24 ноември 2021

Русо и Кант за самолюбието (паралел)

 

Русо различава между два вида самолюбие: amour de soi и amour propre. Първото се състои в естествената ни грижа за себе си и за основните ни потребности, докато второто е изцяло социална страст - желанието ни да се любуваме на себе си през очите на другите и съответно да се самоутвърждаваме и налагаме над тях.

Кант следва в това отношение Русо, при което в Критика на практическия разум той разграничава между 1) Eigenliebe (естествено себелюбие), съответстващо на amour se soi и 2) Wohlgefallen an sich (самомнение, самолюбие, арогантност), съответстващо на amour propre. Кант добавя, че съзнанието за моралния закон следва само да ограничи себелюбието, но трябва напълно да унищожи арогантността. 

Русо и Кант са прави в това, че amour propre / arrogantia е самоизяждаща страст - тя никога не може да намери удовлетворение, защото човек никога не може да е сигурен, че желаният свой образ, който той търси да види в очите на другите, е действително там. 

Според Кант в Антропологията, самолюбието стои в основата на трите студени (фригидни) страсти: властолюбие, тщеславие, алчност. Кант ги нарича фригидни, защото те не търсят моментно удовлетворение - а те са планомерни, търпеливи, подмолни. Русо от своя страна свързва самоизяждащите аспекти на amour propre най-вече със завистта и ресантимента. 

 

27 октомври 2021

Ценности и рационалност (от Кант към Вебер)

 

Най-крайният грях [за Кант] е да потъпкваш и унижаваш друго човешко същество, да третираш другото човешко същество така, сякаш то не е автор на ценности.

И. Бърлин


И. Бърлин е често твърде разнопосочен в акцентите си, но във втората част на формулировката си той е изразил нещо много важно - това, че човекът (или разумното същество изобщо) следва да се разбира като субект на ценности. В случая ценност е много важно понятие, защото то свързва рационалността (стига тя да не е инструментална) с доброто, което е въпрос на морала и предмет на моралната философия.

В този ход на мисли трябва да се подчертае, че Макс Вебер е силно повлиян от Кант, когато дефинира ценностно-рационалното действие като онова действие, което намира смисъл в самото свое извършване, а не в търсения резултат. Чрез това Вебер вече в социален план удостоверява наличието на една рационалност, която не е инструментална, а е ценностно-обусловена.


13 октомври 2021

Вреда и етатизъм

 

Не е възможно е [политическото тяло] да иска да навреди на всички свои членове и ние ще видим по-нататък, че то не може да вреди никому в частност.

Русо, За обществения договор

 

Това е нормативно (а не релевантно към факти) изказване на Русо - горното не е възможно, само в случай че политическото тяло е конституирано според природата си.

Перверзията на последствията е, че някои професионални революционери взимат тази идея на Русо и я обръщат, имайки предвид, че държавата е невъзможно да навреди на гражданите, защото тя винаги знае какво е правилното за тях - и всъщност дори вредейки им, тя всъщност ги поправя и спасява от тях самите.


07 септември 2021

Mentre dormi, amor fomenti

 

Дано са повече лишените от сънища упокои на ума и междувременно - насърченията на любовта.

Из операта Олимпиада на Перголези (1735):

Mentre dormi, amor formenti

 

31 август 2021

Болестта те прави и частен и частичен

 

Болестта партикуларизира. Тя те прави и частен и частичен, защото те фиксира върху собственото ти тяло и неговите функции. Болестта партикуларизира и защото рязко ограничава възможните контакти със света и другите хора. 

Болестта партикуларизира и защото несподелимостта на болката те капсулира във фалшив балон, създаден изключително от интензивни усещания и фантазми индуцирани от тях.

Същото може да се каже дори и в по-голяма степен и за болестта в преносен смисъл, болката за умиране, отчаянието (hic - препратка към Киркегор).


26 август 2021

Фанатизъм и тесногръдие

 

Английската дума bigotry може да се преведе както като тесногръдие, така и като фанатизъм, но няма точно съответствие на български. Идва от френската дума bigot, чието значение Larousse дефинира като: човек, който притежава отдаденост към нещо, която е едновременно тясна (ограничена) и прекомерна.

Това е много точно определение - колкото е по-тесен хоризонтът ти и по-втвърдена вярата в непогрешимостта на собствените ти възгледи, толкова е по-екцесивно упорството да се придържаш към тях.

Фанатизмът намира своя най-верен съюзник в тесногръдието.


14 август 2021

Структурата на разбирането

 

В стойката ѝ имаше и грация, и тайнственост, сякаш тя бе символ на нещо.

Джеймс Джойс, Мъртвите

 

Ние не сме в състояние да разчитаме нещата в света другояче освен като символи. Това съответства на Хайдегеровата структура на разбирането "a като b". При това на второто място (на мястото на, бихме могли да кажем, "символа") стои неизчерпаемият контекст, съобразно който дадено нещо става смислено за нас. Неизчерпаемостта на последния задава и неговата "тайнственост" съгласно думите на Джойс.

