22 октомври 2011

Райска есен


Меките есенни дни са благодат на земята. Ето защо си представям рая като есенна градина, покрита с листа в топли, меки и ярки цветове, и в която невидими музиканти свирят струнните триа на Бетовен.
Нечие присъствие се долавя, но ничие присъствие не се натрапва. Ниски каменни зидове образуват нещо като лабиринт с абстрактен геометричен мотив, формиращ застлани с багри, плавни пътеки.

Всичко е веществено, дотам веществено, че може да бъде усетено дори с поглед; поглед аналогичен на онзи на Бъркли, пред който целият свят се разтваря в сетивни идеи, непосредствено сътворени от Бог.

16 октомври 2011

Виртуалната сянка (по Юнг)


Дори и да тичаме, не бихме могли да се изплъзнем от собствената си сянка. Със странно упорство тя стъпва в нашите стъпки, следва нашите движения и имитира жестовете ни, често довеждайки ги до гротеска. И въпреки това ние прогресивно свикваме да не я забелязваме. Тя е нашият сякаш невидим спътник – онова, което не желаем да си признаем, че сме. И онова, което често сме убедени, че виждаме в другите. В сянката ни се концентрира всичко онова, което считаме за неприемливо или негативно в нашата личност. То е понякога грубо варварско, понякога по детински пакостливо, а понякога злостно или дори демонично. Сянката не е задължително зла, но е изворът на вътрешните ни ангели и демони, които често привиждаме вън от нас.
- Сянката обикновено е зад гърба ни, но нейните творения - срещу нас.

Има още едно лице, което упорито ни следва и което е дори още по-трудно за фиксиране. Това е лицето, което сме си приготвили за пред другите и което често ни гледа от огледалото. Това лице е обикновено тъй приемливо за околните, а и толкова удобно и за нас самите, че ние дори започваме да си вярваме, че е нашето собствено. Бихме могли да го наречем персона, по аналогия с маските, които античните актьори са носили за да е разпознаваем представяния персонаж. Казано другояче, персоната е онзи наш анонимен PR, който не се отказва никога от задачата да ни прави по-привлекателни за пред чуждия поглед. Отдали се на услугите й, ние все повече се отдалечаваме от това да я забележим и да се разграничим от нея.

Персоната обикновено доминира в отношението ни с околните. Тя стои на светло, докато сянката се оттегля във вътрешната ни тъма. - Във виртуалното пространство обаче нещата в известен смисъл се променят. Усещането за живот в паралелна вселена, частичната анонимност и размитата персоналност на околните приспива нашата персона и съответно активира нашата сянка. Ето защо при писането и общуването в интернет може да останем изненадани от собствената си личност. Черти, които сме мислили, че принадлежат изцяло на „другите”, се оказват наши собствени. Сянката се отказва от привилегированото си потайно място зад гърба ни и започва да ни прави знаци и физиономии от екрана. Мониторът се оказва един вид speculum obscurum, в което се отразяват най-вече сенчестите, но не и явните черти на собствената ни личност. Това, разбира се, само в случай, че сме достатъчно осъзнати за да ги забележим.

В тази връзка мога да предложа един окултен експеримент. В полунощ, часът на вещиците, поставете източник на светлина високо зад гърба си. Ще видите пред вас … собствената ви сянка. Щом посегнете към клавиатурата на компютъра, ще забележите, че нейните пръсти са на клавишите преди вашите собствени. - Тя ви води при писането.

12 октомври 2011

Всяко дело за сърцето


„В любовния акт никоя жена не остава за дълго величествена.”

Елфриде Йелинек, Пианистката


Та затова и не си правете идеал от жена.
А ако все пак имате дама на сърцето, под никакъв претекст не я доближавайте. Запазете всяко дело за сърцето.

Маурицио де Агостини, из Поетични помисли

09 октомври 2011

За съвременния гений


Съвременният гений не е човек на изкуството, съвсем не и на науката. Още по-малко той е мислещ човек с визия за бъдещето. Съвременния гений е един нов Локи, чийто талант отива изцяло за това да надхитрява себеподобните си да купуват все повече и повече.

