автономни.
Автономията не е просто самоопределяне, а и изискване да сме в състояние да се самоопределим.

03 август 2017

Въображение и страх


"Nothing is worse than what we can imagine."
"Нищо по-лошо от това, което можем да си представим."

Дж.М. Кутси, В очакване на варварите


Но осъзнаването му не облекчава страха.

30 юли 2017

Границите на мимезиса


Подражанието може да бъде видяно в основата на всичко - на познанието, на играта, дори на битието като налично (Платон).

Къде са обаче границите му?
- В това, че аз не мога да подражавам на самия себе си - тук външен образец е невъзможен, а всяко копие е застрашено да се превърне в парагон*.

________
* Парагон - от итал. paragone - пробен камък, оттук се е развило и значението модел за сравнение, образец.

26 юли 2017

Свобода на съвестта и искреност


Свободата на съвестта (liberty of conscience) изисква това, щото една искрено поддържана вяра [никога] да не може да бъде достатъчно основание за наказание.

формулировка на Р. Скрутън


Проблемът е, че не бихме могли да разполагаме с никакъв обективен критерий за различаване на една искрено поддържана вяра от една неискрено поддържана такава (т.е. такава, чието поддържане е въпрос на личен или класов интерес или просто такава, чието поддържане е купено).
Тук нещата отново опират до сърцето като инстанция у Русо.

20 юли 2017

За живота, горчиво-иронично


Животът е самоиронично нещо. И то не поради това, което ни се случва или правим от него, а поради това, че той е също толкова и онова, което очакваме, или, обръщайки се назад, разбираме от него.

Така например, сантиметално-вцепенено ми е да се сетя, как преди 15-тина години, една жена, в която очаквах и от която глуповато и твърдоглаво изисквах образа на разкаялата се Мария-Магдалена, ми се представи като завършена еснафка.  Или както тогава обичах да се изразявам - като "лелка". И трябва да си призная - "лелка" с чувство за гордост, което съвсем не привиждах в тази ѝ роля.

Аз дотолкова не можех и не исках да приема случващото се, че въпреки че рационално осъзнавах, че вторият образ е далеч по-консистентен с опита който имах за нея, по детински истерично се опитвах да я върна обратно в литературно-библейската проекция, която, бях убеден, единствено е пригодна за нея.

Така че - нека внимаваме какво четем и най-вече как го четем, от книгите и от живота.

19 юли 2017

За свободата и сферата на политическото


Ако политическата свобода не бива схващана като идеал, при това такъв идеал, чието преследване си дължим един на друг, то тогава опитът за простичкия факт, че упражняването на свободата на един неминуемо ограничава свободата на другиго, може да сведе идеята за самата свобода до празна ценност, непримирима с реалността на социалната кохезия.

Именно що се отнася до свободата, политическото, във възвишения му смисъл, има примат над социалното.

И при това свободата тук не трябва да се схваща чисто негативно,  защото това от своя страна би свело сферата на политическото до механика на не-принудата, или което е неминуемо далеч по-пошлото следствие - механика на минимум-принудата. Това е грозната страна на либертарианството.

Свободата в позитивен план остава да бъде мислена по линия на спонтанността и инициацията. Проблемът е обаче, че жизненият опит за творчеството, било то естетическо или образователно, съвсем не би могъл да бъде политически опит. Стремежът към изключителност, в качеството му на изконна политическа мотивация по Хана Аренд, не може да изтърпи брака със социалното.

11 юли 2017

Безосновност и филистерство


Животът е безосновен, доколкото ние винаги вече се заварваме в него и винаги вече се чувстваме принудени (доколкото сме разумни) да вземем отношение към него.

При неизбежното взимане на отношение към живота, рутината и установеният навик могат да бъдат наречени филистерство.

Най-нечистоплътно и морално укоримо е филистерството на интелектуалеца (или на онзи, който претендира да е такъв).

20 юни 2017

Фундаментално и мета


От трансцендентална гледна точка мета-изследванията са и най-фундаментални, защото касаят условията на възможност на изследваното (в неговото битие или предметност на опит).

10 май 2017

Втора участ най-добра


Най-добре - да не се родиш,
Втора участ [най-добра] - щом си роден -
там отде си дошъл час по-скоро да се върнеш.

Софокъл, Стазим на хора от
Едип в Колон


Първото най-добро определено не зависи от нас.
Второто най-добро - особено с оглед на бремето на старостта (една от централните теми на Едип в Колон), предполага спешни действия от наша страна.