Думите "сякаш тя бе символ на нещо" обаче горе означават и нещо повече: ние не само сме склонни да я виждаме като символ, но и не искаме да се откажем от това. Ние искаме да запазим нашето като [...] виждане, държим на него.

12 август 2021

За живота и смъртта реципрочно

 

Животът е склонен да се самоопровергава, ето защо смъртта е естествена част от него.

 

Това твърдение не подлежи на верификация (нито на фалсификация), ето защо ако го обърнем няма да загубим много от убедителността му:


Смъртта е склонна да се самоопровергава, ето защо животът е естествена част от нея.

 

11 август 2021

Върху значението на термина 'полза' в утилитаристки контекст

 

Българската дума за полза идва да каже, че нещо е полезно за друго нещо, т.е. че то има инструментална стойност с оглед на постигането на това друго. Английският термин utility има и едно далеч по-непосредствено значение - в икономически план той обозначава способността на дадена стока или продукт да удовлетворява потребностите или нуждите на потребителя. Утилитаристите използват термина с оглед на това второто, консумативно значение, при това без да се включва инструментален акцент. - Utlity притежават онези неща, действия или бездействия*, които непосредствено биха могли да доведат до изпитването на някакво удоволствие (pleasure) или до освобождаването от някаква болка (pain). 

В този смисъл дори и маструбацията има своята утилитарна стойност (utility), без заедно с това утилитаристите да искат да кажат, че тя е полезна (useful) за нещо, например за здравето или за чувството за собствено достойнство.

 ______________

* Всъщност не съм убеден, че утилитаристите ще искат да разширят потенциалните носители на полза (utility) и извън класа на обектите (стоките, благата) в света. Бентам казва: "Ползата е онова качество в даден обект, съобразно което той има тенденцията да продуцира изгода, предимство, удоволствие, добро, щастие или да предотвратява неуспех, болка, зло, нещастие." (Цитатът е от Въведение в принципите на морала и законодателството.)

 

07 август 2021

Пан-демония

 

Навремето, по повод на един пасаж от Казандзакис, ми бе хрумнал един нов термин - пандемония

Макар че поводът и контекстът у Казандзакис да бе напълно позитивен, можем да схващаме подобен израз и в изцяло негативен смисъл. В този план пандемония ще е събранието на всички демони с тяхното специфично разноезичие и оргиастична еуфория. Това е метафора, която може много добре да опише съвременната ситуация в социалните медии, особено в контекста на вирусната пандемия. 

Съвременният свят в неговия социално-виртуален вариант може да се схване като една пандемония от страхове, конспиративни теории, злоба, слюнки, неудовлетвореност. - Властва едно убеждение: Виновните са всички други, невинни жертви можем да сме само ние.


06 август 2021

Прецеденти, аналогии и кулутура

 

Защо за хора, които не са юристи и нямат съответната школовка, е трудно да четат и осмислят клаузи на договор? Защото зад абстрактния характер на формулировките те не могат да провидят многообразието на възможните казуси, които ще попаднат под тях. Т.е. иззад сухотата на фразата съвсем не изникват възможните житейски ситуации, които биха били релевантни за правилото.

Т.е. това, което им липсва съвсем не е общото правило, а многообразието на материала, който би могъл да се подведе под него. Този недоимък се основава и на липсата на съответен житейски опит. Невъзможно е всеки от нас да е попадал в цялото множество от ситуации, които е пригоден да адресира един формален договор.

Тук съответно не става дума за недостиг на способност за съждение или на интелект, а за неспособност от страна на индивидуален човек, разчитащ само на ограничен опит, да бъде предвидено богатството на живота. Ето защо познаването на прецедентите е толкова важно - защото човек не би могъл да се справи с новото без да познава аналогични случаи от старото.

Способността за преценка, за да може да функционира пълноценно, трябва да се основава върху владеенето на огромен материал от аналогични казуси.

Културата в този смисъл би могла да бъде схваната като колективна памет за партикуларни случаи, които се намират в аналогична връзка спрямо многообразието на настоящето.


03 август 2021

За "моралния късмет" и Мефистофел

 

Ако някой направи някому добро неволно, заслужава ли той похвала?

От строго морална гледна точка - не, защото доброто дело ще е напълно случаен резултат от неговото действие. Т.е. от строго морална перспектива понятието "морален късмет" (moral luck)  е contradictio in adjecto (вътрешно противоречиво).

И въпреки това в обществото често са възхвалявани действия, чийто добър резултат не е бил търсен от самите деятели. И тук е разбираемо защо Мефистофел, който казва за себе си, че вечно зло желае, а все добро твори - ще е в социален план много позитивна фигура, обичан и възхваляван от всички. 

Можем да заключим, че понятието "морален късмет" е резонно само в социален план. При това тук става дума за твърде съмнителна резонност, която обикновено е и натоварена с много лицемерие. - Последното ще е вярно например в случай, че Мефистофел се окаже такъв, че да парадира с добрия резултат от своите действия. Или пък ако се окаже заобиколен от такива люде, които знаят природата му, но въпреки това продължават да го хвалят.

