27 април 2021

За ценността на интимността

 

Къде точно се крие ценността на интимността? Някои 'тролове', опитвайки се пропагандно да ни вкарат в идеята за конспирация по отношение на нашия традиционен европейски свят, крещят относно перверзията да бъдем наблюдавани и следени от страна на властите. Твърдейки, че Оруеловият свят е вече факт в Западните демокрации, тях обаче не ги е грижа да обяснят, защо това действително е нещо лошо.

Защо наистина е лошо да бъдем наблюдавани, когато ние не го осъзнаваме или пък дори когато го осъзнаваме? (И кой е по-лошият от двата варианта?) Какво зло може да ни причини чуждият поглед през камера или устройство за следене, още повече когато този поглед е институционален или чиновнически? Защо един "паноптикум" е принципиално нежелан? (Впрочем един почитател на Путин или на Китайския "комунизъм" не би трябвало да има проблем с това - едно подобно универсално наблюдение само ще усили нормализиращата сила на анонимната власт, което е едно напълно желано следствие според него.)

И все пак, ако ние не сме почитатели на Путин и на Китайския нео-тоталитаризъм би трябвало да се запитаме какво лошо има в един универсален "паноптикум"?

1. Дали той е нещо зло поради това, че чуждият поглед ще ни познае по-добре отколкото ние сами се познаваме и това ще ни направи лесно манупулируеми? - Като цяло това е съмнителна теза.

2. Или пък той е нещо зло поради това, че е чуждият поглед е потенциално злепоставящ ни и ще ни направи възможен обект на наказание? - А какво, ако все пак не правим нищо злепоставящо ни?

3. Дали защото е морално отблъскваща самата идея за институционално воайорство или пък е отблъсваща най-вече мисълта, че чиновникът (или агентът) може да изпитва удоволствие наблюдавайки ни?

 Ако все пак проблемът е морален, както предполага последната линия на мисли, кое точно прави така, че интимността е неприкосновена? Интимността е модерна ценност или другояче казано западна ценност и съответно множество културни антрополози подчертават, тя не присъства в традиционните или в архаичните общества.

Отговорът на въпроса защо интимността е неприкосновена предполага умението да различаваме между частно и интимно.

Интимното свършва там, където частното не е започнало. Частното е сферата на социално проектираните лични интереси. Пространството на интимността сама по себе си не представлява интерес, тя съставлява  ценност, която сама конституира самодостатъчен свят.



19 април 2021

Има...


Странна е безличната форма на глагола "имам" като обозначаваща съществуване. Например:  

Има няколко бутилки в ъгъла. 

или:  

Има съмнение, че нещата са били предрешени.

 

Онова, което го има, не е подлог на изречението, а е в акузатив (винителен падеж). Съществуващото е набедено, че го има.

Възможно ли е "чисто съществуване", без подобно набеждаване?

29 март 2021

За разликата между факт и мнение

 

Хана Арент говори за непрозрачността (opacity) на фактическите истини - за това, че те в крайна сметка нямат финално основание да са така, а не иначе. В този смисъл е трудно да се каже, че ние живеем в някаква вече уникално пост-истинностна ситуация, в която границата между факт и мнение (или между факт и така удачната формулировка на Тръмповата администрация: "алтернативен факт") се е размила. Просто нещата са утежнени от това, че хората (поради иманентното им и перманентно безпокойство от бързо променящия се свят) вече подбират само такива източници на мнение, от които знаят, че ще чуят това, което вече искат да чуят. Хората не желаят да чуят факти, а само мнения, които ще затвърдят техните мнения.

Тук проблемът произтича както от пролиферацията на източниците на информация (всъщност това са източници на мнения, които често съдържателно са преднамерено унифицирани), а също и от умишленото дискредитиране на експертите (всички от които потенциално са "корумпирани"). В света на мненията няма нищо стабилно - земята се клати под краката ти, сякаш се намираш на кораб, и това замайване продължава, дори когато се случи да излезеш на суша.

Какво би могло да е спасението? - Повече critical thinking и по-малко wishful thinking, нещо което трябва да е задача на образованието. Ако днес по-голямата част от хората са грамотни в способността си да пишат и четат, те със сигурност не са грамотни в способността си да мислят. Грамотността според буквите не е достатъчна - и това е така, защото светът вече е неимоверно по-комплексен, най-вече поради това, че е неимоверно по-взаимосвързан.

 

23 март 2021

Невъзможността на припокриване между интенционалност и рефлексия

 

Но княжната никога не виждаше хубавия израз на очите си, оня израз, който те добиваха, когато тя не мислеше за себе си.

Толстой, Война и мир, т.I, с. 142

 

Това е страхотно наблюдение от страна на Толстой, тук има хванати толкова много концептуални моменти.

1. Когато гледаме, ние забравяме да виждаме себе си.