Но всъщност думите на хора не се предназначени да предизвикат действия, а да предизвикат съзерцание.
А животът, съзерцаван отстрани, определено губи смисъл. Така че истината на въпросните думи всъщност предполага неангажиране. Неангажиране, включително и в самоубийство.

09 май 2017

"Неразбираемият аргумент" и бихевиоризмът


На бихевиористите често им се случва да казват, че даден аргумент насочен срещу техните теоретични възгледи е "неразбираем".

Какво обаче означава един аргумент да е "неразбирем", преведено на бихевиористки език? - Че бихевиористът изправен срещу един такъв аргумент реагира със съответно "поведение" - почесва се по главата, сумти, повдига вежди и подгъва долната си устна.

Любопитно е - има ли други критерии за неразбираемост, и те предпоставят ли се или биват постигани експирементално?

25 април 2017

Аз и себе си


Продумвайки "себе си" препращам към онова, което заварвам в себе си, продумвайки "аз" - към онова, което върша или възнамерявам да съм.

Демаркация между двете е невъзможна.

20 април 2017

Историята и теория на коспирацията


Явно към опита на този, който е вътре в историята, 
принадлежи това, че тя го изненадва.

Ханс-Георг Гадамер


Онзи, който гледа на случващото се през матрицата на една теория на конспирацията, определено стои извън историята.
Стоящите извън историята, политически погледнато, са способни на най-големите престъпления.

10 април 2017

Рационализиране, идеализиране, обективиране


Рационализиране = идеализиране = обективиране.

"Обективност" е възможна само тогава, когато аналитично са изчерпани всички възможни опции за развитие на една ситуация и те са представени идеално дискретни една от друга, т.е. направени са експлицитни. Както например са идеално дискретни един от друг възможните ходове, т.е. начини за отиграване на една ситуация при партия шах.

Оттук е ясно защо човешкото не подлежи на обективация. Човешкото е невъзможно без идеята за едно отворено бъдеще (новото, т.е. невъзможния ход) и саморазбирането с оглед на едно отворено бъдеще.

Обективиране = дехуманизиране. Ето защо практиките на инструмантализиране на човешкото минават през едно преднамерено оскотяване.
Оскотяването превръща човека не в звяр (който по Ницше би могъл да е и благороден), а в скот.

07 април 2017

"С думи"


Един детайл от Едип цар на Софокъл.
Едип заявява, че е изпратил Креон до Делфийския Оракул за да запита как би могъл да съхрани града "било с дела, било с думи " (Едип цар, 72).

Т.е. спасението би могло да дойде "с думи" (φωνῶν).
Хана Аренд не случайно настоява на словесната, речева определеност на действието (action) в античен политически контекст.

18 март 2017

Все още...


Днес, все още съм жив...

Но това не е нито необходимост, нито случайност - просто тривиалност...

15 март 2017

Смърт, необходимост и случайност


Възможно ли е да умра?
Не просто възможно, но и необходимо.

Възможно ли е утре да умра?
Възможно, но по-скоро би било случайно.

Как един времеви индикатор променя необходимостта в случайност?
Sub specie aeternitatis няма значение дали съм жив. 

А има ли връзка между последните две изречения?

08 март 2017

Ориентири


"Така предметите служат ако не за друго, то поне да установят границите на правдоподобието."

Сартр, Погнусата


Предметите биха били ориентири (белези) дори и в един свят, в който няма предмети. Този свят без съмнение не би бил правдоподобен, но напълно възможен.

Дали тази неправдоподобност е продукт на наглед, навик или е резултат от езикова употреба?
Възможно ли е да мислим ситуираност, която не е пространствена?
Докато те обичам, аз не съм нито вляво, нито вдясно, нито връз теб.

04 март 2017

Пол и диференциация


Възможността да кажа ти различава аза като обособена личност от Аза като самосъзнание. 

Азът като самосъзнание няма пол. - Половата, а и изобщо всяка между-човешка диференциация, идва в света, едва когато се науча да казвам Ти

И все пак полът се заварва, аз не го избирам. Колко други неща заварваме в живота! Най-вече себе си.

27 февруари 2017

Отвъд интимното и социалното


Феноменологията прониква през един зев между интимното и социалното, до основата на целия наш съзнателен и емоционален живот.
Тази основа обаче съвсем не е на онтично (предметно) ниво; и съответно тя не е условието за възможност на битието, а на неговия смисъл.