31 януари 2008

Рефлексивно


Този дневник все повече ме радва.
Радва ме ведрата му монологичност, а също художествената му и тематична разхвърляност. Харесва ми също така, че съм започнал да пиша още по-добре. Това съдя по косвени улики – все по-малко от предишните ми, писани набързо, текстове могат да издържат в стилистично отношение на настоящата ми строга преценка и завишени изисквания.
Това, разбрано диалектически, означава, че съм започнал да ставам все по-малко сериозен. Laudamus!

30 януари 2008

Ex libris


Ето цялата моя политика ... аз обичам музиката, живописта, добрата книга е събитие за мене; скоро ще навърша четиридесет и четири години. Колко ми остава да живея? Петнадесет, двадесет, най-много тридесет години. Туйто!


из Стендал, "Червено и черно"

Ще си позволя да оставя този пасаж без коментар и извън контекст, защото той, чрез своята плавност, трезвост, окръгленост и спокойствие, сам говори добре.

23 януари 2008

Soft Machine



Забелязал съм, че макар да са винаги обект на уважение от страна на ценителите, Soft Machine рядко се радват на всеотдайна почит. Това вероятно е така, защото на тях им липсва всякаква повърхностност и поради това едностранчива прекомерност, която привлича казионно настроения вкус на жанровите почитатели. На Soft Machine е чужда както фриволната и често бутафорна еклектика на прогресив-рока, както самоглавозамайното отдаване на импровизацията в джаза, така и маската на строгост и емоционална дистанцираност присъща на авангарда. Същевременно те, като музиканти, се отнасят непреднамерено и топло към истинното и в трите споменати жанра.
Тяхната музика е точката на съприкосновение на искреност и задълбоченост - две страни, така често изглеждащи несъвместими противоположности в съвременната музика.

Ето защо аз ги ценя и обичам наравно с другите две най-любими ми групи: Van der Graaf Generator и Magma.

21 януари 2008

Аналитика на свободата


Има три вида свобода:
1. Свобода на действието
2. Свобода на избора
3. Свобода на волята

Когато първата е невъзможна, втората е действителна, е третата е изискуема.

16 януари 2008

Красиво и възвишено


В естетическото преживяване винаги се среща напрежението между два момента – преживяване на блаженството и преживяване на страданието. Онези произведения, в които преобладава първият елемент клонят към това да се превърнат в изключително любими, а тези в които преобладава вторият – към това да се превърнат в изключително ценени. Има случаи обаче, в които се преживява единството на двата момента, които случаи едва ли могат да се опишат по друг начин освен като катартични.

Въпросните два момента отговарят на това, което Кант нарича съответно красиво (das Schöne) и възвишено (das Erhabene). Удоволствието от красивото е позитивно, докато удоволствието от възвишеното изключително негативно, то се сбъдва сякаш "насилствено" (Критика на способността за съждение, с. 154).

Ето как Кант по изключителен начин описва преживяването на възвишеното:
„Способността за въображение сама се лишава от свободата ... По този начин тя получава разширение и сила, по голяма от тази, която тя жертва, чието основание обаче е скрито за самата нея; вместо него тя чувства жертвата или лишаването и същевременно причината, на която е подчинена”.

15 януари 2008

Съвременната ситуация


Това, което болезнено липсва на съвременния човек е търпението или казано другояче - бавността. Консуматорското общество и неговият лустросан херолд рекламата ни подтикват да бързаме – да консумираме продукт след продукт, наново и наново – един затворен в себе си цикъл на безсмислието.

Ако перифразираме младия Маркс в неговия проникновен анализ на отчуждението, можем да кажем: колкото повече от нашите сили влагаме в така желаната от нас покупателна способност, толкова повече обедняваме откъм собствена същност.

 Естествено освобождението от репресивната цивилизация няма как да се случи – защото ако преди масовият човек е бил роб на труда (оцеляването), то сега той е роб на консумацията* (и така опосредствано отново на труда). В този последен случай човек вече няма нужда и от външен манипулатор – илюзията, че той работи за себе си, безостатъчно е заменила стремежа към свобода.

___________
* Провокирането на фалшиви нови потребности чрез предлагането на "нови" продукти се грижи за непрестанното самовъзпроизвеждане на потребителската психоза.

13 януари 2008

За различието (т.е. универсалността) на мисленето


Има един дълбоко симптоматичен факт. – Хората, тълпата (das Man) трупа ненавист далеч в по-голяма степен към онези, които мислят различно, нежели към онези, които живеят различно. Защото онези, които живеят различно лесно могат да бъдат подведени в безвредната рубрика „частен случай” или „още един особняк”. Мисленето обаче няма как да мине за частен случай. Това означава, че дори масата на човешкия род си дава сметка за универсална мощ на мисленето, така щото се чувства засегната (опровергана) от него в своето частно съществувание.

Така става ясно и защо тези хора посрещат симулацията на мислене по медиите с такъв възторг – защото им се струва, че виждат неутрализирано в своето явяване онова, което най-много ги безпокои.

