19 октомври 2017

Смътността като условие на човешкото


Има една системно несъзирана интелектуална сила в античния (елинския) начин да се говори за човека, според който живите биват назовавани смъртни.

Живите все още не са мъртви, но са смъртни. Да се види в смъртността фундаменталното условие на човешкия живот се изисква една съвсем не тривиална диалектическа проницателност, тъй чужда на модерния човек.

Човекът в смъртността си действително е онтологически самотен. Боговете са индивидуално безсмъртни, а животните са бъзсмъртни в рода. Човекът е отчужден и от Олимп, и от Природата.

По повод епистемната роля на въображението


Защо не бива да се подценява епистемната роля на въображението? - Защото единствено то работи с модалността на възможното като че да е действително.

Дали изобщо е възможен един чисто рационален подход в модалностите? - При положение нашата дълбоко вкопана метафизическа склонност да привилегироваме наличното?

17 октомври 2017

За живите - по-добре нищо


Има нещо изконно накърняващо достойнството (и на двама ви) в това да обсъждаш лекословно жив човек, защото той винаги ще е повече от това, което би могло да бъде казано за него.

Най-малкото поради спецификата на болката, която не може да бъде поета.

Участник или наблюдател?


В метафората за живота като сцена най-достойната роля естествено е отдадена на зрителя.

Защото цялата бляскава бутафория на театралната постановка е по презумпция предназначена за полумрачната солиптична туба на неговото (на зрителя) собствено съзнание и вътрешно възприятие.

11 октомври 2017

Темперамент и природа


Черепът, следван от темперамента, са двете най-твърди части на тялото.

Дж. М. Кутси, Позор


Вкочанеността, петрификацията на темперамента, който ние винаги вече заварваме в себе си, дарен ни сякаш на поднос от природата (подобно череп). 

Но тук има и ирония спрямо природата, темпераментът съвсем не е част от тялото, нежели и от душата, макар че тя е принудена постоянно да се бори с твърдостта му.

26 септември 2017

За философията, с малко помощ от Казандзакис


[Той] е завладян [...] от основните проблеми на живота и 
ги изживява като непосредствени, неотложни нужди.

Казандзакис, Алексис Зорбас


С тази фраза Казандзакис търси да удостовери светогледния и философски потенциал на Зорбас. Героят му не теоретизира, а непосредствено живее и диша големите проблеми. 
Но тук има скрита една метаморфоза. - Защото какво остава от проблема, живян непосредствено като нужда, потребност? - Един непосредствен нагон.

Философията не е нагон, тя е едно непрекъснато болезнено снемане и критика на въпросното снемане. Но критиката може да остане жива, само доколкото и самото снемане остава живо.

Философията паразитира върху негативността на нашия дух.
Душата, бидейки позитивна, не може да се издигне до философия. А Зорбас е твърде душевен, донякъде дори задушевен.

25 септември 2017

Tertium datur est


В логическия закон за изключеното трето (tertium non datur), онова трето или средно, което всъщност е изключено (the excluded middle) е самият живот.

Животът никога не се развива в полето между чисти, контрадикторни противоположности и в този смисъл животът не е дори the Middle-earth, доколкото той, самото средно или трето, е единствено даденото.

Чистите противоположности съвсем не са дадени, те са рационално пре-суб-понирани, т.е. пред- или под-разположени, подобно на латентните вектори на една координатна система.

22 септември 2017

Болка за умиране


Започвам да осъзнавам една истина, която като младеж знаех само външно, теоретично, през свидетелството на Киркегор. И на която поради това гледах високомерно, като на саморазбираща се.

Истината е следната:
Не смъртта е болка за умиране, отчаянието е.

Тази истина става истина, едва когато видиш в нея своя живот.

13 септември 2017

Неведение, импотентност и страх


Изглежда уместно, щото мъж, който не знае какво да прави с жената в леглото си, да не би трябвало да знае и какво да пише.

Дж. М. Кутси, В очакване на варварите

Това вероятно е валидно само за мъжете, които все пак са приели жена в леглото си, защото онези, които съвсем не се изкушават от подобно нещо, явно не страдат от недостиг на идеи и теми.

И все пак дали половата импотентност и интелектуалната импотентност действително са свързани в някакъв общ сплит?
- Вероятно в страха да се довериш и да се отдадеш на собственото си, вътрешно alter ego.

23 август 2017

Естественост и процедури


Естествеността, или както би се изразил Хегел - непосредственото, не подлежи на възвръщане.
Опитите за връщане към или дори за поддържане на естествеността са културни процедури, които граничат с перверзията.

Това е неизбежно така дори, или особено в случаите, когато естествеността е идеал.

10 август 2017

Опции и саморазбиране


"Възможностите за действия не са дискретни предмети, които подобно на ябълки да могат да бъдат преброени"

Исая Бърлин


Наред с недискретната им (континуална) природа и невъзможноста на самите опции да станат експлицитно броими, нещата се усложняват и от това, че и всяко специфично действие би могло да промени и саморазбирането ни по определен начин. А тази херменевтика от своя страна може да отвори като възможни за мен други опции и респективно да затвори други като невъзможни.