Съвременният гений е един вид факир или гуру на продажбите, който е дотам хитър и ловък, че знае какво искат последователите му (разбирай купувачите), още преди самите те да са го поискали.

Изненадани в това и опиянени от собствената си потребителска страст, те с основание могат да започнат да го боготворят.
___________
* Локи е божество или йотун от скандинавската митология; бидейки антагонист на боговете или техен посредник, негови основни черти са хитрост и непостоянство.

07 октомври 2011

Системата на ценностите на Рикерт и мястото на интимността


На първо място Рикерт прави разлика между 1. ценност и 2. благо, което е историческо въплъщение на първата, и 3. оценка, която е субективно вземане на отношение въз основа ценността. Последните две са исторически определени (и в този смисъл са наистина релативни), но това за разлика от самата ценност, която е свръхисторична и притежава чиста валидност.

Доколкото всяко отнасяне към ценност се стреми към нейното осъществяване или за-вършване in concreto, Рикерт различава три нива на съ-вършеност:
1. това на безкрайната или незавършима тоталност (тя с оглед въвличането на времето обуславя ценностите на бъдещето)
2. това на завършимата партикуларност (ценности на настоящето) и
3. това на съвършената тоталност (ценности на вечността), което в своето понятие е проблематично.

По натактък Рикерт принципно разграничава 1. отношението към предмет от 2. отношението към лице (личност).

Съгласно съчетаването на горните, троично и двоично деления, могат да се разграничат шест вида ценности:

1. тази на незавършимата тоталност с оглед на предметността, или това е теоретическата ценност на истината.
2. тази на незавършимата тоталност с оглед на личността, или това е моралната ценност на доброто.
3. тази на съвършената партикулнарост с оглед на предметността, или това е естетическата ценност на красивото.
4. тази на съвършената партикуларност с оглед на личността или това е чисто човешката ценност на интимността.

Накрая са двете религиозни ценности на съвършената тоталност:
5. тази с оглед на предметността - иперсоналната святост и
6. тази с оглед на личността - определената в персонално отношение святост.

Достойнството на една подобна систематизация на ценностите съвсем не е в нейната схематичност, а в това че дава понятиен ориентир за отношенията между традиционните ценности - добро, истина, красота и святост, и че въвлича в тяхната корелация една допълнителна ценност почти нетематизирана преди Русо - тази на интимността.

___________
* Хайнрих Рикерт (1863 - 1936) е един от основните представители на баденското неокантианство. Негов приемник в Университета във Фрайбург е Хусерл, а негов студент и впоследствие хабилитант - Хайдегер, с когото имат активна кореспонденция през периода 1912-33. Теоретичната връзка от Рикерт към Хусерл и Хайдегер е малко изследвана в детайли, при все нейната несъмненост.

Мой превод на Системата на ценностите на Рикерт може да се прочете тук.

01 октомври 2011

Траене (из "Книгата на Р.")


Случвало ли ви се е да не бързате за никъде? На мен ми се е случвало. А погледът ви да изхожда сякаш от две педи встрани от тялото? Така че ако се абстрахирате от навика, който владее вашето бързане, да успеете да се видите дори в профил? Ако действително успеете, ще се учудите от това, колко уморен изглеждате. Светлината, естествена, ще пада така, че да подчертава сенките под очите. Ще видите дори бъдещите си бръчки. Крайниците ви леко отпуснати, подобно ръкави.Това може да бъде дори любопитно - ще можете да гледате на тялото си като на старата си риза, обличана по навик, с вече поизтлял сантимент.

Този поглед, опровергал собственото ви време, ще ви помогне да се взрете в безвремието на света около вас. Едно безмерно сега, чиято същност е траене. Бавен ход на веществото, което леко пука, подпухва, надига се и спада, в безвечност.
Ще заспите…