 

Пояснение: Понятието "морален късмет" често се използва в негативен контекст. Да вземем известния мисловен експеримент относно двамата пияни, които се качват в колите си за да се приберат в къщи. Първият удря пешеходец, а вторият се прибира без инцидент. Макар че двамата носят еднаква отговорност, че шофират пияни, вторият има "морален късмет", че не му се е изпречил някой на пътя.


01 август 2021

Философия vs. светоглед

 

Когато бях студент, мислех, че философията опира до притежаването на светоглед, който, разбира се, е обоснован рационално.

Впоследствие разбрах, че това е илюзорна надежда. Невъзможно е да формираш непротиворечив светоглед, мислейки рационално и критически. Можеш, само ако вече си се отказал от мисленето. Но това вече ще е не философия, а фанатизъм.

Пъзелът не може да бъде нареден рационално без остатък. Винаги ще останат както излишни, така и липсващи елементи. 

Няма финална картина, която да е била подготвена предварително чрез промисъл.


Количество, качество, ценност

 

Ако някой иска чрез изчисление или статистика да достигне до качествено определена информация, той трябва a priori да е заложил качествени критерии.

Преходът от качествено определена информация към нормативни (ценностни) твърдения също би трябвало да е подготвен a priori.

Има една градация от количество, през качество към ценност, която винаги би трябвало да е подготвена откъм следващото (т.е. откъм по-висшето) ниво.

 

31 юли 2021

За правите и кривите линии


"Правата линия е най-късото разстояние между две точки."

В живота обаче подобни геометрически аксиоми не важат. Не само защото в живота всичко е приближение (апроксимация). Не само защото в живота има нещо, което бихме могли да наречем неповторимо своеобразие на релефа. А и поради специфичната дължина на човешките стъпки. Както казваше Ницше, ако бяхме способни на гигантски крачки, щяхме да стъпваме само от връх на връх. 

Щяхме да загърбим низините в живота...


30 юли 2021

За диалектиката накратко

 

В термина диалектика (диа-лектика), има една множественост на аспектите. Тяхното единство обаче е много трудно за реконструиране.

Всички тези моменти присъстват:

1. диалога

2. антиномичността

3. синтетичността

4. граничността на логическото

5. снемането, което е и възхождане

6. мейевтиката

 

С оглед на последния момент диалектиката може да е не просто метод, а и лично преживяване на смисъл

29 юли 2021

Отново за самоиронията

 

Това, което винаги не ни достига, е самоирония. Съвременният човек страда от един еснафски хюбрис, колкото и парадоксално да звучи подобно словосъчетание.


Из Дневници на Маурицио де Агостини

28 юли 2021

Стойност, инфлация, ценност

 

Една от функцията на парите е да съхраняват стойност с времето. Естествено тази функция ще е накърнена, ако е налице твърде висока инфлация.

Ценностите за разлика от това не подлежат на инфлация, просто защото те изобщо не са пригодни за съхранение. 

Ценността трябва постоянно да бъде реализирана с действия, в противен случай тя просто ще отсъства от нашия свят. Ценността не може да бъде вложена в банка или затворена в сейф, нейните носители са хорските действия.

P.S. Ако някой пожелае да се изрази метафорично и каже, че през дадено време или определена епоха някои ценности (например солидарността или свободата) са подложени на инфлация, с това той иска да каже, че те все по-малко намират израз в действията на хората. Това не означава, че самите ценности са обезценени - тяхната "стойност" не се е променила ни на йота, а че социалната среда и конюнктурата е такава, че не стимулира изявата им в действията на хората.

 

 Допълнително: един мой предишен текст свързан с темата.


27 юли 2021

За разликата между сила, власт и авторетет

 

Силата, дефинирана прагматически, е степента от усилие, нужно за да постигнеш нещо. Ако полагането на въпросната степен на усилие е отвъд възможностите ти, тогава нещото е преко силите ти. Всяка сила може да бъде интензифицирана от подходящ инструмент, например лост, сопа или парен чук.

Но така силата е дефинирана иперсонално. Какво става, ако силата е насочена срещу друг човек? Това собствено означава - срещу друго разумно същество? В такъв случай силата отрича способността на разума да свърши нещо, например посредством разговор и дискусия. Погледнато от позицията на силата, разумът представлява специфична инстанция на безсилие.

Бихме могли наистина да кажем: Ролята на разума е в подбора и изработването на подходящи инструменти за интензифициране на силата. Но това приписва служебна функция на разума, присъща по-скоро на разсъдъка. Разумът е най-вече коректив по отношение на ценностната адекватност на целите, които си поставяме. В този смисъл разумът предпочита да проектира власт пред това да развърза, да освобождава сила.

Властта може да се упражнява и без прилагането на сила. Но властта предполага както възможността, така и оправдаността (т.е. легитимността) на прилагането ѝ. За последното властта се нуждае и от авторитет. Но авторитетът е всъщност онова, което прави прилагането на сила от страна на властта редундантно, т.е. излишно и прекомерно.

Прилагането на сила може да срине авторитета, но да усили страха (в това число и у субекта на силата). А страхът е най-опасният враг на разума.