2. За да погледнем себе си отстрани сме принудени да изоставим искреността на погледа си.

3. Невъзможността на съвпадение на интенционалност и рефлексия може да бъде оценена само от поглед отстрани (в случая - от авторовия поглед).

4. Емпатията в крайна сметка е възможна, както теоретична, така и симпатетична.

... 

Трансценденталното у Хайдегер - заемка от Кант

 

Ранният Хайдегер: Битието на биващите не е нещо биващо.

Късният Хайдегер: Същността на техниката не е нещо техническо.

 

Хайдегер използва едни и същи интелектуални ходове през целия си живот. Този специално е директно зает от един от аспектите на трансценденталното, така както то е положено от Кант. В основата на тази идея за трансценденталното стои принцип, който може да бъде обобщен по следния начин:

Овъзможностяващото не бива да се схваща в термините на самото овъзможностено.


20 март 2021

За видовете перспектива от трето лице

 

Погледът от трето лице имплицира неутралност / партикуларност. Това е така, защото дори когато съм загрижен за някого от дистанция, аз влизам в отношение с него от второ лице, той става ти за мен.

Има обаче разлика в перспективите от трето лице:

1. когато наблюдавам отстрани от позицията на някой, собствено на мене си (партикуларност)

2. когато наблюдавам отстрани от позицията на някой друг (из-играна или в-играна партикуларност)

3. когато наблюдавам отстрани от позицията сякаш на никой (неутралност)

4. когато наблюдавам sub specie aeternitatis (трансцендентен коректив)

 

Партикуларността и неутралността са вредни за етическата перспектива (към-то ти). Позицията sub specie aeternitatis просто я неглижира.


15 март 2021

Неща, идеи, посредственост и темперамент

  

Бях момче, което обича самотата и което предпочита компанията на нещата пред тази на хората.

Джузепе ди Лампедуза


Нещата и идеите - те имат това преимущество по отношение на хорската компания - че не се натрапват. Нещата и идеите стават досадни едва когато са обсебени от масата, от посредствеността (das Man).

И все пак какво значение има темпераментът! - Човек не може да избяга от него дори на възраст. Най-много старчески да го изопачи.

 

08 март 2021

Освобождаване от патологичната любов

 

Любовта ми с течение на времето отслабна от само себе си дотолкова, че сега да изпитвам само приятното чувство, което тя предлага на онези, които не се впускат в дълбоките ѝ води.

Бокачо, Декамерон

 

Тук има интересна ирония от страна на Бокачо по отношение на "дълбоките води" на любовта. Те може да са дълбоки като интензивност, но твърде плитки като съдържание.

Патологична любов е определение на Кант. Тя се характеризира с висока степен на афективност, но е безогледна за достойнството на нейния обект.

 

30 декември 2020

Мамо, обичам те!


 

 

 

 

 

Почивай в мир!


19 декември 2020

Загриженост за живота

 

Животът има смисъл само от първо и второ лице, никога от трето. Дори когато формираме загриженост за живота на някой непознат - или група от непознати - ние влизаме в отношение към тях от второ лице (т.е. не оставаме странични наблюдатели).

Съответно, бидейки загрижени за нечий живот, ние влизаме в отношение Ти с носителя му, дори и той да отсъства.


15 декември 2020

За живота и смъртта от трето лице

 

Това, което е травматизиращо за разума в перспективата от трето лице, е, че за нея няма значение кой е жив и кой не. От трето лице могат да се установят само принципи: "Нека да са живи възможно повече хора", "Нека да са живи всички", или "Нека да са живи достойните"...

Тези принципи могат да изглеждат и добри, но от трето лице също и отрицанията им могат да изглеждат приемливи. Например някой би могъл да каже: "Че защо трябва да са живи всички!?! На планетата ни няма място за всички!" Ако освободим това изказване от егоизма и тесногръдието му, парадоксално, ще остане в крайна сметка като важащо само това, че няма значение дали някой (кой да е) е жив или мъртъв.


30 ноември 2020

Антиглобализъм и национализъм


Онези, които на нашите географски ширини и дължини се противопоставят на глобализма и на либерализма, изглежда, че нямат никакъв проблем с третирането на природата като контролируем планетарен ресурс. Те нямат никакъв проблем и с "невидимата ръка" стига тя да не е на пазара, а да е на тяхната клика или на благодетелите им. Съответно те са лишени от всякакви екологични скрупули. Локалното е ценно, не защото е автентично или пък природосъобразно, а защото е полюсът, от който могат да проектират власт.

Онова, за което копнеят родните "антиглобалисти", е просто един тоталитаризъм, която обаче да не е мек, гъвкав и лицемерен. Те искат тоталитаризъм, който да раздава справедливост не чрез комерсиални блага, а през дулото на автомата.

