07 декември 2018

За "поезията" накратко


Гласовете им бяха големи, обущата им бяха големи, и учеха тригонометрия.

Джеймс Джойс, Портрет на художника като млад


Къде ли е пресечната точка между големите гласове, големите обуща и тригонометрията? - В часовете по поезия и по реторика.

О бедна ми ти, поезийо!

04 декември 2018

Еднаквост и различие


Парафраза от Хана Арент, Човешката ситуация:

Ако не бяхме еднакви нямаше да можем да се разбираме, ако не бяхме различни не би имало нужда да се разбираме.

26 ноември 2018

Чужд на собствения си опит


Една от най-големите опасности за съвременния човек е отчуждението от личния опит. Човек започва да губи доверие в онова, което сам изпитва и сам преживява.

Резултатът от това обаче съвсем не е отрезвяващ и еманципиращ - напротив, човек е склонен веднага да запълни пустото място, оставено от отсъствието на автентичен опит, с дадени наготово културни ерзаци.

На мястото на вътрешния човек идва масовият.

24 октомври 2018

Въпросът за битието


Въпросът за съществуването или въпросът за битието е фундаментален за философията. На пръв поглед обаче той би могъл ни се струва твърде абстрактен, до такава степен, че да изглежда празен откъм съдържание. Темата за битието като че ли може да се сведе до привидната тавтология на Парменид: Битието е, а небитието не е. И все пак подобна постановка съвсем не е тавтологична, ако вземем предвид, че автор като Хайдегер, бидейки посветил целия си интелектуален живот на въпроса за битието, собствено казва, че битието не е. Или най-малкото казва, че битието не е нещо съществуващо.

За да разберем различните смисли на битие, традиционен подход е да се спрем на различните смисли на глагола съм и или на предицирането на съществуване. Ето един примерен каталог от въпроси, при което на първите пет може да изглежда, че може да се даде определен отговор, но на останалите утвърдителен или отрицателен отговор без квалифициране би бил недостатъчен.

Съществуват ли субатомарни частици с нулева маса в покой?
Съществуват ли чифтокопитни коне?
Съществуват ли девет планети в Слънчевата система?
Съществува ли чудовището от Лох Нес?
Съществуват ли извънземни разумни същества?
Съществува ли отношението вдясно от?
Съществува ли футбол на три врати?
Съществува ли отражението ми в огледалото?
Съществуват ли неосъществените проекти?
Съществува ли числото 7?
Съществува ли корен квадратен от две?
Съществуват ли невидимите неща?
Съществува ли страхът от неведимото?
Съществува ли все още неизсвирената симфония?
Съществуват ли неродените деца?
Съществуват ли цветовете?
Съществува ли Дон Кихот?
Съществува ли Борхес?
Съществуват ли отминалите събития?
Съществува ли времето?
Съществува ли морална определеност на действията?
Съществува ли красивото?
Съществува ли нещо, което наричаме красиво?
Съществуват ли думите?
Съществуват ли техните значения?

Предвид тъй разностранните кандидати за съществуване, едва ли можем да минем без Хусерловото понятие "регионални онтологии". А и остава да тежи питането дали изобщо въпросите от типа Какво съществува?, могат да досегнат въпроса за битието.

11 октомври 2018

Homunculus


И ще повярвате ли, ето ти го там, седял сам-самичък в тъмнината на изповеднята си, от буден по-буден, и сякаш тихо се смеел в себе си.

Джеймс Джойс, Сестри


В нас винаги живее по един малък homunculus, който претендира, че не ни разбира...
А го е жал през смеха му.

02 октомври 2018

Идентичност


Ако бях този, който съм, не бих имал проблем със себе си.

Означава ли това, че никой не е този, който е?

29 септември 2018

За магаренцето Йори


Може ли опечалеността и меланхолията да представлява специфичен вкус към живота?

- Най-вече когато се наблюдава отвън, от трето лице.

28 септември 2018

Колебание и свобода


Колебанието е  най-емблематичната проява на свободата на избора.