Бележка: Аналогично е и в изкуството - симулацията на вкус се възприема с не по-малко телешки възторг с оглед на нейната превенция срещу същинския вкус. Това е така, защото в естетическата преценка също има елемент на универсалност.

12 януари 2008

Върху понятието "опит" /из архивите/


Думата "опит" има двойствен смисъл в българския език. Под нея би могло да се разбира:
1. Еднократно опитване, пробване, а в случай на методична проведеност - експеримент.
2. Цялостта на житейски преживяното, изпитаното, претърпяното.
Носител на втория смисъл е немската дума 'die Erfahrung', която означава нещо като "пропътуваното", от немския глагол 'fahren' (пътувам).

Тук ще иде реч именно за това второ значение на думата. Така опитът винаги предполага цялост, завършеност, той отказва да вирее във фрагментарен свят. По този начин опитът отказва да бъде и отрязък от време, отказва да бъде част от друг, чужд сюжет. Вместо това той сам конструира сюжет. В такъв вид опит времето колабира, то престава да тече другаде - вече няма нито синхрония, нито диахрония.
Аз преживях един такъв опит. С оглед на чуждото (външното) време той продължи просто само един ден. Но с оглед на своето иманентно протичане, той е цялост, завършеност, вековечност (sempiternitas).
Ето защо искам да кажа на хората, с които го преживях: не знам дали ще се срещнем във друга времева вселена, не знам дали ще преживеем друг така завършен свят (в този смисъл не знам дали изобщо може да става дума за продължение), но съм ви благодарен за това пропътувано, защото то започна да диша нов, самостоятелен живот, сякаш откъснато от своите автори - като произведение на изкуството.


10 януари 2008

Диалог - епиграма


- Интересно, дали можеш да изкупиш обратно всичко онова, което посееш?
- Съвсем не, семената се размножават по собствена логика.
- Та тогава по-добре да се откажем да сеем!?!
- Съвсем не, по света винаги ще има гладни.
- Гладни за зло?
- Съвсем не, за добро или за зло – важни са намеренията.
- Хубаво – намеренията. Обаче когато сами не ги осъзнаваме?
- Съвсем не – когато не ги осъзнаваме, значи не са намерения.
- Нима осъзнатост и неосъзнатост не са контрадикторни понятия?
- Съвсем не. Контрарни са.
- Ето, че за миг си сменихме позициите.
- Съвсем не, аз нямам такава.

Аржантьой



Клод Моне, [Лодки край] Аржантьой, 1875
/Claude Monet, Argenteuil, 1875/
Откак се помня тази картина висеше на стената в хола. Спомням си също как като дете застивах в безмълвен диалог с нея. Признавах й: „Да, цветовете ти са красиви, много красиви”. Едновременно с това обаче в детско упорство настоявах: „Обаче такива лодки и такива хора няма, всичко в теб е толкова неистинско и лъжливо, художникът ти е нечестен към живота”.
С времето обаче поумнях и разбрах – ако има нещо неистинско и лъжливо – това е самият живот по отношение на изкуството.

07 януари 2008

Anima et spiritus


Душата е женското начало в човека - субстанцията и приемницата на живота, тя е оплетена в многобройни връзки с наличното, неотдeлима от цялото, образуваща с него. Духът е мъжкото начало, той е оплождащият, даващ семето на смисъла на живота и заедно с това - независимият, преодоляващият всички пластове на виталното.

Както Зевс се е явил на Даная под формата на златен дъжд, така и духът опложда душата със смисъла, която тя иначе не би могла да намери в чисто природното, опитвайки се да се идентифицира с него.

Душата e силата на природата, докато духът е силата на културата, душата е силата на приемането, духът е силата на даването, душата е тъканта на необходимостта, духът е ефирът на свободата.

_____________________________________________
Даная и златният дъжд според Густав Климт, 1907

06 януари 2008

Елея


Философията на елеатите е първото радикално и поради това героично себезаявяване на разума. Забележете – не на разсъдъка, а на разума. Защото разсъдъкът отдавна се бе заел да изчислява и да разграфява (вътре в) пространствено-времевия континуум, но единствено разумът бе в състояние да оспори неговата абсолютност.

____________________
Елея е античен град в днешна южна Италия, Лукания, основан през 535 пр. Хр. от фокейски бежанци от Йония, Мала Азия. Родно място на Парменид и Зенон.

05 януари 2008

Съботните музикални вечери


Хубаво е, когато една традиция продължава. Събота е денят за музиката до късно, музиката, която е заради сама себе си.

Тази вечер чух наведнъж за пръв път четири чудесни албума:

XHol, Altena, 1970
Sub, In Concert, 1970
Analogy, Analogy, 1972
Damo Suzuki Network, JPN LTD, 1997

Странно е, как такива богатства все още се лутат из миналото, чакайки някой да ги открие.

01 януари 2008

Cimarosa


Доменико Чимароза (1749 - 1801)

Концерт за обой и оркестър

Нежна фриволност и искряща дълбочина.