"Антиглобалисти" у нас са най-вече носталгици и бивши комунисти, които ритуално отърсвайки се от "интернационализма" като от левичарско зло, се смятат за оправдани да прегърнат национализма в най-уродливите му и гротескови форми.


19 ноември 2020

За нагледа


 Какво бележи немският термин за наглед - Anschauung - обичаен превод на латинското intuitio?

 

1. Пряк достъп до предмета; т.е. незаобиколен, собствено неопосредстван.

2. Цялостен достъп до предмета; недискурсивен, недискриминиращ и непроцедурен.

3. Фундиращ и изпълващ разбирането достъп.

4. Контекстуализиращ достъп до предмета (последният да не е откъснат от неговия хоризонт на значимост).

 

 P.S. Да, нагледът в пост-кантиански план е един идеал и той съвсем не може да замени всичко онова, което нямаме в когнитивно отношение. 

N.B. Хусерл обаче не абсолютизира ролята на нагледа. Ролята на нагледа се абсолютизира най-вече от хора, които идват след него, които обаче избягват употребата на самия термин.


16 ноември 2020

Търпението

 

Търпението носи в себе си две относително различни значения. Първо: търпението да търпиш въздействие, респективно болка, несгоди, труд(ности). И на второ място: търпението да търпиш времето, да носиш връз себе си бремето на траенето.

И двете, асоциирани с навика, приемат обичайно позитивно значение. Асоциирани с нагласата обаче, съвсем не. Човек не бива да е предразположен да търпи. 

Но във второто значение, дори в контекста на времето, търпеливостта като нагласа носи позитивен заряд. Да си търпелив означава да внимаваш за детайлите, да не избързваш. Една добродетел (Аристотел неслучайно свързва добродетелта с навика) - тъй чужда на нашата епоха.


20 октомври 2020

Множественост и различие

 

В понятието на Хана Арент за множественост (plurality) се съдържа идеята, че потенциалността на това човек да бъде себе си се корени в имплицитното присъствие на безчислените актуални и възможни други хора.

Да, присъствието на другите често снема възможността да се оразлича, свеждайки стратегиите на бъденето различен до имитации на някакви други на другите, но самата възможност да бъда себе си (при все нейната идеална нормативност) е възможна само в хоризонта на другостта.


15 октомври 2020

Вавилонската кула като екзистенциална метафора

 

Може ли историята за Вавилонската кула да се чете като ключ към жанра на личните биографии?

Ето една посока:

Поради суетност, гордост и свръхамбицията да управлява живота си, човек губи естествения дискурс, който прави нещата смислени. И вместо да разговаря искрено със себе си - той си подава команди на различни неразбираеми езици. Жестикулацията в общението със себе си излиза на преден план.


13 октомври 2020

За разликата между самосъзнание и себесъзнание

 

Само-съзнанието дава самостта като универсална, себе-съзнанието дава себесността като уникална.

Първото е условие за възможността на второто. 

Но заедно с това първото не поражда второто, формата на самосъзнанието не може да даде богатството на себесъзнанието in concreto.


12 октомври 2020

Подпис и трансцендентална аперцепция

 

Емпиричното изтляване (или дори отместване) на пишещия или на говорещия не означава респективното изтляване (или само отместване) на трансцеденталния субект. 

Дори в невъзможността си да открием кой е написал нещо (запазено като писмена), необходимостта на въпросите: Кой го е написал? и С какъв жест го е написал? остава.

Емпиричната аперцепция (и в този смисъл също търсенето на кой?) винаги предполага за собствената си възможност трансценденталната.

Наличието или отсъствието на подпис е ирелевантно по отношение на трансценденталния въпрос. Подписът е най-вече симптом за крехкостта (също и легитимиращата крехкост) на емпиричния субект.

Трацсценденталната аперцепция не може да даде отговор на въпроса Кой е написал нещо?, защото тя не е инстанция на някое от индивидуалните самосъзнания, но тя е условие за поставянето му (на въпроса).

 

05 октомври 2020

За една небалансирана дизюнкция

 

Свобода, Равенство, Братство или Смърт; 

а последното е най-лесно за постигане, о, Гилотина!

Дикенс, Повест за два града

 

 Наистина, последното е тъй лесно за постигане, че дизюнкцията се обезсмисля.

Леснината на смъртта е проклятие за политиката.

 

19 септември 2020

Юношеско

 

He was alone. He was unheeded, happy, and near to the wild heart of life.

Той бе сам. Без надзор, щастлив, досами дивото сърце на живота

Джеймс Джойс, Портрет на художника като млад

 

Така може да се чувства само един юноша. Контрастите на юношеството са наивни, но пък са искрени, безогледни.

Когато остареем интелектуално, онова, което ни дразни в юношеството, е въпросната наивност; а онова, което ни блазни, е въпросната искреност.