В случай че нямаме избор, не се и колебаем.*
Съответно, ако не притежавахме избор, не би имало основание (повод) за колебание.
______________
* Възможна ли е ситуация на наличие на алтернативи и на отсъствие на избор?  Да - когато искането е все още на ниво желание (нагон). Когато следваме порив, просто не се колебаем.

15 септември 2018

"Тактика, другари, тактика!"


Това било хитрост от страна на другаря Наполеон, рече той. [...] Това се наричало тактика. На няколко пъти повтори: „Тактика, другари, тактика!“, подскачайки и размахвайки опашка с весел смях.

Оруел, Животинската ферма 


Етическото верую на комунистите: Врагът ни не притежава никакви морални стандарти, защо тогава ние да си позволяваме такива?!? До окончателната победа няма нито веднъж да ни се наложи да бъдем морални.

02 септември 2018

Философът като наблюдател


Прекарах девет години в странстване по света, опитвайки се да бъда по-скоро наблюдател отколкото актьор във всичките комедии (comédies), които се разиграват в него.

Декарт, Дискурс върху метода


Предимствата да си наблюдател?

Едно теоретично: безпристрастност.
И едно практично: съхраняване на достойнството.


* Следва да се има предвид, че френският термин comédie освен комедия, може да има и по-широкото значение на драма.

01 септември 2018

Морал и права


Моралната философия на Кант не представлява политическа философия, но е в състояние да предостави сигурната основа за една политическа философия. Теория на справедливостта на Джон Ролс е блестящ пример в това отношение.

Нещо повече, голяма част от класически настроените либерални мислители днес вече твърдят, че уважението към свободата на другия следва да се изведе тъкмо от моралния императив на Кант да зачитаме достойнството другия в качеството му на цел сама по себе си. Това означава, че те търсят да дадат също и ценностно обосноваване на либерализма, наред с консеквенционалиския аргумент на Мил, че свободните общества, състоящи се от свободни граждани, водят просто до далеч по-добри следствия в социално-икономически план в сравнение с авторитарните общества.

Една тенденция в съвременния либерализъм обаче, либертарианството, ограничава Кантовия морален императив до дълг единствено към самия себе си. Либертарианството клони към това да твърди, че аз следва да се отнасям единствено към самия себе си като към цел сама по себе си и да не допускам да бъда превърнат в инструмент на чужди интереси. По този начин то се опитва да предостави морални аргументи в полза за един самоосъзнат егоизъм, водейки до морален солипсизъм. Така то действа срещу моралния универсализъм на Кант, че всяко разумно същество притежава иманентно достойнството да бъде цел сама по себе си. Тази универсално-персонална идея изразена у Кант има, разбира се, християнски корени. Можем да я открием и в Дневник на писателя на Достоевски, където той размишлява, че не би имало никаква полза от спасението, ако дори и само една душа погине несправедливо.

Изискването за неотменимите права на всяко човешко същество не може да бъде оставено просто на "човешката природа", която от една страна се мисли биологически, а от друга страна се търси чрез нея да бъде гарантиран един нормативен (правен) универсализъм. Това, че въпросното изискване има морални корени, съвсем не може да бъде изличено посредством авторитарния тон на политическата коректност.

23 август 2018

Make me feel like I am what I am


You make me feel like I am what I am...
Караш ме да се чувствам като че съм това, което съм...


Тази вечер, на бутилка чешка бира слушах Humble Pie - първия албум - чух горната фраза и тя ми прозвуча като откровение.

Колко малко хора, ако оставим настрана самата музика, могат да ни карат да се чувстваме като че сме това, което сме!

Тук има два много важни детайла:
1. Условността и същевременно взаимността, изказани в думата като че (like): няма начин да знам какво съм, докато няма някой да ме накара да се почувствам така.
2. Което съм вместо който съм. Което съм придава самооткриване, субстанциалност. Кой съм е често въпрос на моя поза. 