04 август 2017

Свобода, преценка, автономия


Способността за рационална преценка на собствените ни действия (или дори възможността да се провалим в опита си за такава и да се откажем от нея, например казвайки: "Тогава бях твърде афектиран", или пък "Тогава бях твърде пиян") е важен елемент от самоосъзнаването ни като свободни деятели.

Ето защо до голяма степен критиката на Спиноза и Шопенхауер към идеята за свободата на волята е нацелена в това да покаже принципиалната неоправданост или илюзорност на подобна преценка (или съждение, според традицията, която Кант утвърждава).

И все пак тъкмо в желанието да сме способни на рационално съждение за действията си прозира едно самоизискване към самите нас - самоизискването да сме автономни.
Автономията не е просто самоопределяне, а и изискване да сме в състояние да се самоопределим.

03 август 2017

Въображение и страх


"Nothing is worse than what we can imagine."
"Няма по-лошо от това, което можем да си представим."

Дж.М. Кутси, В очакване на варварите


Но осъзнаването му не облекчава страха.

30 юли 2017

Границите на мимезиса


Подражанието може да бъде видяно в основата на всичко - на познанието, на играта, дори на битието като налично (Платон).

Къде са обаче границите му?
- В това, че аз не мога да подражавам на самия себе си - тук външен образец е невъзможен, а всяко копие е застрашено да се превърне в парагон*.

________
* Парагон - от итал. paragone - пробен камък, оттук се е развило и значението модел за сравнение, образец.

26 юли 2017

Свобода на съвестта и искреност


Свободата на съвестта (liberty of conscience) изисква това, щото една искрено поддържана вяра [никога] да не може да бъде достатъчно основание за наказание.

формулировка на Р. Скрутън


Проблемът е, че не бихме могли да разполагаме с никакъв обективен критерий за различаване на една искрено поддържана вяра от една неискрено поддържана такава (т.е. такава, чието поддържане е въпрос на личен или класов интерес или просто такава, чието поддържане е купено).
Тук нещата отново опират до сърцето като инстанция у Русо.

20 юли 2017

За живота, горчиво-иронично


Животът е самоиронично нещо. И то не поради това, което ни се случва или правим от него, а поради това, че той е също толкова и онова, което очакваме, или, обръщайки се назад, разбираме от него.

Така например, сантиметално-вцепенено ми е да се сетя, как преди 15-тина години, една жена, в която очаквах и от която глуповато и твърдоглаво изисквах образа на разкаялата се Мария-Магдалена, ми се представи като завършена еснафка.  Или както тогава обичах да се изразявам - като "лелка". И трябва да си призная - "лелка" с чувство за гордост, което съвсем не привиждах в тази ѝ роля.

Аз дотолкова не можех и не исках да приема случващото се, че въпреки че рационално осъзнавах, че вторият образ е далеч по-консистентен с опита който имах за нея, по детински истерично се опитвах да я върна обратно в литературно-библейската проекция, която, бях убеден, единствено е пригодна за нея.

Така че - нека внимаваме какво четем и най-вече как го четем, от книгите и от живота.

19 юли 2017

За свободата и сферата на политическото


Ако политическата свобода не бива схващана като идеал, при това такъв идеал, чието преследване си дължим един на друг, то тогава опитът за простичкия факт, че упражняването на свободата на един неминуемо ограничава свободата на другиго, може да сведе идеята за самата свобода до празна ценност, непримирима с реалността на социалната кохезия.

Именно що се отнася до свободата, политическото, във възвишения му смисъл, има примат над социалното.

И при това свободата тук не трябва да се схваща чисто негативно,  защото това от своя страна би свело сферата на политическото до механика на не-принудата, или което е неминуемо далеч по-пошлото следствие - механика на минимум-принудата. Това е грозната страна на либертарианството.

Свободата в позитивен план остава да бъде мислена по линия на спонтанността и инициацията. Проблемът е обаче, че жизненият опит за творчеството, било то естетическо или образователно, съвсем не би могъл да бъде политически опит. Стремежът към изключителност, в качеството му на изконна политическа мотивация по Хана Аренд, не може да изтърпи брака със социалното.

11 юли 2017

Безосновност и филистерство


Животът е безосновен, доколкото ние винаги вече се заварваме в него и винаги вече се чувстваме принудени (доколкото сме разумни) да вземем отношение към него.

При неизбежното взимане на отношение към живота, рутината и установеният навик могат да бъдат наречени филистерство.

Най-нечистоплътно и морално укоримо е филистерството на интелектуалеца (или на онзи, който претендира да е такъв).

20 юни 2017

Фундаментално и мета


От трансцендентална гледна точка мета-изследванията са и най-фундаментални, защото касаят условията на възможност на изследваното (в неговото битие или предметност на опит).

10 май 2017

Втора участ най-добра


Най-добре - да не се родиш,
Втора участ [най-добра] - щом си роден -
там отде си дошъл час по-скоро да се върнеш.

Софокъл, Стазим на хора от
Едип в Колон


Първото най-добро определено не зависи от нас.
Второто най-добро - особено с оглед на бремето на старостта (една от централните теми на Едип в Колон), предполага спешни действия от наша страна.

Но всъщност думите на хора не се предназначени да предизвикат действия, а да предизвикат съзерцание.
А животът, съзерцаван отстрани, определено губи смисъл. Така че истината на въпросните думи всъщност предполага неангажиране. Неангажиране, включително и в самоубийство.