P.S.
Humble Pie са превъзходни!

12 август 2018

Действия и дизайн


Човешкият свят е резултат от човешките действия, но не и от човешки дизайн.

Това е парадоксът, културата като наше дело, бидейки телеологична по характер, се еманципира от собствените ни ръце.

31 юли 2018

За отворените въпроси


Философските въпроси са въпроси, на които не може да се отговори емпирически или математически, посредством наблюдения или изчисления. Те са отворени въпроси, т.е. такива въпроси, които остават по принцип отворени за едно иформирано, рационално и честно несъгласие; дори и в случай когато всички релевантни наблюдения и изчисления са направени достъпни и [възможните] отговори са вече формулирани.

Л. Флориди


В тази много точна формулировка на Лучано Флориди е изразено на един достъпен и същевременно съвременен език, защо съгласно Кант философските въпроси не са нито емпирични, нито аналитични по своя характер. И собствено защо те са априорно синтетични.

Какво е важното в тройното определение на несъгласието (disagreement)?
1. Защо точно информирано несъгласие? - Защото с колкото и информационен ресурс да разполагаш по отношение на един философски въпрос, този ресурс никога не ще е достатъчен за да те детерминира към определен отговор.
2. Защо точно рационално несъгласие? - Защото дори всички спорещи страни да използват ангажирано способността си за разум и да се вслушват в аргументите на другите, това не би ги довело необходимо до съгласие относно това, кой е верният отговор.
3. Защо точно честно несъгласие? - Защото дори и страните да са свободни от всякакъв конюнктурен или егоистичен интерес, който би могъл да им повлияе в посока на един от възможните отговори, потенцията за несъгласие остава насъщна.

Отвореният характер на философските въпроси обаче съвсем не ги дискредитира. Философските въпроси не са единствените отворени въпроси на този свят.
Напротив, най-важните въпроси, които занимават човека, са винаги отворени.
Например: Дали да се оженя? Дали да имам деца? Дали да започна работа в голяма корпоративна фирма? Дали да не се оттегля и да заживея сред природата? Дали мога да прекарам живота си без истинско приятелство? Дали шумът на голямата компания е нещо по-ценно от моментите на уединение? Старостта проклятие ли е или шанс?

25 юли 2018

Следживот (Afterlife)


Може би идеята за живот отвъд смъртта е илюзия, но тя почива върху действителен феномен. Това е усетът или по-точно казано опитът, в който ние схващаме себе си като наблюдатели на собственото си тяло и на това, което се случва около нас.

Четири примера:
1. Когато се събуждаме и не бързаме да станем. Тогава тялото е като че ли оставено на самото себе си, а съзнанието ни вече изследва белезите от нощния сън и странността в това, че сме живи.
2. Когато караме ски и оставяме тялото ни да извършва самостойно онова, в което то се чувства умело и уверено. Тогава умът ни се оттегля в позицията на неангажиран, но донякъде доверчив наблюдател на случващото се.
3. Когато слушаме музика и осъзнаем, че красотата на музиката се намира на известно разстояние, отвъд това, което сетивно сме възприели.
4. Когато пием бира и възприемаме играта на вятъра със светлината и сенките от листата на дърветата. Тогава усещаме себе си изтеглени в едно пространство, свободно от обичайната времева редица, в която иначе сме потопени.

Предметът на тези опити може и да е илюзия, но не и самите тези опити. Тази отстраненост от живота тук и сега може и да е просто страничен ефект от това, че сме живи и притежаваме съзнание. Но дори и в такъв случай - тя ще е най-необичайният и очарователен страничен ефект от живота, който (ефект) поради самата си непосредствено-осезаема текстура заслужава доверие и интелектуална снизходителност. [Тук всъщност езикът ми изневери. Ефектите не притежават текстура. Може би поради това подвъпросният опит изобщо не е ефект?!?]

21 юли 2018

За остаряването


....отслабването на физическите сили, и най-вече на силата 
[или способността] за желание.

Кутси, Дневник на една лоша година


И наистина какъв е най-емблематичният и същевременно най-автентичен белег на остаряването?
Че вече се задоволяваш да съзерцаваш онова, което преди си желаел.

[Отказал си се от комичните опити да реактивираш или пък да симулираш желание.]


18 юли 2018

За разумността и глупостта


Както казва Декарт, здравият разум (le bon sens) изглежда да е най-равномерно разпространеното нещо на този свят. Защото дори и онези, на които вечно не им достига по нещо, винаги претендират, че разполагат с предостатъчно количество от него (от разума).

Времената изглежда никак не са се променили в това отношение - едва ли има по-рязък контраст между претенцията за разумност и фактическото разпространение на глупостта по света, от този в днешния ден. Дотам, че този контраст си е намерил превъзходно превъплъщение в лицето на един "бизнесмен", разположил се самодоволно на едно от най-влиятелните места в световната политика.
Превъплъщение, което наред с всичко е и дотолкова гротесково, че дори онези, които го промотират и славословят, са принудени да поглеждат със снизхождение на собствената си претенция за здрав разум.

***
Впрочем въпросната персонификация на "здравия разум" или по-скоро на неговата липса, носи и твърде емблематично име: trump означава коз, а като глагол цакам. Получава се изключително поучителна метафора, както и в политически, така и в житейски смисъл: всичко се върти около това да надцакаш или просто да прецакаш другия.


11 юли 2018

Два типа очаквания от философията


Има два вида крайности в подхода (и съответно два типа очаквания) при четене на философски текст: ригидния и параноичния.

Ригидният подход изхожда от увереността, че в текста следва да се търсят само аргументи, т.е. текстът не е в състояние да ми каже нищо лично, или както би се изразил един позитивист:  нищо частно.

Параноичният тип четене е на другата крайност: текстът ми говори само лично, той като че ли е написан да обговаря специално моя екзистенциален случай.

И в двете крайности име нещо нечистоплътно високомерно, макар че то (високомерието) има съвършено различен облик и мотивация. В единия случай високомерието гласи: "Колко лесно съм в състояние да се съблека от моята частна личност и да говоря само за обекти!" А в другия случай: "Та има ли в света нещо по-релевантно от моята собствена личност и възможна ли е друга тема на разговор!".


P.S. Макар че аз поради меланхоличния ми темперамент съм по-близо като предразположеност до параноичния тип, мога уверено да заявя, че разгледан отблизо той е далеч по-отблъскващ.

10 юли 2018

Относно крайния сциентизъм


Един краен позитивист и сциентист  би твърдял, че философските въпроси са или 1. редуцируеми до научни (и в този смисъл, в качеството си на "философски", са излишни) или 2. по съществото си безсмислени (и съответно празни откъм съдържание).

Често обаче подобни крайни сциентисти се оказват далеч по-тесногръди от собствените си (философски) идоли, тъй като позиция на младия Винтгенщайн (в това число и дори на Шлик) е, че ако философията няма оправданост като теория, то тя има пълната си оправданост като дейност по логическо изясняване на нашите твърдения (пропозиции). "Философията е не учение, а дейност. [...] Резултатът от философията не са философски пропозиции, а изясняването на пропозициите" (Трактата 4.112)
Т.е. тук отново имаме идеята (макар и в специфично редуциран вид), че мета-нивото на изследването не може да бъде изчерпано на предметно ниво.

09 юли 2018

Избор и самопредателство


Човек, извършвайки избори, затваря толкова много други възможни светове за себе си.

А тази мисъл би могла да бъде далеч по-лека за понясяне, ако бях сигурен, че изборите поне са мои. Но какво означава "мои" в такъв един случай? Изборът не е мой по същия начин по-който би могла да бъде моя една вещ, или пък по който би могла да бъде моя ръката ми.

- Веднъж се заварвам един, друг път - друг. Кое мое аз е най-автентичното себе си? Кое мое аз не ме е предало в избора си?